Снимка: iStock

Представители на Европейската централна банка са готови да повишат лихвените проценти през септември, освен ако перспективите пред инфлацията в еврозоната не се подобрят значително през следващите седмици.

При настоящите икономически условия вероятно ще бъде необходимо ново увеличение с 0,25 процентни пункта, за да бъде ограничен ценовият натиск. Основният риск остава разширяването на конфликта в Близкия изток и неговото отражение върху петрола, природния газ и останалите потребителски цени.

Окончателно решение все още не е взето. Позицията може да се промени при напредък към мирно споразумение или при по-сериозно влошаване на европейската икономика.

ЕЦБ остави депозитната лихва без промяна на ниво от 2,25% на заседанието си в четвъртък. Ако през септември бъде одобрено очакваното увеличение, ставката ще достигне 2,50%.

Част от централните банкери са настоявали за незабавни действия

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард призна, че част от членовете на Управителния съвет са обсъждали възможността лихвите да бъдат повишени още на юлското заседание.

В крайна сметка институцията е решила да изчака, за да оцени развитието на конфликта и новите данни за инфлацията и икономическата активност.

Според Лагард сегашното равнище на лихвите позволява на ЕЦБ да наблюдава внимателно ситуацията през следващите седмици, без да предприема прибързано ново затягане.

Изказването ѝ обаче постави основата за възможно увеличение през септември. Тогава банката ще разполага и с актуализирани прогнози за инфлацията, растежа и енергийните цени.

Рисковете пред инфлацията се увеличават.

ЕЦБ смята, че рисковете пред инфлационната перспектива вече са насочени нагоре.

Продължителното поскъпване на енергията може първоначално да повиши цените на горивата и транспорта, а впоследствие да се пренесе върху по-широк кръг стоки, услуги и заплати.

Колкото по-дълго петролът и природният газ се задържат на високи нива, толкова по-голям е рискът компаниите да прехвърлят разходите си към потребителите.

Това може да затрудни връщането на инфлацията към целта на ЕЦБ от 2% и да наложи задържане на по-високи лихви за по-продължителен период.

През юни инфлацията в еврозоната се забави до 2,8%, но данните предхождат последното поскъпване на енергийните суровини.

Петролът премина 100 долара за барел.

Цената на петрола се повиши над 100 долара за барел в четвъртък за първи път от два месеца.

Ръстът последва съобщението на подкрепяните от Иран хути, че са атакували два саудитски петролни танкера в Червено море. Нападенията увеличиха опасенията, че конфликтът може да наруши едновременно доставките през Ормузкия проток и маршрута към Суецкия канал.

Европа е особено чувствителна към подобно развитие заради зависимостта си от внос на енергийни суровини. По-скъпият петрол може да повиши сметките на домакинствата, производствените разходи на компаниите и цените на транспорта.

Ако атаките срещу кораби и енергийна инфраструктура продължат, ЕЦБ може да бъде принудена да реагира, дори ако икономическият растеж остане слаб.

ЕЦБ отново е сред първите, които затягат политиката

През юни ЕЦБ стана първата голяма централна банка от Групата на седемте, която повиши лихвите след началото на конфликта.

Нов ход през септември би затвърдил позицията ѝ като една от най-активните институции в борбата с инфлационния натиск, породен от войната.

Подобна политика обаче носи и значителен риск. По-високите лихви увеличават разходите по кредитите, ограничават инвестициите и оказват натиск върху жилищния пазар и потреблението.

ЕЦБ трябва да прецени дали енергийният шок ще доведе до трайно ускоряване на инфлацията или предимно ще намали покупателната способност и ще забави икономиката.

При втория сценарий ново увеличение на лихвите може да задълбочи спада, без да има голям ефект върху цените на петрола и газа, които се определят от международните пазари.

Мирно споразумение може да промени решението.

Очакваното увеличение през септември не е предварително определено.

Бърз напредък към прекратяване на бойните действия може да понижи цените на петрола и да даде на ЕЦБ повече време преди следващ ход.

Обратният сценарий – разширяване на войната и продължителни нарушения на енергийните доставки – ще засили аргументите за повишение с 0,25 процентни пункта.

Сериозно отслабване на европейската икономика също може да принуди централните банкери да отложат решението. Ако потреблението, кредитирането и инвестициите се свият рязко, инфлационният натиск може да отслабне въпреки високите енергийни цени.

Затова ЕЦБ ще продължи да взема решенията си заседание по заседание, без да се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвите.

При сегашните данни обаче посоката изглежда ясна – ако войната продължи да поддържа цените на енергията високи, ново увеличение през септември става все по-вероятно.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.