Снимка: iStock

Уолстрийт реагира все по-негативно на растящите инвестиции в изкуствен интелект, въпреки че водещите технологични компании вече показват реални приложения и първи признаци за възвръщаемост.

Alphabet, Microsoft, Amazon, Meta, IBM и производителите на чипове влагат стотици милиарди долари в центрове за данни, ускорители, мрежова инфраструктура и нови модели. Инвеститорите обаче започват да се питат дали приходите ще нарастват достатъчно бързо, за да оправдаят мащаба на разходите.

Тази тревога беше особено видима след отчета на Alphabet. Компанията повиши прогнозата си за капиталовите разходи през 2026 г. до между 195 млрд. и 205 млрд. долара от предишните 180 млрд. до 190 млрд. долара. Ръководството предупреди и за значително увеличение през 2027 г.

Само през второто тримесечие капиталовите разходи достигнаха 44,9 млрд. долара, малко над очакванията на Уолстрийт.

Пазарът прие това не като доказателство за силно търсене, а като сигнал, че цената на надпреварата в изкуствения интелект продължава да расте по-бързо от видимата възвръщаемост.

Инвеститорите вече не оспорват технологията.

Основният спор не е дали изкуственият интелект има стойност.

Компаниите вече използват технологията за автоматизиране на разработката, предотвратяване на измами, подобряване на обслужването, създаване на нови продукти и съкращаване на времето за изпълнение на задачи.

Ръководителят на AMD Лиса Су заяви, че компанията увеличава използването на изкуствен интелект вътре в организацията всеки месец и вече вижда резултати под формата на по-добри продукти, по-големи възможности и по-бързо излизане на пазара.

Подобна е ситуацията и при Mastercard. Компанията използва изкуствен интелект за разпознаване и предотвратяване на измами, както и за развитие на търговия, при която автономни системи могат да търсят, сравняват и купуват продукти от името на потребителя.

Тези приложения не са теоретични. Те вече работят в реални платформи и влияят върху разходите и приходите.

Затова притеснението на пазара е по-скоро финансово. Инвеститорите искат да знаят кога растящата производителност ще се превърне в достатъчно големи парични потоци.

Пазарът се страхува от прекомерно изграждане на капацитет.

Историята на технологичния сектор е изпълнена с периоди, в които правилна дългосрочна идея води до прекомерни инвестиции в краткосрочен план.

Интернетът действително промени света, но това не предотврати срива на технологичните акции в началото на века. Оптичните мрежи бяха необходими, но компаниите изградиха прекалено голям капацитет, преди търсенето да го оправдае.

Подобен риск съществува и при изкуствения интелект.

Големите технологични компании строят центрове за данни, поръчват огромни количества чипове и сключват дългосрочни договори за електроенергия. Ако търсенето продължи да расте със сегашните темпове, тези инвестиции могат да донесат значителна възвръщаемост.

Ако обаче клиентите започнат да ограничават разходите си или цените на услугите паднат заради конкуренцията, част от капацитета може да остане недостатъчно използван.

Това е основната причина пазарът да наказва компаниите, когато повишават капиталовите си разходи по-бързо от прогнозите.

Alphabet показва едновременно възможността и риска.

Резултатите на Alphabet илюстрират двете страни на историята.

Google Cloud расте с високи темпове и натрупва огромен обем договори. Търсенето на изчислителна мощност от компании, разработващи и внедряващи изкуствен интелект, е силно.

В същото време всеки нов долар приходи изисква изграждане на скъпа инфраструктура. Компанията трябва да купува чипове, да строи центрове за данни и да осигурява електроенергия, преди част от договорите да започнат да се отчитат като продажби.

Това означава, че растежът е реален, но изисква огромен предварителен капитал.

За инвеститорите въпросът е какви ще бъдат маржовете, след като бъдат отчетени амортизацията, разходите за енергия, поддръжката и постоянната нужда от обновяване на хардуера.

Изкуственият интелект може да се окаже един от най-големите източници на приходи в историята на Alphabet. Но може и да се превърне в бизнес, който расте бързо, без да носи очакваната рентабилност.

Изчислителната мощност става новата суровина:

Компаниите започват да разглеждат изчислителната мощност като основен ресурс, подобно на електроенергията или индустриалния капацитет.

Колкото по-мощни са моделите, толкова повече чипове, центрове за данни и електричество са необходими за обучението и използването им.

Това обяснява защо компаниите не могат просто да изчакат и да инвестират, когато приходите вече са гарантирани. Необходимият капацитет трябва да бъде изграден предварително.

Ако една компания не разполага с достатъчно инфраструктура, тя може да изгуби клиенти, разработчици и пазарен дял в полза на конкурент.

Така надпреварата създава натиск всички участници да харчат едновременно, дори когато не е ясно кой ще спечели най-много.

Това е различно от обичайния инвестиционен цикъл. В много индустрии компанията може да наблюдава действията на конкурентите и да реагира постепенно. При изкуствения интелект изоставане от година или две може да се окаже трудно за наваксване.

IBM инвестира повече, а не по-малко

Слабата реакция към резултатите на IBM също показва колко чувствителен е пазарът към разпределението на капитала.

