Снимка: iStock

Съединените щати ще започнат да събират нови мита от 10% до 12,5% върху вноса от повечето си големи търговски партньори, след като администрацията на Доналд Тръмп ги обвини, че не ограничават достатъчно използването на принудителен труд във веригите за доставки.

Мярката е най-мащабният опит досега за възстановяване на американската тарифна политика, след като Върховният съд отмени част от по-ранните мита на президента.

Новите ставки ще засегнат стоки от около 60 икономики и ще влязат в сила в 00:01 ч. нюйоркско време в петък. За част от държавите ставката ще бъде 10%, докато други ще бъдат обложени с поне 12,5%.

Администрацията твърди, че мерките са насочени към държави, които не забраняват вноса на стоки, произведени с принудителен труд, или не прилагат достатъчно строго съществуващите ограничения.

На практика новата система ще позволи на Вашингтон да запази широкообхватни мита върху голяма част от световния внос, но чрез различна правна основа от използваната при по-ранните мерки.

Европейският съюз ще бъде обложен с поне 10%

Стоките от Мексико, Великобритания, Канада и Индия ще бъдат облагани с 10%. Тези държави са определени като икономики, които са приели или обещали да приемат ограничения срещу продукти, свързани с принудителен труд.

Вносът от Европейския съюз и Тайван също ще бъде обложен с мита от поне 10%.

За стоките от Япония, Швейцария и Южна Корея е предвидена минимална ставка от 12,5%. Вашингтон твърди, че прилагането ѝ ще бъде съобразено с вече сключените търговски споразумения с тези държави.

Продуктите от десетки други икономики също ще бъдат облагани с 12,5%.

Индия е получила по-благоприятно третиране спрямо първоначалното предложение. Администрацията по-рано заплашваше страната със ставка от 12,5%, но окончателното решение предвижда мито от 10%.

Разликата между отделните ставки се основава на американската оценка дали дадена държава има закони срещу стоки, произведени с принудителен труд, и доколко ефективно ги прилага.

Горива, храни и торове ще бъдат изключени.

Новите мита няма да се прилагат върху всички категории внос.

Горивата, храните и торовете ще бъдат освободени. Изключението цели да ограничи въздействието върху цените на основни стоки в момент, когато войната с Иран вече повишава разходите за енергия и транспорт.

Няма да бъдат облагани и продукти, върху които действат отделни секторни мита. Сред тях са автомобилите, металите и лекарствата.

Стоките, които отговарят на правилата на търговското споразумение между САЩ, Мексико и Канада, също ще бъдат изключени от новата система.

Мярката няма да се прилага и за част от товарите, които са били натоварени на кораби преди момента на влизането ѝ в сила.

Американската администрация е получила множество искания за допълнителни изключения, засягащи хиляди продукти. Очаква се да бъдат одобрени както глобални, така и специфични за отделни държави облекчения, свързани с вече договорени търговски ангажименти.

Новите мита заменят изтичаща глобална ставка.

След като Върховният съд отмени част от по-ранните тарифи, администрацията наложи временно глобално мито от 10%. Срокът му изтича в петък.

Новите мита влизат в сила веднага след изтичането му, така че да няма период, в който американският внос да остане без допълнително облагане.

Представители на администрацията отхвърлят твърдението, че разследването за принудителния труд е използвано единствено като начин за замяна на отменените тарифи.

Те обаче признават, че президентът възнамерява да използва всички налични правни инструменти и няма да позволи търговската му политика да бъде ограничена от съдебните решения.

Новият подход се основава на раздел 301 от Закона за търговията от 1974 г. Разпоредбата позволява на САЩ да предприемат ответни мерки срещу практики, които определят като несправедливи или вредни за американската търговия.

Използването ѝ изисква по-дълга процедура, включително разследване, консултации и възможност за обществено обсъждане. Това я прави по-бавна от предишните тарифни решения, но и по-устойчива при евентуално съдебно оспорване.

Вашингтон обвинява партньорите си в недостатъчен контрол

Американският търговски представител Джеймисън Гриър заяви, че САЩ забраняват вноса на стоки, произведени с принудителен труд, от близо век и прилагат ограничението строго.

Според него останалите държави трябва да въведат подобни правила и да засилят контрола върху собствените си вериги за доставки.

Разследването на Вашингтон препоръчва ставка от 12,5% за държавите, които нямат закони срещу подобен внос.

За страните, които разполагат с ограничения, но не ги прилагат достатъчно ефективно, е предложено мито от 10%.

Редица държави отхвърлиха обвиненията. Индия, Норвегия и други икономики оспорват твърдението, че не предприемат достатъчно действия срещу принудителния труд.

Канада посочва, че подготвя законодателство, което трябва да подобри способността на властите да установяват, спират и забраняват стоки, свързани с подобни практики.

