Снимка: iStock

Министерството на финансите на САЩ засили критиките си към Китай за начина, по който управлява валутния курс, като посочи, че Пекин се отличава сред основните американски търговски партньори с относителна липса на прозрачност.

В редовния си шестмесечен доклад за валутните политики Вашингтон запази Китай в списъка на икономиките, чиито практики подлежат на засилено наблюдение. Министерството обаче отново се въздържа да определи страната или друг голям търговски партньор като валутен манипулатор.

Решението идва на фона на нарастващ натиск в САЩ и Европа срещу слабия юан, който прави китайските стоки по-евтини на международните пазари и допълнително засилва конкурентния натиск върху западните производители.

Американското финансово министерство предупреди, че Китай може да бъде определен като валутен манипулатор в бъдеще, ако се появят доказателства, че властите официално или неофициално се намесват, за да възпрепятстват поскъпването на юана.

Десет икономики остават под наблюдение.

Списъкът на американското финансово министерство остава без промяна и включва Китай, Япония, Южна Корея, Тайван, Сингапур, Тайланд, Виетнам, Германия, Ирландия и Швейцария.

В него попадат търговски партньори, които изпълняват поне два от трите критерия, установени от американското законодателство.

Първият е значителен търговски излишък със САЩ от поне 15 млрд. долара. Вторият е излишък по текущата сметка, равен на най-малко 3% от брутния вътрешен продукт. Третият е продължителна валутна намеса, извършвана през поне осем от дванадесет месеца, при която нетните покупки на чуждестранна валута достигат поне 2% от икономиката.

Попадането в списъка не води автоматично до санкции, но означава, че американските власти ще следят по-внимателно валутната политика и търговските баланси на съответната държава.

Финансовият министър Скот Бесент заяви, че ведомството ще наблюдава агресивно несправедливите валутни практики и ще предприема действия срещу държави, които използват обменните курсове за търговско предимство.

Вашингтон отхвърли призивите да обяви Китай за манипулатор.

Двупартийна група американски сенатори настояваше Китай официално да бъде определен като валутен манипулатор.

Републиканецът Рик Скот и демократът Елизабет Уорън призоваха Бесент да координира натиска върху Пекин с останалите държави от Групата на седемте.

Според тях китайските власти умишлено поддържат валутата си подценена, за да подкрепят износа и да защитят местните производители от забавянето на вътрешното търсене.

Министерството на финансите не прие тази по-крайна оценка, но остави отворена възможността позицията му да се промени при нови доказателства за намеса.

Подобно официално определение би изисквало засилени консултации с Пекин и би могло да доведе до допълнителни търговски мерки.

На този етап администрацията на Доналд Тръмп продължава да разчита основно на митата като средство за противодействие на практики, които смята за несправедливи, вместо да настоява директно другите държави да повишат стойността на валутите си.

Слабият юан дава ценово предимство на китайския износ.

Подценената валута намалява цената на китайските стоки за чуждестранните купувачи. Това подпомага износа и дава възможност на производителите да предлагат по-ниски цени на външните пазари.

Ефектът е особено силен при електромобилите, батериите, соларните панели, машиностроенето, металите и редица потребителски стоки.

В същото време по-слабият юан оскъпява вноса за китайските компании и домакинства. Пекин обаче може да приема този недостатък, ако приоритетът му е да поддържа индустриалното производство и заетостта на фона на кризата в недвижимите имоти и слабото потребление.

Международният валутен фонд също е сред институциите, според които юанът е подценен.

Валутният курс все по-често се превръща в източник на напрежение и в Европа. Германският канцлер Фридрих Мерц наскоро призова за действия срещу прекалено евтиния юан - значителна промяна за най-голямата европейска икономика, която дълго време поддържаше тесни търговски връзки с Китай.

Европейските производители се опасяват, че слабата китайска валута усилва ефекта от държавните субсидии и излишния промишлен капацитет, позволявайки на китайските компании да изнасят продукция на цени, с които местните конкуренти трудно могат да се съревновават.

Китайската валутна политика остава непрозрачна

Основната критика на американското министерство е, че Пекин не предоставя достатъчно информация за действията си на валутния пазар.

