Снимка: iStock

Федералният резерв остави основната лихва без промяна, но разделението в централната банка се задълбочи, след като трима представители гласуваха за увеличение с 25 базисни пункта.

Комисията по операциите на открития пазар гласува с девет срещу три гласа да запази диапазона на федералната фондова лихва между 3,5% и 3,75%. За повишение се обявиха президентът на Фед в Далас Лори Логан, ръководителят на клона в Кливланд Бет Хамак и президентът на Фед в Минеаполис Нийл Кашкари.

Разделеният вот показва, че в централната банка нараства подкрепата за по-строга парична политика заради подновения инфлационен натиск. Решението беше петото поредно заседание, на което Фед оставя лихвите без промяна.

Председателят Кевин Уорш отхвърли твърденията, че запазването на ставките е признак на бездействие. Той подчерта, че централната банка остава твърдо ангажирана с връщането на инфлацията към целта от 2%.

Уорш заяви, че няма официална или скрита по-висока инфлационна цел и че Фед няма да се примири с трайно ускоряване на цените.

„Няма по-мека цел за инфлацията. Няма и неофициална по-висока цел при този състав на комисията“, заяви той след заседанието.

Въпреки по-твърдия тон Уорш отново не даде ясен сигнал дали би подкрепил увеличение на лихвите на следващото заседание. Той посочи, че ако инфлацията остане висока през прогнозния период, по-високите лихви могат да бъдат част от решението.

Председателят обясни, че Фед е решил да изчака и заради повишението на пазарните лихви след предишното заседание. По думите му движението нагоре на доходността по американските държавни облигации вече оказва част от затягащия ефект, който иначе би трябвало да бъде постигнат чрез паричната политика.

Доходността по двегодишните държавни облигации се понижи след решението.

Комюникето след заседанието остана почти без промяна спрямо юни. Фед отново определи икономическата активност като стабилна и отбеляза силните капиталови инвестиции и растежа на производителността.

Инфлацията обаче продължава да бъде над целта. Предпочитаният от Фед ценови показател се е ускорил до 3,4% на годишна база през май, а новите данни се очакват в четвъртък.

По-слабият от очакваното ръст на потребителските цени през юни намали натиска за незабавно повишение. Цените в САЩ спаднаха на месечна база за първи път от шест години заради поевтиняването на бензина, а производствената инфлация също остана под прогнозите.

Рисковете обаче не са изчезнали. Ново изостряне на войната в Иран изведе цената на петрола сорт Брент над 100 долара за барел, преди котировките отново да се понижат към 90 долара.

Несигурността около конфликта, новите мита и силното търсене, свързано с инвестициите в изкуствен интелект, засилват опасенията, че инфлацията може да остане над целта за по-дълъг период.

Пазарът на труда същевременно остава стабилен, с умерен ръст на заетостта и почти непроменена безработица. Това дава на Фед повече пространство да се съсредоточи върху ограничаването на ценовия натиск.

Решението показва, че Уорш все още разполага с мнозинство за изчакване, но трите гласа за повишение значително увеличават вероятността темата за по-високи лихви да остане централна през следващите месеци.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.