Снимка: iStock

След близо две години, през които почти всяка борсова дискусия се въртеше около изкуствения интелект, Nvidia и безпрецедентните инвестиции в центрове за данни, през юли пазарът сякаш рязко смени темата. Корекцията при технологичните компании, силната волатилност при производителите на чипове и най-слабият месец за Nasdaq от март насам изглеждаха като директна реакция срещу все по-големите разходи за AI инфраструктура. Но ако се вгледаме по-внимателно в случващото се през последните седмици, ще видим, че AI всъщност не е основният проблем. Той просто се превръща в още един компонент от много по-голяма макроикономическа картина, в която централно място отново заема инфлацията.

През юли Nasdaq Composite загуби 3,2%, което беше най-слабото му представяне от няколко месеца. В същото време широкият индекс S&P 500 остана почти без промяна, а Dow Jones дори успя да приключи месеца на зелена територия. На пръв поглед това изглежда като обикновена техническа корекция при технологичните акции. Под повърхността обаче се случва нещо далеч по-интересно. Пазарът постепенно започва да преминава от среда, в която инвеститорите се интересуваха единствено от бъдещия растеж, към среда, в която цената на капитала отново се превръща в най-важния фактор за оценката на компаниите.

Именно затова през последните седмици доходността по американските държавни облигации започна да се покачва толкова агресивно. Десетгодишните държавни книжа вече носят доходност около 4,74%, а тридесетгодишните достигнаха приблизително 5,28% – най-високите нива от близо две десетилетия. Това не е просто движение на облигационния пазар. Това е сигнал, че инвеститорите започват да изискват все по-висока премия за риска, защото не са убедени, че инфлацията ще се върне трайно към целта на Федералния резерв.

Последните макроикономически данни наистина показаха известно успокояване на инфлацията през юни. Основният индекс PCE се забави повече от очакваното, а месечният ръст на цените остана ограничен. Ако разглеждахме единствено тези числа, бихме могли да заключим, че най-трудната част вече е зад гърба на Федералния резерв. Само че финансовите пазари никога не гледат назад. Те оценяват бъдещето. А именно там започват да се натрупват нови рискове.

Първият е свързан с геополитиката. Подновяването на военните действия между САЩ и Иран върна цената на петрола над 86 долара за барел, след като само месец по-рано тя беше паднала с около 20%. Енергията остава един от най-силните двигатели на инфлацията, а подобни резки движения почти неизбежно започват да се пренасят към транспортните разходи, производствените цени и в крайна сметка към крайните потребители. Именно затова много анализатори предупреждават, че добрите инфлационни данни за юни може да се окажат временно явление, а не начало на устойчив низходящ тренд.

Вторият риск изглежда по-малко очевиден, но вероятно ще има още по-дълготрайни последствия. Става дума за самия AI бум. През последните две години технологичните гиганти обявиха капиталови разходи за стотици милиарди долари. Microsoft, Amazon, Alphabet, Meta и останалите хиперскейлъри буквално се надпреварват да строят нови центрове за данни и да купуват все повече графични процесори, памет и енергийна инфраструктура. Това доведе до исторически ръст в цените на DRAM и NAND паметите, до недостиг на високоскоростни HBM чипове и до сериозно поскъпване на редица ключови компоненти.

Тук се появява един интересен парадокс. Самият AI бум започва да създава инфлационен натиск. Когато всички компании едновременно се борят за едни и същи ресурси – чипове, електроенергия, инженери и строителен капацитет – цените естествено започват да растат. Ако тези по-високи разходи бъдат прехвърлени към крайните потребители, инфлацията може да се задържи по-висока за по-дълго време, отколкото Федералният резерв би желал.

Именно затова все повече анализатори започват да разглеждат AI не само като двигател на растежа, но и като потенциален инфлационен фактор. Това е фундаментална промяна в начина, по който пазарът оценява технологичния сектор. До скоро инвеститорите бяха готови да игнорират почти всякакви разходи, стига компаниите да демонстрират достатъчно амбициозни AI стратегии. Днес въпросът вече е съвсем различен. Не дали AI ще промени икономиката, а дали възвръщаемостта ще оправдае безпрецедентните инвестиции.

Именно тази промяна обяснява защо производителите на чипове преживяха толкова драматична корекция през юли. Индексът на полупроводниковите компании SOX се понижи с над 20% само за един месец, а някои от най-големите победители през годината изгубиха между една четвърт и почти половината от пазарната си капитализация. Това обаче не означава, че AI историята е приключила. Напротив. Повечето компании в сектора продължават да отчитат рекордни приходи и печалби. Пазарът просто започва да прави разлика между фундаментален растеж и прекалено оптимистични оценки.

Интересното е, че въпреки слабостта при големите технологични компании, останалата част от пазара демонстрира далеч по-голяма устойчивост. Равнопретегленият S&P 500, при който всички компании имат еднаква тежест, дори успя да завърши месеца с положителен резултат. Това е важен сигнал, че не наблюдаваме масово бягство от акциите, а по-скоро класическа секторна ротация. Инвеститорите продават най-скъпите компании и постепенно пренасочват капитала към по-евтини сектори и дружества с по-устойчиви оценки.

Точно тук вероятно се крие и най-важният извод за следващите месеци. Ако инфлацията остане по-висока за по-дълго време, Федералният резерв ще бъде принуден да запази по-рестриктивна политика. По-високите лихви означават по-висока цена на капитала, а това автоматично оказва най-силен натиск върху компаниите, чиито оценки зависят основно от печалби, които ще бъдат реализирани след пет или десет години. Именно затова технологичният сектор вероятно ще остане значително по-волатилен от останалата част на пазара.

Това обаче не означава, че бичият пазар е приключил. По-скоро навлизаме в нова фаза. Ако през последните две години беше достатъчно една компания да спомене "AI", за да бъде възнаградена с по-висока оценка, през следващите години инвеститорите вероятно ще бъдат далеч по-взискателни. Те ще искат реални приходи, устойчиви парични потоци и доказателства, че огромните инвестиции в изкуствен интелект могат да бъдат превърнати в печалба.

Именно това ще бъде голямото предизвикателство пред пазара през втората половина на годината. Не дали AI ще промени света – това вече почти никой не оспорва. Истинският въпрос е дали икономиката ще успее да понесе цената на тази трансформация, без инфлацията отново да се превърне в най-големия враг на финансовите пазари.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.