Китайската централна банка определя ежедневно ориентировъчен курс на юана и допуска движението му само в определен диапазон. Властите могат да влияят върху пазара чрез държавни банки, изисквания към финансовите институции и административни мерки.

Това затруднява установяването на точния размер на интервенциите и разграничаването между действията на централната банка и операциите на други държавно контролирани институции.

Вашингтон се опасява, че Пекин може да използва неофициални канали, за да задържа валутата на по-ниско равнище, без това да се вижда ясно в официалните резерви.

Китайските власти обикновено отхвърлят подобни обвинения и твърдят, че целта им е стабилен курс, а не предимство за износителите.

Пекин също така е принуден понякога да подкрепя юана, когато изтичането на капитали и слабата икономика създават натиск за прекомерно обезценяване.

Доларът се стабилизира след силния спад.

Докладът разглежда периода до края на декември 2025 г., но финансовото министерство отчита и значителните движения на валутните пазари през следващите месеци.

Американският долар поевтиня рязко през първата половина на 2025 г. заради опасенията около високите мита на Тръмп, по-слабото търсене на американски активи и перспективите пред икономиката.

Оттогава валутата се стабилизира, подкрепена от устойчивия растеж в САЩ и инфлацията, която остава над желаните нива.

Това засили очакванията, че Федералният резерв може отново да повиши лихвените проценти по-късно през годината.

По-високите американски лихви обичайно подкрепят долара, тъй като правят доларовите активи по-привлекателни за международните инвеститори. Същевременно те увеличават натиска върху валутите на търговските партньори на САЩ.

Вашингтон предупреди и за прекалено слабата йена.

Американското финансово министерство обърна специално внимание и на продължителното обезценяване на японската йена.

Според доклада спадът на валутата в продължение на няколко години до април 2026 г. е довел до значително подценяване.

Слабостта на йената се е запазила въпреки свиването на разликата между американските и японските лихви. Японската централна банка повиши ставките през 2025 г., докато Федералният резерв ги намаляваше.

По принцип подобна промяна би трябвало да подкрепи японската валута, но ефектът се оказа ограничен.

Вашингтон посочи, че върху йената влияят и глобални фактори, сред които пазарната несигурност и цените на петрола. Министерството обаче предупреди, че прекомерната волатилност е нежелателна.

Според американските власти допълнителното нормализиране на паричната политика в Япония може да помогне за стабилизирането на инфлационните очаквания и ограничаването на резките движения на валутния курс.

Има признаци, че японските власти са продали американски държавни облигации, за да финансират намеса в подкрепа на йената.

Три държави могат да излязат от списъка.

Сингапур, Швейцария и Тайланд могат да бъдат извадени от наблюдавания списък при следващия доклад.

Това ще стане, ако през съответния период покрият само един или нито един от установените критерии.

Швейцария и Сингапур често попадат под наблюдение заради големите излишъци по текущата сметка и активното управление на валутите си.

Централните им банки твърдят, че действията им са насочени към контрол върху инфлацията и финансовата стабилност, а не към изкуствено подпомагане на износа.

Валутната политика на малките отворени икономики трудно може да бъде оценявана само чрез търговския баланс, тъй като движенията на капитали често са значително по-големи от реалния обмен на стоки.

Валутният спор може да се превърне в нов търговски фронт.

Решението да не се обявява Китай за манипулатор засега ограничава риска от незабавна нова ескалация между Вашингтон и Пекин.

Критичният тон на доклада обаче показва, че валутната политика постепенно се добавя към споровете за мита, субсидии, производствен капацитет и достъп до пазари.

Ако юанът продължи да отслабва или китайските власти започнат по-видима намеса срещу поскъпването му, натискът върху американското правителство вероятно ще се увеличи.

Възможна официална констатация за манипулация би дала на администрацията още едно основание за търговски действия срещу Китай.

Тя може да бъде използвана и за координиран натиск с европейските държави и Япония, които също се опасяват от ефекта на евтиния китайски износ върху местната индустрия.

На този етап Вашингтон избира междинна позиция - Китай не е официално определен като нарушител, но остава основният обект на наблюдение и предупреждение.

Това оставя юана като потенциален нов източник на напрежение в отношенията между двете най-големи икономики в света.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.