Проблемът при компанията не е намаляване на инвестициите в изкуствен интелект. Напротив, IBM насочва повече средства към инфраструктура и продукти, които трябва да подкрепят бъдещото търсене.

Финансовият директор Джим Кавано обясни, че компаниите изграждат инфраструктурни портфейли, за да се подготвят за очакваното масово използване на технологията.

Това може да намали печалбите в краткосрочен план, но да създаде стойност по-късно.

Пазарът обаче рядко възнаграждава обещания без ясна времева рамка. Когато текущата печалба се понижава, а бъдещата възвръщаемост остава несигурна, инвеститорите обикновено намаляват оценката на компанията.

Най-големият риск е липсата на ценова сила

Дори при силно търсене технологичните компании могат да се сблъскат с натиск върху цените.

Alphabet, Microsoft, Amazon, OpenAI, Anthropic и други участници разработват сходни услуги. Клиентите все по-лесно могат да сравняват различни модели и да прехвърлят задачи между доставчици.

Това увеличава вероятността част от възможностите на изкуствения интелект да се превърнат в стандартна услуга с по-ниски маржове.

Ако цената на използването на моделите пада по-бързо от разходите за инфраструктура, приходите могат да растат, без печалбите да се увеличават със същия темп.

Технологичните компании залагат, че по-ниските цени ще доведат до много по-голямо потребление. Това е възможно, но не е гарантирано.

Възвръщаемостта може да се появи извън преките приходи

Не всички ползи от изкуствения интелект ще бъдат отчетени като отделни продажби.

Компаниите могат да печелят чрез по-ниски разходи, по-бързо разработване на продукти и по-висока производителност на служителите.

Изкуственият интелект може да намали времето за писане на код, обработване на документи, анализ на данни и обслужване на клиенти.

При компания с десетки хиляди служители дори малко подобрение в производителността може да има значителен финансов ефект.

Този ефект обаче е труден за измерване в краткосрочен план. Инвеститорите предпочитат ясни показатели като приходи, печалба и свободен паричен поток.

Когато ръководствата говорят за бъдеща ефективност, но капиталовите разходи растат незабавно, пазарът естествено остава предпазлив.

Реакцията на инвеститорите не означава отказ от изкуствения интелект

Разпродажбите на технологични акции не показват, че инвеститорите смятат технологията за безполезна.

По-скоро оценките на много компании вече включваха очаквания за почти безпроблемен растеж, бърза монетизация и високи маржове.

Когато капиталовите разходи се окажат по-големи от прогнозираното, тези предположения трябва да бъдат преразгледани.

Една компания може да има отличен бизнес и въпреки това акциите ѝ да поевтинеят, ако пазарът предварително е очаквал още по-добри резултати.

Това е особено важно при най-големите технологични дружества, чиито оценки отразяват години бъдещ растеж.

Изкуственият интелект вече носи приходи

Аргументът в полза на инвестициите е, че технологията вече започва да се монетизира.

Облачните подразделения продават повече изчислителна мощност. Софтуерните компании предлагат по-скъпи абонаменти с вградени функции. Платежните оператори намаляват загубите от измами. Производителите използват технологията за оптимизация на процесите.

Това отличава настоящия период от чисто спекулативен балон, при който компаниите нямат клиенти или работещи продукти.

Проблемът е, че дори реалният растеж може да бъде недостатъчен спрямо размера на инвестициите.

Когато една компания увеличава разходите си със десетки милиарди долари, тя трябва да създаде огромен нов пазар, за да постигне приемлива възвръщаемост.

Следващите отчети ще бъдат решаващи

Пазарът ще следи внимателно резултатите на Microsoft, Amazon, Meta и останалите големи участници.

Инвеститорите ще търсят доказателства, че приходите от облачни услуги, реклама и корпоративен софтуер растат достатъчно бързо.

Особено важни ще бъдат прогнозите за капиталовите разходи през 2027 г. Ако и останалите компании обявят значителни увеличения, общата сума за инфраструктура може да надхвърли досегашните очаквания.

Това би повишило търсенето на чипове и центрове за данни, но и опасенията за свободните парични потоци.

Пазарът вероятно ще бъде по-благосклонен към компаниите, които покажат ясна връзка между разходите и конкретни договори, клиенти или подобрение на маржовете.

Страхът на Уолстрийт е логичен, но може да се окаже прекален

Скептицизмът към рекордните инвестиции не е неоснователен.

Размерът на разходите е безпрецедентен, периодът на изплащане е неясен, а конкуренцията може да ограничи цените и печалбите.

В същото време пазарът рискува да подцени мащаба на промяната.

Ако изкуственият интелект действително подобри производителността във всички големи отрасли, търсенето на изчислителна мощност може да остане силно в продължение на много години.

В такъв сценарий днешните инвестиции ще изглеждат не прекомерни, а необходими.

Реалността вероятно ще бъде различна за отделните компании. Част от тях ще превърнат инфраструктурата в устойчиви приходи и високи печалби. Други ще похарчат милиарди, без да изградят достатъчно силно конкурентно предимство.

Затова въпросът не е дали изкуственият интелект ще промени икономиката. Все по-малко инвеститори се съмняват в това.

Истинският въпрос е кои компании ще спечелят достатъчно от промяната, за да оправдаят огромната цена на надпреварата.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.