Снимка: iStock

Всяка голяма технологична революция започва с едно и също предсказание – че този път всичко ще бъде различно. Че новата технология няма просто да подобри начина, по който работим, а напълно ще елиминира цели професии. През последните три десетилетия подобни прогнози бяха отправяни към брокерите, банковите служители, туристическите агенти, журналистите, лекарите, юристите и, разбира се, финансовите консултанти. Днес генеративният изкуствен интелект отново поставя същия въпрос: има ли изобщо място за човешки финансов съветник в свят, в който алгоритмите могат да анализират огромни масиви от данни за секунди, да изграждат портфейли, да сравняват инвестиционни продукти и да отговарят на почти всеки финансов въпрос?

Именно върху тази теза стъпва и графиката на Ophir, озаглавена провокативно „The Financial Adviser Is Dead“. Тя проследява почти тридесет години технологични иновации – от появата на онлайн брокерите през края на 90-те години, през раждането на robo-advisor платформите след финансовата криза, масовото преминаване към дистанционни консултации по време на пандемията, до ChatGPT и най-новото поколение AI модели. Любопитното е, че при всяка от тези революции прогнозата е една и съща – „финансовият консултант е мъртъв“. В същото време активите под управление в глобалната индустрия не намаляват, а нарастват почти непрекъснато и днес вече достигат приблизително 150 трилиона долара. Това създава интересен парадокс. Ако професията действително е обречена, защо инвеститорите поверяват все повече капитал именно на професионални мениджъри и консултанти?

Историята показва, че технологиите почти никога не унищожават дадена професия изцяло. Те елиминират конкретните дейности в рамките на тази професия, които могат да бъдат стандартизирани, автоматизирани и изпълнявани по-евтино от машина. Именно това се случи с брокерската индустрия след появата на онлайн платформите. До края на XX век значителна част от стойността на брокера произтичаше от самия достъп до пазара. Купуването и продаването на акции беше сложен процес, който изискваше посредник. Интернет промени това за няколко години. Комисионите се сринаха, достъпът до борсата стана практически универсален, а милиони инвеститори започнаха сами да изпълняват сделки. Това обаче не доведе до края на финансовите услуги. Изчезна единствено бизнес моделът, основан единствено на посредничеството.

Подобен процес се повтори и след финансовата криза през 2008 година, когато се появиха първите robo-advisor платформи. По онова време мнозина прогнозираха, че алгоритмите ще заменят човешките консултанти, защото могат автоматично да изграждат диверсифицирани портфейли, да ги ребалансират и да оптимизират разходите при значително по-ниски такси. Реалността обаче се оказа значително по-различна. Роботизираните системи действително автоматизираха инвестиционния процес, но не успяха да автоматизират човешката психология. Те не можеха да убедят инвеститора да остане спокоен при спад от 30%, нито да го спрат да преследва поредната пазарна еуфория. Именно тогава стана ясно, че най-големият риск за повечето портфейли не е липсата на информация, а начинът, по който хората реагират на нея.

Днешната AI революция е значително по-мащабна, защото за първи път автоматизира не само механичните процеси, но и голяма част от интелектуалната работа. Генеративните модели вече могат да анализират финансови отчети, да сравняват стотици компании, да изграждат инвестиционни сценарии, да откриват връзки между макроикономически събития и отделни активи и да представят сложна информация в достъпна форма. Това означава, че едно от най-големите исторически предимства на финансовите консултанти – достъпът до информация и способността да я обработват – постепенно престава да бъде дефицитен ресурс.

Именно тук обаче се намира и най-важното недоразумение около бъдещето на професията. Изкуственият интелект драматично намалява цената на анализа, но не намалява сложността на инвестиционните решения. Колкото повече информация става достъпна, толкова по-ценна става способността тя да бъде поставена в правилния контекст. Финансовият успех никога не е зависел единствено от това кой разполага с повече данни. Много по-често той зависи от това кой задава правилните въпроси, кой успява да разграничи същественото от шума и кой разбира кога една на пръв поглед логична инвестиционна теза всъщност крие значителен риск.

Променя се и самото съдържание на консултантската услуга. В продължение на десетилетия голяма част от индустрията беше изградена около предоставянето на информация – препоръки за покупка, анализи, избор на фондове и изграждане на портфейли. Това са именно дейностите, които AI автоматизира най-бързо. Значително по-трудно обаче могат да бъдат автоматизирани стратегическото планиране, разбирането на личните цели на клиента, управлението на риска в контекста на конкретно семейство или бизнес, както и дисциплината при вземането на решения в периоди на силен пазарен стрес. Това са области, в които стойността се създава не чрез информация, а чрез преценка.

Любопитното е, че самата графика неволно подкрепя именно тази теза. Независимо от всяка технологична революция, активите под управление продължават да нарастват. Това означава, че технологиите не намаляват нуждата от професионално управление на капитала. Те увеличават неговия мащаб. Когато инвестирането стане по-достъпно и повече хора започнат да участват на капиталовите пазари, естествено нараства и нуждата от по-добро управление на риска, данъчно планиране, наследствено структуриране и поведенческа дисциплина. С други думи, технологията разширява пазара, вместо да го свива.

Разбира се, графиката използва и известна доза провокация. Твърдения като „GPT-4 уби финансовия консултант“ или че следващото поколение AI модели е довело до срив на компаниите за управление на богатство са по-скоро маркетингови послания, отколкото обективен анализ. Цените на подобни компании зависят от множество фактори – оценките на пазара, лихвената среда, нетните входящи потоци, регулациите и очакванията за бъдещите печалби. Да се обясни развитието на цял сектор само с една технологична иновация би било сериозно опростяване.

По-реалистичният сценарий е значително по-интересен. Следващото десетилетие вероятно няма да бъде период, в който финансовите консултанти изчезват, а период, в който професията се разделя на две. От едната страна ще останат онези, чиято дейност се свежда основно до предоставяне на информация и стандартни инвестиционни решения – сегмент, който неизбежно ще бъде автоматизиран. От другата страна ще се позиционират консултантите, които използват изкуствения интелект като инструмент за по-добър анализ, но създават стойност чрез стратегическо мислене, управление на сложни финансови ситуации и разбиране на човешкото поведение. Именно те вероятно ще бъдат големите печеливши от AI революцията.

В крайна сметка историята показва една повтаряща се закономерност. Всяка технологична революция първоначално изглежда като заплаха за цели професии. След време обаче се оказва, че тя не премахва професията, а повишава стандартите за нея. Най-вероятно същото ще се случи и с финансовото консултиране. Изкуственият интелект няма да направи човека ненужен. Той ще направи посредственото консултиране ненужно. А в свят, в който информацията е достъпна за всички, най-ценният актив вече няма да бъде достъпът до данни, а способността да се превръщат тези данни в по-добри решения.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.