Снимка: iStock

Най-големите финансови институции ускоряват внедряването на блокчейн технологии, след като токенизацията на акции, облигации и други активи започва да се разглежда като реален източник на приходи, а не като поредния експеримент около криптовалутите.

JPMorgan вече превръща традиционни финансови инструменти в цифрови токени, Лондонската фондова борса се подготвя за непрекъсната търговия, а Visa участва в проект за нова стабилна цифрова валута, обезпечена с долари.

Разликата спрямо по-ранните опити е, че зад настоящата вълна стоят утвърдени банки, борси и платежни компании, които влагат реален капитал и търсят измерим ефект върху печалбите си.

Преди десетина години Австралийската фондова борса опита да замени системата си за клиринг и сетълмент с технология, базирана на блокчейн. Проектът се оказа бавен, скъп и в крайна сметка беше прекратен.

Този неуспех дълго време се използваше като доказателство, че технологията не е готова за големите финансови пазари. Днес обаче поддръжниците на токенизацията твърдят, че проблемът е бил в изпълнението, а не в самата идея.

Какво представлява токенизацията?

Токенизацията позволява собствеността върху реален финансов актив да бъде представена чрез цифров запис в разпределена система.

Една акция, облигация, дял от фонд или вземане по кредит може да бъде превърнато в токен, който удостоверява кой притежава актива и при какви условия може да бъде прехвърлен.

Това не означава непременно използване на публични криптовалути като биткойн. Финансовите институции могат да изграждат собствени контролирани мрежи, в които участниците са предварително одобрени и подлежат на обичайните банкови и регулаторни проверки.

Основната цел е да се намали броят на посредниците и отделните операции, необходими за приключването на една сделка.

При традиционната търговия сключването на сделката, прехвърлянето на актива, плащането, проверката на обезпечението и записването на собствеността често се извършват от различни организации и системи.

Токенизацията позволява част от тези процеси да бъдат обединени и автоматизирани.

Банките могат да печелят по около 1 млрд. долара допълнително годишно.

Изследване на консултантската компания Boston Consulting Group показва, че подразделенията за капиталови пазари на големите банки могат да увеличат възвръщаемостта на собствения си капитал с около 4 процентни пункта чрез токенизация.

За една голяма банка това би могло да означава приблизително 1 млрд. долара допълнителна годишна печалба.

Ефектът се очаква да дойде от по-бързото приключване на сделките, по-високите обороти, по-ефективното използване на обезпеченията и автоматизирането на вътрешните процеси.

При по-бърз сетълмент капиталът не остава блокиран за продължителен период между сключването и окончателното приключване на сделката.

Това позволява на банките и инвеститорите да използват средствата си по-ефективно и да извършват повече операции със същото количество капитал.

Изчисленията отчитат и необходимостта финансовите институции временно да поддържат паралелни системи за клиентите, които продължават да предпочитат традиционния начин на търговия.

Затова очакваната допълнителна печалба не зависи от пълното и незабавно преминаване към цифрови активи.

Сделките могат да се приключват почти незабавно.

Едно от най-важните обещания на технологията е почти незабавният сетълмент.

В традиционната система между покупката на ценна книга и окончателното прехвърляне на собствеността и средствата може да има времево забавяне.

През този период съществува риск една от страните да не изпълни задълженията си. За ограничаването му се използват клирингови къщи, гаранционни фондове и допълнителни обезпечения.

При токенизираните пазари прехвърлянето на актива и плащането могат да бъдат извършени едновременно. Ако едната страна не предостави необходимите средства, сделката не се изпълнява.

Подобен модел може да намали кредитния и оперативния риск и да освободи капитал, който в момента се държи като защита срещу неизпълнение.

Технологията позволява и въвеждането на програмируеми правила. Плащането на лихва, дивидент или купон по облигация може да бъде извършвано автоматично, когато настъпи определена дата или бъде изпълнено договорено условие.

Обезпеченията могат да се движат по-бързо.

Големите банки и инвестиционни фондове ежедневно прехвърлят огромни количества обезпечения между различни пазари и контрагенти.

Процесът често е сложен, тъй като активите се намират в отделни системи и не могат да бъдат използвани веднага там, където са необходими.

Токенизирането може да направи обезпеченията по-лесни за прехвърляне и повторно използване. Финансова институция би могла да премести цифровизиран актив почти незабавно, вместо да чака обработването му от няколко посредници.

