Снимка: iStock

Цените на петрола се насочват към най-силното си седмично повишение от началото на новата ескалация в Близкия изток, след като атаките на йеменските хути срещу танкери в Червено море откриха втори фронт срещу световните енергийни доставки.

Американският лек суров петрол се задържа над 92 долара за барел и е поскъпнал с около 12% от началото на седмицата. Международният сорт Брент приключи търговията в четвъртък над 100 долара за първи път от май.

Допълнителен натиск върху пазара оказаха заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп да разшири ударите срещу Иран. Той предупреди, че Вашингтон ще наложи сериозно военно наказание на Иран и хутите при нови нападения срещу корабоплаването в Червено море.

Тръмп заяви и че обмисля мащабна атака срещу Иран, което увеличи опасенията, че конфликтът ще се разшири допълнително и ще наруши още по-голяма част от петролните доставки от региона.

Брент премина границата от 100 долара.

Фючърсите върху Брент за доставка през септември поскъпнаха със 7% в четвъртък и приключиха сесията на ниво от 100,69 долара за барел.

Американският петрол за доставка през септември се търгуваше около 92,56 долара за барел в азиатската сесия, след като предходния ден добави 6,2%.

Преминаването на Брент над психологическата граница от 100 долара отразява не само непосредствения риск от военни удари, но и намаляващия резерв от петрол в световната система.

Запасите са били изчерпвани в продължение на месеци заради конфликта в Близкия изток и продължаващите нарушения на търговските маршрути. Това оставя пазара с ограничена възможност да компенсира ново прекъсване на доставките.

Хутите откриха втори морски фронт.

Подкрепяните от Иран хути обявиха, че са атакували два саудитски петролни танкера в Червено море.

Нападенията увеличиха риска за пролива Баб ел Мандеб, през който корабите навлизат в Червено море по пътя към Суецкия канал.

Този маршрут придоби още по-голямо значение, след като движението през Ормузкия проток беше силно ограничено от конфликта между САЩ и Иран.

Саудитска Арабия може да прехвърля част от петрола си от източните находища до терминали по крайбрежието на Червено море. Това позволява на страната да изнася суровината, без да преминава през Ормуз.

Атаките на хутите обаче поставят под риск именно този обходен маршрут. Ако корабособствениците започнат масово да избягват и Червено море, възможностите за износ от региона ще бъдат ограничени още повече.

Два ключови пролива са застрашени едновременно.

Ормузкият проток е най-важният морски маршрут за износ на петрол и втечнен природен газ от Персийския залив.

Ескалацията между САЩ и Иран вече затрудни преминаването на кораби и ограничи потоците на енергийни суровини.

Включването на хутите създава риск и за Баб ел Мандеб. Така световният петролен пазар е изправен пред едновременна заплаха за два от най-важните маршрути за доставка.

Дори без пълно физическо затваряне нападенията могат да бъдат достатъчни, за да повишат цените. Корабните компании трябва да плащат по-високи застраховки, да осигуряват допълнителна защита и да компенсират екипажите за поетия риск.

Част от корабите могат да бъдат пренасочени около нос Добра надежда в Южна Африка. Това обаче увеличава продължителността на пътуванията, разходите за гориво и необходимия брой танкери.

Петролът може да достигне 120 долара:

При сериозно ограничаване на движението в Червено море петролът може да поскъпне до около 120 долара за барел.

Подобно равнище се разглежда като момент, в който високите цени ще започнат осезаемо да ограничават потреблението.

Когато физическите доставки не могат да бъдат увеличени, пазарът възстановява равновесието чрез по-високи цени. Те принуждават домакинствата и компаниите да намаляват използването на горива и да отлагат част от пътуванията и производството.

Ръст до 120 долара би имал сериозни последици за световната икономика. Цените на бензина, дизела, самолетното гориво и транспортните услуги ще се повишат, а компаниите ще прехвърлят част от по-високите разходи към потребителите.

Това може да предизвика нова инфлационна вълна в момент, когато водещите централни банки вече обсъждат допълнително повишаване на лихвените проценти.

Атаките не се ограничават до Близкия изток.

Пазарът е изправен и пред нарушения на терминала на Каспийския тръбопроводен консорциум по руското крайбрежие на Черно море.

През него се изнася по-голямата част от петрола на Казахстан. Атаките срещу съоръжението създават допълнителен риск за доставките извън Близкия изток.

Комбинацията от проблеми в Ормузкия проток, Червено море и Черно море прави пазара значително по-уязвим.

При нормални условия прекъсване в един регион може да бъде компенсирано чрез доставки от друг. Когато няколко маршрута са засегнати едновременно, свободният капацитет намалява, а цените реагират много по-силно на всяка нова атака.

Намаляващите запаси увеличават риска.

Месеците на военен конфликт вече са довели до намаляване на световните петролни запаси.

Когато наличностите са високи, рафинериите и потребителите могат временно да използват складирани количества, докато маршрутите бъдат възстановени.

При по-ниски запаси всяко прекъсване се отразява по-бързо върху физическия пазар.

Това увеличава вероятността от недостиг, особено ако Ормуз и Червено море останат затруднени за продължителен период.

Страните могат да освободят количества от стратегическите си резерви, но подобна намеса има временен ефект и не може напълно да замени продължителна загуба на доставки.

По-скъпият петрол заплашва световния растеж

Рязкото поскъпване на суровината може да се превърне в по-широк икономически шок.

Домакинствата ще отделят по-голяма част от доходите си за горива и енергия, което ще ограничи потреблението на други стоки и услуги.

Компаниите ще бъдат изправени пред по-високи транспортни и производствени разходи. Най-засегнати ще бъдат авиацията, химическата индустрия, автомобилният транспорт, земеделието и производството на пластмаси.

По-високата инфлация може да принуди централните банки да задържат или повишат лихвите, въпреки че икономическият растеж се забавя.

Така енергийният шок рискува едновременно да повиши цените и да отслаби икономическата активност.

Пазарът очаква следващия ход на Вашингтон

Краткосрочната посока на петрола ще зависи от това дали САЩ ще изпълнят заплахата за мащабен удар срещу Иран и дали хутите ще продължат нападенията срещу танкери.

Нов военен удар може да предизвика ответни действия срещу американски бази, саудитска инфраструктура или други енергийни обекти в региона.

Дипломатическо споразумение или възстановяване на безопасното корабоплаване би могло бързо да намали рисковата премия в цените.

Засега обаче конфликтът се движи в обратната посока. Ормузкият проток остава затруднен, атаките вече достигат Червено море, а запасите не са достатъчно високи, за да осигурят продължителна защита.

При тези условия петролът се насочва към седмичен ръст от около 12%, а границата от 100 долара вече не изглежда като краткотрайно отклонение, а като възможно ново равнище за пазара.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.