Снимка: iStock

Преди едва няколко месеца софтуерният сектор беше една от най-нежеланите инвестиционни дестинации на Уолстрийт. След години на почти непрекъснат растеж инвеститорите рязко смениха посоката. Компаниите, които доскоро се търгуваха при рекордни оценки благодарение на изкуствения интелект и облачните услуги, започнаха да губят десетки проценти от пазарната си капитализация. Причините изглеждаха очевидни – забавящ се растеж, високи лихви, огромни разходи за AI инфраструктура и нарастващи опасения, че генеративният изкуствен интелект може да промени изцяло традиционния бизнес модел на много софтуерни компании. Днес обаче започват да се появяват първите признаци, че най-тежката част от разпродажбите може би вече е останала зад гърба ни.

Най-интересното е, че тази промяна не се вижда само в цените на акциите. Инвеститорите често наблюдават фондовите пазари, но забравят, че кредитният пазар много често изпраща по-ранни и по-надеждни сигнали. Именно там през последните седмици започва да се вижда постепенно стабилизиране. Цените на левъриджираните заеми, използвани за финансиране на много софтуерни компании, вече се задържат около 91 цента за долар номинал. Това може да изглежда като технически детайл, но всъщност означава, че инвеститорите започват да възстановяват доверието си в способността на тези компании да обслужват задълженията си. Когато кредитният пазар престане да очаква сериозно влошаване, това често е първата стъпка към възстановяване и на капиталовите пазари.

Подобен сигнал идва и от борсово търгувания фонд iShares Expanded Tech-Software ETF (IGV), който обединява голяма част от водещите софтуерни компании. Макар фондът все още да изостава значително от широкия пазар през тази година, той успя да се стабилизира на повече от 20% над априлските си дъна. Това може да не изглежда впечатляващо, но след спад от почти 40% подобна стабилизация често е първият признак, че продавачите постепенно губят инициативата. Пазарите рядко преминават директно от силен спад към нов възходящ тренд. Обикновено първо настъпва продължителен период, в който цените престават да правят нови дъна, а инвеститорите започват постепенно да разграничават силните компании от слабите.

Именно това според мен е най-важната промяна. До началото на годината разпродажбите бяха почти безразборни. Независимо дали една компания беше лидер в своя сегмент или изоставаше технологично, акциите ѝ падаха заедно с целия сектор. Днес картината вече е различна. Инвеститорите започват да избират победителите и губещите в ерата на изкуствения интелект. Компаниите, които успяват да превърнат AI в реален източник на приходи, започват отново да привличат капитал, докато останалите продължават да изпитват натиск.

Най-добрият пример за това разделение е секторът на киберсигурността. Акции като Palo Alto Networks поскъпнаха с над 90% само за три месеца. Причината е проста. Колкото повече компании внедряват изкуствен интелект, толкова по-голяма става необходимостта от защита на данните и инфраструктурата. AI не само създава нови възможности, но и нови рискове. Кибератаките стават все по-сложни, а предприятията са принудени да увеличават инвестициите си в сигурност. Именно затова пазарът започва да възнаграждава компаниите, които предлагат решения на тези проблеми.

В същото време други традиционни софтуерни компании продължават да изпитват затруднения. Oracle например остава под натиск, въпреки че продължава да инвестира агресивно в облачната инфраструктура и AI услугите. Това показва, че инвеститорите вече не са склонни да плащат високи оценки само заради присъствието на думите "изкуствен интелект" в корпоративната презентация. Те искат доказателства, че инвестициите започват да носят реални приходи и устойчиви печалби.

Интересна е и картината при инвестиционните потоци. Въпреки слабата доходност на сектора от началото на годината, американските фондове, инвестиращи в софтуерни компании, вече са привлекли над 8 милиарда долара нов капитал. Това на пръв поглед изглежда парадоксално. Защо инвеститорите влагат средства в сектор, който изостава от пазара? Именно защото голяма част от професионалните инвеститори не купуват активи, когато те са най-популярни. Те започват да натрупват позиции, когато негативните очаквания вече са заложени в цените. Историята многократно е показвала, че най-добрите инвестиции рядко започват в момент на еуфория. Те започват тогава, когато почти никой не вярва в тях.

Разбира се, това не означава, че всички рискове са изчезнали. Софтуерният сектор остава силно зависим от макроикономическата среда. Ако икономическият растеж започне да се забавя по-рязко, ако корпоративните бюджети за информационни технологии бъдат ограничени или ако доходността по облигациите отново тръгне нагоре, натискът върху оценките може лесно да се върне. Допълнителен фактор остава и огромният обем инвестиции, които технологичните гиганти правят в центрове за данни и AI инфраструктура. Следващите отчети на Alphabet, Microsoft, Amazon и Meta ще покажат дали тези десетки милиарди долари започват да носят реална възвръщаемост или все още представляват авансово плащане за бъдещ растеж.

Според мен именно тук се намира най-голямата възможност за инвеститорите. Пазарът постепенно започва да разбира, че "софтуерният сектор" вече не е еднородна категория. В следващите години вероятно ще видим много по-голяма разлика между компаниите, които успяват да интегрират изкуствения интелект в печеливш бизнес модел, и тези, които просто се опитват да следват модата. Това означава, че пасивното инвестиране в целия сектор вероятно ще носи по-скромни резултати, докато внимателният подбор на отделни компании може да се окаже значително по-важен от всякога.

Лично аз смятам, че е твърде рано да говорим за нов мощен възходящ цикъл при софтуерните акции. Но е също толкова грешно да се разглежда целият сектор като загубена кауза. След силната корекция оценките вече изглеждат значително по-разумни, кредитният пазар започва да изпраща по-позитивни сигнали, а капиталът постепенно се връща към качествените компании. Това не е среда, в която трябва безразборно да се купува всичко. Това е среда, в която започва внимателният подбор на бъдещите победители.

Историята на капиталовите пазари показва, че най-големите възможности рядко се появяват, когато всички са оптимисти. Те се появяват тогава, когато секторът вече е преминал през тежка корекция, песимизмът е широко разпространен, а първите признаци на стабилизация остават почти незабелязани. Софтуерният сектор може би все още не е излязъл напълно от бурята. Но за първи път от много месеци започва да се вижда хоризонт.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.