Снимка: iStock

Япония може да се превърне в следващия голям риск за Уолстрийт. Защо едно решение на най-големия пенсионен фонд в света може да разклати долара, облигациите и акциите

През последните няколко години почти всички инвеститори следяха едни и същи теми – Федералния резерв, инфлацията, изкуствения интелект и американските технологични гиганти. В същото време един процес се развиваше почти незабелязано далеч от Уолстрийт, но потенциално има силата да промени глобалните капиталови потоци. Това е постепенното завръщане на Япония към по-високи лихви, възстановяващата се инфлация и нарастващият политически натиск японските институционални инвеститори отново да насочат капитала си към вътрешния пазар. Ако тази тенденция се ускори, последствията няма да се ограничат само до японските облигации. Те могат да достигнат американските държавни ценни книжа, долара и дори акциите на Уолстрийт.

В центъра на вниманието се намира Government Pension Investment Fund (GPIF) – най-големият пенсионен фонд в света с активи за приблизително 1.8 трилиона долара. През последното десетилетие фондът постепенно увеличаваше международната си експозиция, тъй като японските лихви бяха близо до нулата, а местните облигации предлагаха минимална доходност. Американските акции, европейските пазари и чуждестранните облигации изглеждаха далеч по-привлекателни. Днес обаче условията започват да се променят.

Японската икономика постепенно излиза от десетилетията на дефлация. Инфлацията вече не е изключение, а все по-устойчиво явление. Доходността по японските държавни облигации се покачва, а правителството все по-открито говори за необходимостта големите държавни фондове да подкрепят местните финансови пазари. Макар все още да няма официално решение за промяна на стратегическото разпределение на активите, самият факт, че подобен разговор вече се води на най-високо политическо ниво, е достатъчен, за да привлече вниманието на глобалните инвеститори.

На пръв поглед подобна промяна изглежда като вътрешен японски въпрос. В действителност тя може да има далеч по-широки последствия. Ако GPIF започне постепенно да намалява експозицията си към чуждестранни активи, това означава продажби на американски облигации, американски акции и други международни инвестиции. Срещу тези продажби фондът ще трябва да купува йени, японски държавни облигации и местни акции. Това представлява класически процес на репатриране на капитали – движение на средства обратно към страната на произход.

Размерът на фонда прави дори малки промени потенциално значими. Около половината от активите на GPIF са инвестирани извън Япония, което означава приблизително 930 милиарда долара международни инвестиции. Ако само 5% от тези средства бъдат върнати към японски активи, това би означавало движение на капитали за над 45 милиарда долара. При 10% вече говорим за почти 100 милиарда долара. За глобалните финансови пазари това не е сума, която може да бъде пренебрегната.

Първият ефект вероятно би се усетил на валутния пазар. За да бъдат закупени японски активи, чуждестранните валути трябва да бъдат обменени срещу йени. Това автоматично увеличава търсенето на японската валута. Именно тук се появява един от най-интересните аспекти на настоящата ситуация. Йената се намира близо до най-слабите си нива от средата на 80-те години, а двойката USD/JPY вече премина границата от 163. Подобна слабост прави политическия натиск за укрепване на валутата все по-голям, особено когато инфлацията започва да се ускорява.

Но валутата е само първата част от историята. Ако японските институционални инвеститори започнат да продават американски държавни облигации, това означава още един продавач на пазар, който и без това трябва да абсорбира рекордни емисии нов държавен дълг. По-ниското търсене естествено оказва натиск върху цените на облигациите и съответно повишава доходността им. За Съединените щати това би означавало още едно препятствие в момент, когато Федералният резерв и без това се опитва внимателно да управлява финансовите условия.

Връзката между японските капиталови потоци и американските пазари не е нова. В продължение на десетилетия Япония беше един от най-големите източници на глобална ликвидност. Ниските японски лихви стимулираха така наречения carry trade – стратегия, при която инвеститорите заемат евтини йени, обменят ги за долари и инвестират средствата в по-високодоходни американски активи. Докато йената оставаше слаба, а японските лихви – ниски, тази стратегия носеше стабилна доходност. Но ако йената започне устойчиво да се засилва, а доходността по японските облигации стане все по-конкурентна, част от тези сделки могат постепенно да бъдат затворени.

Именно това прави настоящата ситуация толкова интересна. Пазарите често подценяват значението на ликвидността. Инвеститорите обикновено следят печалбите на компаниите, икономическия растеж или решенията на централните банки. Но голяма част от движенията на финансовите пазари всъщност се определят от това откъде идва капиталът и накъде се насочва. Ако един от най-големите институционални инвеститори в света промени посоката на своите инвестиции, това може да промени и цената на капитала в глобален мащаб.

Любопитен индикатор за подобна промяна е така нареченият cross-currency basis swap между долара и йената. Макар този показател рядко да попада в центъра на вниманието, той измерва колко струва на инвеститорите да хеджират валутния риск между двете валути. Исторически силното търсене на валутно хеджиране често съвпада с периоди, в които ликвидността в долари се затяга, а американските акции срещат затруднения. Засега този индикатор не сигнализира за паника, което подсказва, че пазарът все още не очаква масова репатриация на капитали. Но именно затова той заслужава внимателно наблюдение през следващите месеци.

Важно е обаче да се направи едно разграничение. В момента няма официално решение GPIF да променя стратегическото си разпределение на активите. Засега става дума за политически сигнали и публични изявления, а не за конкретен инвестиционен план. Това означава, че непосредствен риск за световните пазари няма. Но финансовите пазари рядко чакат окончателните решения. Те започват да преоценяват риска още когато вероятността за подобно развитие започне да нараства.

Именно затова историята около GPIF е толкова важна. Тя не е просто новина за японската пенсионна система. Тя поставя много по-фундаментален въпрос – дали след десетилетия, през които японският капитал финансираше световните пазари, не навлизаме в период, в който част от тези средства постепенно ще започнат да се връщат у дома.

За инвеститорите това би означавало свят с по-високи глобални лихви, по-силен натиск върху американските облигации, потенциално по-слабо търсене на долари и по-голяма волатилност при рисковите активи. Подобна промяна няма да се случи за една нощ и едва ли ще бъде драматична в самото начало. Но ако Япония действително започне да обръща посоката на своите капиталови потоци, това може да се превърне в една от най-важните макроикономически теми през следващите няколко години.

Парадоксално е, че един от най-големите рискове за Уолстрийт може да не дойде от Федералния резерв, инфлацията или корпоративните печалби, а от решение на пенсионен фонд на другия край на света. Историята на финансовите пазари многократно е показвала, че именно подобни на пръв поглед локални промени често поставят началото на най-големите глобални движения.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови активи.