Различията около стандартите и доказателствата вероятно ще доведат до дипломатически спорове и нови искания за изключения.

Вносителите могат да оспорят мерките в съда.

Въпреки по-внимателно избраната правна основа новите мита могат да бъдат атакувани от американски вносители.

Компаниите могат да твърдят, че ставките са прекалено широко приложени или че администрацията не е доказала достатъчно ясно връзката между поведението на отделните държави и вредите за американската икономика.

Търговският представител на САЩ се опитва да изгради новата политика върху закони, които вече са преминавали през съдебни проверки.

Това се различава от подхода през 2025 г., когато митата често бяха обявявани бързо, променяни внезапно и използвани като средство за натиск в преговори.

По-бавната процедура може да намали правния риск, но създава повече несигурност за компаниите, тъй като паралелно се водят няколко отделни разследвания.

Едно от тях разглежда прекомерния производствен капацитет на търговските партньори на САЩ. Все още не е ясно кога ще бъдат представени резултатите и дали бъдещите мита ще се добавят към тези за принудителния труд.

Тарифният натиск върху Канада също се увеличава.

Новата глобална мярка идва само дни след като Тръмп предложи отделни мита от 50% върху част от канадските стоки.

Те се основават на друга рядко използвана правна разпоредба и биха засегнали около 5% от американския внос от Канада.

Планираната дата за влизането им в сила е 19 август, но окончателното решение ще зависи от преговорите между Вашингтон и Отава.

Паралелното използване на различни правни механизми показва, че администрацията се опитва да изгради тарифната си политика върху няколко отделни основания.

Така дори ако един набор от мита бъде блокиран от съд, останалите могат да продължат да действат.

Европейският съюз е изправен пред ново напрежение.

Прилагането на ставките се усложнява от търговските договорености, които САЩ вече са постигнали с Европейския съюз, Великобритания, Япония и Южна Корея.

Вашингтон заявява, че ще спази поетите ангажименти. В същото време отношенията с Брюксел отново се влошават.

Гриър критикува решението на Европейската комисия да наложи глоба на Google, както и държавно подкрепен заем за Airbus. Според него подобни действия могат да подкопаят стабилността на трансатлантическата търговия.

Това увеличава риска новите мита да се превърнат не само в инструмент срещу принудителния труд, а и в част от по-широки спорове за субсидии, цифрово регулиране и достъп до пазари.

Американските компании ще понесат част от разходите.

Формално митата се начисляват върху вносните стоки, но първоначално се плащат от американските компании, които ги внасят.

Те могат да поемат разхода чрез по-ниски печалби, да поискат по-ниски цени от доставчиците или да го прехвърлят към потребителите.

Това създава риск от допълнително поскъпване в САЩ, особено при продукти, за които няма бърза местна алтернатива.

Политическият риск е значителен, тъй като до междинните избори остават по-малко от четири месеца. Демократите се концентрират върху високата цена на живота, а войната с Иран вече повишава цените на енергията, храните и други суровини.

Тарифите могат да засилят този натиск и да затруднят опитите на администрацията да убеди избирателите, че икономическата ѝ политика защитава покупателната им способност.

Съдът вече принуди Вашингтон да връща пари.

Американската митническа служба в момента възстановява средства на хиляди вносители по по-ранните мита, които Върховният съд обяви за незаконни.

Сред компаниите, които очакват значителни възстановявания, е Nike. Производителят на спортни стоки прогнозира, че може да получи обратно почти 1 млрд. долара.

Въпреки това ръководството на компанията предупреди, че митата остават динамичен и продължителен източник на по-високи разходи.

Случаят показва, че дори отменените тарифи могат да създават несигурност в продължение на години. Компаниите трябва първо да платят сумите, след което да чакат съдебно решение и административна процедура за възстановяването им.

Новите ставки вероятно ще доведат до подобно поведение. Вносителите ще плащат митата, докато едновременно търсят изключения и подготвят съдебни оспорвания.

Тарифната политика навлиза в нов етап.

Администрацията на Тръмп не се отказва от целта да поддържа широкообхватна тарифна стена около американския пазар.

След съдебния неуспех тя преминава към по-бавни и правно изпитани процедури, които могат да бъдат по-трудни за отмяна.

Аргументът за борба с принудителния труд дава на Вашингтон допълнително политическо и морално основание за налагане на митата. Същевременно мащабът на мерките показва, че те имат и по-широка икономическа цел – защита на американското производство и увеличаване на натиска върху търговските партньори.

Основният риск е, че тарифите ще увеличат разходите за американските компании и потребители в момент на високи енергийни цени и растяща геополитическа несигурност.

Новият режим влиза в сила незабавно, но вероятно няма да бъде окончателният ход. Продължаващите разследвания, исканията за изключения и очакваните съдебни дела означават, че търговската политика на САЩ ще остане източник на несигурност за световния бизнес.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.