Снимка: iStock

След няколко месеца на неприятни изненади американската инфлация най-накрая показа признаци на отслабване. Предпочитаният от Федералния резерв индекс PCE отчете спад от 0,1% на месечна база през юни, а базисната инфлация, която изключва волатилните цени на храните и енергията, нарасна едва с 0,1% при очаквания за 0,2%. На пръв поглед това изглежда като точно онзи доклад, който централната банка чакаше. В същото време икономическият растеж също започва да се охлажда, като американският БВП се увеличи с едва 1,5% на годишна база през второто тримесечие спрямо 2,1% през първото. Ако разглеждаме само тези числа, логичният извод би бил, че натискът върху Федералния резерв постепенно намалява и вероятността за ново повишение на лихвените проценти също трябва да отслабне. Реакцията на пазара обаче показва точно обратното.

Причината е проста – централните банки не вземат решения въз основа на един месец данни. Те търсят тенденции. Именно това подчерта и председателят на Федералния резерв Кевин Уорш ден по-рано, когато заяви, че Комитетът по парична политика се интересува много повече от устойчивите процеси, отколкото от отделните месечни колебания. Това е ключовото послание, което пазарът сякаш пропуска. Един по-слаб инфлационен доклад не означава автоматично, че битката с инфлацията е спечелена. Особено когато значителна част от подобрението идва от временно поевтиняване на енергията.

Всъщност именно петролът обяснява голяма част от по-добрите данни през юни. След временното успокояване на напрежението в Близкия изток цената на американския суров петрол WTI се понижи с около 20% през месеца, което автоматично натисна надолу и общия индекс на потребителските разходи. Само че тази картина вече изглежда остаряла. През юли конфликтът отново ескалира, а цената на петрола се възстанови с над 20%. Това означава, че значителна част от положителния ефект, наблюдаван в последния доклад, може да се окаже временен. Именно затова Федералният резерв едва ли ще промени политиката си само въз основа на еднократно подобрение.

Още по-важно е, че дори базисната инфлация остава значително над официалната цел от 2%. Да, месечният ръст беше по-нисък от очакванията, но годишното увеличение все още достига 3,3%. Това е ниво, което трудно може да бъде определено като комфортно за една централна банка. Още по-притеснителен е фактът, че ценовият натиск остава широко разпространен в икономиката. Според анализатори на Carson Group над половината от категориите в базисния PCE продължават да отчитат годишен ръст на цените над 3%, а една трета поскъпват с повече от 4%. Това означава, че инфлацията вече не е концентрирана само в няколко проблемни сектора. Тя остава структурно разпространена в икономиката, което прави задачата на Федералния резерв значително по-трудна.

Същевременно икономиката започва постепенно да изпраща сигнали за охлаждане. Растежът се забавя, доходите на домакинствата се увеличават по-бавно, а потребителските разходи вече не растат със същото темпо, както през предходните месеци. Особено показателен е спадът на нормата на спестяване до едва 2,7% – най-ниското ниво от четири години. Това подсказва, че американските домакинства все по-често финансират потреблението си чрез изразходване на натрупаните спестявания, а не чрез по-високи доходи. Подобна тенденция трудно може да продължи безкрайно и вероятно ще доведе до постепенно отслабване на потребителската активност през следващите тримесечия.

Именно тук се появява най-голямата дилема пред Федералния резерв. От една страна, инфлацията показва първи признаци на охлаждане, а икономическият растеж започва да губи инерция. От друга страна, ценовият натиск остава твърде висок, а новото покачване на петрола създава риск подобрението през юни да се окаже краткотрайно. Това поставя централната банка в изключително неудобна позиция. Ако реагира прекалено рано и прекрати цикъла на затягане, инфлацията може отново да се ускори. Ако обаче продължи с агресивната политика твърде дълго, рискът от по-сериозно икономическо забавяне ще нарасне значително.

Любопитното е, че финансовите пазари засега изглеждат много по-загрижени за втория сценарий. Въпреки по-добрите инфлационни данни вероятността за ново повишение на лихвените проценти през септември дори леко се увеличи според пазарните очаквания. Това показва, че инвеститорите вярват повече на цялостната картина, отколкото на един-единствен доклад. Те виждат инфлация, която продължава да се движи далеч над целта, нестабилни енергийни пазари и икономика, която все още не е отслабнала достатъчно, за да гарантира трайно връщане към 2%.

Това е и най-важният извод от днешните данни. Пазарите често реагират прекалено емоционално на отделните икономически показатели, но централните банки са принудени да мислят в много по-дълъг хоризонт. Един по-добър месец не променя инфлационния режим. Не променя и факта, че ценовият натиск остава широко разпространен, а геополитическите рискове продължават да влияят върху енергийните пазари. Именно затова Федералният резерв вероятно ще предпочете да изчака още няколко подобни доклада, преди да приеме, че инфлацията отново е под контрол.

За инвеститорите това означава, че надеждите за бързо облекчаване на паричната политика остават преждевременни. След години, в които всяко по-слабо инфлационно число автоматично пораждаше очаквания за по-ниски лихви, днешният Федерален резерв изглежда решен да не повтаря грешките от миналото. Докато не се появят убедителни доказателства, че инфлацията трайно се движи към целта от 2%, централната банка вероятно ще предпочете да рискува с малко по-бавен икономически растеж, отколкото с нова вълна на ценови натиск.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови активи.