Това има особено значение при периоди на пазарно напрежение, когато изискванията за допълнително обезпечение могат да нараснат бързо.

По-доброто управление на тези активи намалява необходимостта банките да държат големи количества нискодоходна ликвидност в резерв.

Лондонската борса се подготвя за денонощна търговия.

Токенизацията поставя под натиск и традиционните фондови борси.

Криптовалутите се търгуват 24 часа в денонощието, включително през почивните дни. За сравнение, повечето регулирани пазари за акции и облигации продължават да работят в строго определени часове.

Лондонската фондова борса се опитва да отговори на тази конкуренция чрез възможност за непрекъсната търговия.

Подобна промяна би позволила на инвеститорите да реагират незабавно на новини и събития, независимо от часовата зона.

Това обаче ще изисква промени в клиринга, управлението на риска, техническата поддръжка и начина, по който се определят дневните цени и изискванията за обезпечение.

Преминаването към денонощен режим може да увеличи обемите, но също така рискува да намали ликвидността в отделни часове и да създаде по-резки движения при ограничена активност.

Стабилните цифрови валути навлизат в традиционните разплащания.

Visa и финансово-технологичната компания Stripe участват в създаването на нов стандарт за стабилна цифрова валута, наречен Open USD.

Стабилните цифрови валути се различават от биткойн и останалите силно променливи криптоактиви, тъй като стойността им е обвързана с традиционна валута, най-често американския долар.

Идеята е един цифров токен да бъде обменян срещу един долар и да се използва за плащания, разплащане на сделки и движение на средства между различни платформи.

Пазарът на стабилни цифрови валути вече е оценяван на около 300 млрд. долара. По-голямата част от използването им обаче все още е свързана с покупка и продажба на други криптовалути.

Предизвикателството е технологията да бъде прехвърлена към ежедневни плащания, международни преводи и сетълмент на традиционни финансови активи.

Участието на Visa и Stripe показва, че големите платежни компании не искат да оставят този пазар изцяло на криптокомпаниите.

Потенциална сделка между Stripe и PayPal може да промени пазара.

Stripe обмисля и придобиване на PayPal, което би могло да доведе до значително преструктуриране на сектора на цифровите плащания.

Stripe разполага със силна технологична инфраструктура и широка мрежа от търговци, докато PayPal има над 400 млн. потребители.

Обединяването на двете компании би могло да ускори използването на стабилни цифрови валути в масовите разплащания.

PayPal вече има собствена стабилна валута, а Stripe постепенно разширява услугите си, свързани с цифрови активи.

Подобна сделка би създала компания с достатъчно голяма клиентска база, за да превърне токенизираните плащания от специализиран продукт в обичайна услуга за потребителите и бизнеса.

Същевременно придобиването би повдигнало въпроси за конкуренцията, тъй като две от най-големите компании за онлайн плащания ще се окажат под общ контрол.

Банките се страхуват от конкуренцията на технологичните компании.

Интересът към токенизацията не е продиктуван само от потенциалните печалби.

Традиционните банки се опитват да защитят позициите си срещу технологични компании, които постепенно навлизат в разплащанията, кредитирането, инвестициите и управлението на активи.

Стабилните цифрови валути могат да се превърнат в алтернатива на банковите депозити, особено ако започнат да носят доходност.

Затова банките се противопоставят на възможността издателите им да плащат лихва по начин, сходен с традиционните спестовни сметки.

Ако потребителите прехвърлят значителна част от средствата си към цифрови валути, банките могат да загубят евтин източник на финансиране.

Това би ги принудило да предлагат по-високи лихви по депозитите или да търсят по-скъпо финансиране от пазарите.

В същото време пълната съпротива срещу технологията крие риск банките да бъдат заобиколени от по-бързи и по-евтини конкуренти.

Затова много от тях предпочитат сами да разработват токенизирани депозити, платежни системи и цифрови активи.

Необходима е общоприета форма на цифрови пари.

Един от големите нерешени проблеми е съвместимостта между различните системи.

Ако една банка създаде собствен цифров токен, няма гаранция, че друга институция ще го приеме за разплащане.

Това може да доведе до множество отделни мрежи, между които средствата трябва постоянно да бъдат преобразувани.

Подобна фрагментация рискува да заличи част от обещаната ефективност.

Едно възможно решение е широко използвана стабилна цифрова валута, която да служи като общо средство за разплащане между различни банки и платформи.

Другата възможност е цифрова валута, издадена от централна банка.

