Снимка: iStock

Европейската централна банка се очаква да запази лихвените проценти без промяна на заседанието си в четвъртък, за да оцени отражението на новата ескалация в Близкия изток върху инфлацията и икономиката на еврозоната.

Депозитната лихва вероятно ще остане на ниво от 2,25%, след като ЕЦБ я повиши през миналия месец. Нито анализаторите, нито финансовите пазари очакват второ поредно увеличение още през юли.

Ръководството на банката определи настоящото равнище като подходящо, но подновените бойни действия между САЩ и Иран отново повишават риска от по-скъпа енергия и нов инфлационен натиск.

Петролът сорт Брент се върна над 90 долара за барел, след като перспективите за устойчиво примирие избледняха. Това може да принуди ЕЦБ да продължи затягането на паричната политика през следващите месеци, дори при признаци за отслабване на ценовия натиск в Европа.

Пазарите очакват още едно увеличение през септември

Вниманието ще бъде насочено към пресконференцията на председателя на ЕЦБ Кристин Лагард и към сигналите ѝ за заседанието през септември.

Икономистите очакват банката да повиши лихвите още веднъж тогава, когато ще разполага с нови прогнози за инфлацията, растежа и състоянието на енергийния пазар.

Търговците смятат, че заложените в прогнозите на ЕЦБ общо три увеличения могат да бъдат осъществени най-късно до февруари. Пазарът оценява и около 60% вероятност за допълнително повишение до средата на следващата година.

Лагард вероятно ще повтори, че решенията ще се вземат на всяко заседание според постъпващите данни. Дори малка промяна в изказването ѝ обаче може да повлияе върху очакванията за движението на лихвите и доходността по държавните облигации.

Ако тя отново посочи обща посока към допълнително затягане, пазарите ще приемат това като потвърждение за повишение през септември.

Инфлацията се забавя, но енергийните рискове се завръщат

Последните икономически данни дават основания за известен оптимизъм. Инфлацията в еврозоната се понижи до 2,8% през юни и се оказа по-слаба от очакваното.

Забавяне беше отчетено и при цените на услугите, както и при основната инфлация, която изключва по-волатилните храни и енергия. Проучванията сред бизнеса също показват, че икономиката на валутния съюз остава сравнително устойчива.

Тези данни сами по себе си биха позволили на ЕЦБ да изчака по-дълго, преди да увеличи отново лихвите. Новото поскъпване на петрола и природния газ обаче може да промени картината.

По-високите цени на енергията първоначално се отразяват върху горивата, транспорта и производството. Ако се задържат за по-дълъг период, те могат да доведат до по-високи заплати и цени в останалата част от икономиката.

Почти всички анкетирани икономисти изразяват поне известна тревога от подобни вторични ефекти. Засега ЕЦБ не вижда убедителни признаци, че инфлационните очаквания на домакинствата и компаниите излизат извън контрол.

Войната усложнява прогнозите на ЕЦБ

След временното примирие през юни Лагард заяви, че рисковете пред инфлацията и икономическия растеж са станали по-балансирани.

Подновяването на военните действия поставя тази оценка под съмнение. Конфликтът вече засяга движението на петрол през Ормузкия проток и създава заплахи за корабоплаването в Червено море.

Продължително нарушаване на енергийните доставки би повишило разходите за европейските компании и домакинства. Еврозоната остава силно зависима от вноса на петрол и природен газ и е по-уязвима към подобен ценови шок от САЩ.

Същевременно високите лихви вече ограничават кредитирането, жилищния пазар и инвестициите. Това поставя ЕЦБ пред труден избор между борбата с инфлацията и риска от прекомерно отслабване на икономиката.

Цената на петрола засега остава близо до по-благоприятния сценарий в прогнозите на банката, докато природният газ се движи по-близо до неблагоприятния вариант.

Ако енергийните цени продължат да се увеличават, прогнозите за инфлацията могат да бъдат повишени, а очакваното последно увеличение на лихвите през септември може да не се окаже достатъчно.

Бъдещето на Кристин Лагард също влиза във фокуса

Освен за паричната политика Лагард вероятно ще бъде попитана и дали възнамерява да остане начело на ЕЦБ до изтичането на мандата си през октомври 2027 г.

Тя поддържа спекулациите за възможно по-ранно оттегляне, което би позволило на френския президент Еманюел Макрон да участва в избора на неин наследник преди изборите във Франция през следващата пролет.

Лагард призна, че през февруари е обмисляла ранно напускане, когато инфлацията се приближаваше до целта от 2%, а конфликтът с Иран все още не беше започнал.

По-късно тя обяви намерение да се включи във френския обществен дебат, за да защитава европейските интереси, без да се кандидатира за политическа длъжност.

Продължават и спекулациите, че тя може да поеме ръководна позиция в Световния икономически форум, който все още се управлява от временно ръководство.

ЕЦБ печели време преди решението през септември

Запазването на лихвите без промяна ще даде на ЕЦБ още няколко седмици, за да установи дали поскъпването на енергията е временно или поставя началото на по-продължителен инфлационен натиск.

До септемврийското заседание банката ще разполага с повече данни за потребителските цени, заплатите, икономическия растеж и последиците от войната върху доставките.

Основният сценарий остава още едно увеличение на лихвите през септември, последвано от продължителен период без промяна. Част от икономистите очакват първото понижение едва около година по-късно.

Тази прогноза обаче зависи от развитието на конфликта и цените на петрола. Ако войната се разшири и енергийните доставки бъдат трайно нарушени, ЕЦБ може да бъде принудена да задържи по-високи лихви за по-дълго или да предприеме допълнителни увеличения.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.