Централнобанковите пари имат предимството, че представляват пряко вземане към публична институция и не носят кредитния риск на частен издател.

Разработването им обаче е бавно, а регулаторите трябва да решат как да защитят банковите депозити, личните данни и финансовата стабилност.

Европа залага на цифровото евро.

Европейската централна банка продължава работата по цифровото евро, но проектът се развива значително по-бавно от частните инициативи в САЩ.

Американският подход позволява на частни компании да издават стабилни цифрови валути, обезпечени с долари. Това разширява международното използване на американската валута, без Федералният резерв да създава собствен цифров долар.

Европа е по-предпазлива заради рисковете за банковата система и защитата на потребителите.

Тази предпазливост обаче може да доведе до още по-голямо господство на долара в новата цифрова финансова инфраструктура.

Ако международната търговия и токенизираните пазари започнат да използват предимно доларови стабилни валути, цифровото евро може да се окаже закъснял отговор на вече установен стандарт.

Технологията носи и сериозни рискове.

По-бързите сделки и автоматизираните плащания не премахват финансовия риск. В някои случаи те могат да ускорят разпространението му.

Кибератаките са сред най-очевидните опасности. Уязвимост в широко използвана блокчейн мрежа, цифров портфейл или автоматизиран договор може да засегне множество участници едновременно.

Друг проблем е сложността. Паралелното съществуване на традиционни системи, частни токени, стабилни цифрови валути и централнобанкови пари може да направи инфраструктурата по-трудна за наблюдение.

Все още не е ясно как подобни системи ще се държат при криза, сравнима с финансовия срив от 2008 г.

При рязка загуба на доверие инвеститорите могат да се опитат да обменят цифровите си активи едновременно. Ако издателят не разполага с достатъчно ликвидни резерви, това може да предизвика масови продажби и да засегне други пазари.

Незабавният сетълмент също има недостатък. Той намалява времето, през което участниците могат да намерят допълнителна ликвидност при временен недостиг на средства.

Потребителските плащания вече работят сравнително добре.

Токенизацията вероятно ще се наложи по-бързо при търговията с ценни книжа, отколкото при ежедневните плащания.

За потребителите плащането с карта или телефон вече изглежда почти незабавно и сравнително удобно.

В Европа годишният обем на плащанията на дребно достига около 58 трилиона евро. Замяната на съществуващата инфраструктура ще изисква цифровите валути да предложат осезаемо по-ниска цена, по-голяма сигурност или нови функции.

При капиталовите пазари потенциалните икономии са по-ясни, тъй като процесите зад една сделка остават сложни, бавни и скъпи, въпреки че за крайния инвеститор натискането на бутона „купи“ изглежда лесно.

Затова първите големи печалби вероятно ще дойдат от операции, които потребителите почти не виждат – сетълмент, клиринг, обезпечения и вътрешни банкови процеси.

Блокчейнът не е единственият начин за модернизация.

Успешните цифрови разплащания не изискват задължително блокчейн.

Бразилската система Pix позволява бързи и евтини плащания без използване на разпределена мрежа. Тя значително увеличи скоростта и достъпността на преводите и се превърна в сериозен конкурент на картовите компании.

Това показва, че крайният резултат е по-важен от конкретната технология.

Ако обикновена централизирана система може да осигури по-ниски разходи, висока сигурност и незабавни плащания, използването на блокчейн само по себе си не носи предимство.

За банките истинската стойност ще бъде в намаляването на разходите и освобождаването на капитал, а не в това дали продуктът се рекламира като криптоуслуга.

Токенизацията навлиза в нов етап.

След години на неуспешни експерименти финансовият сектор започва да вижда конкретен бизнес модел зад цифровите активи.

Интересът вече не се ограничава до търговията с биткойн или до спекулативните проекти. Банките търсят начин да цифровизират съществуващите финансови инструменти и да използват технологията за по-бързи и по-доходни операции.

Потенциалната допълнителна печалба от около 1 млрд. долара годишно за голяма банка е достатъчна, за да привлече вниманието на ръководствата.

Същевременно натискът от платежните и технологичните компании не оставя на традиционните институции много време за изчакване.

Пълната трансформация няма да настъпи бързо. Старите и новите системи ще съществуват паралелно, а регулаторите ще трябва да управляват рискове, които все още не са напълно разбрани.

Посоката обаче става по-ясна. Токенизацията постепенно се превръща от скъп технологичен експеримент в реален инструмент за печалба, контрол на разходите и защита на пазарни позиции.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.