Снимка: iStock

Заплахата на йеменските хути да блокират корабите, свързани със Саудитска Арабия, създава риск от едновременно нарушаване на движението през два от най-важните морски маршрути в света – Ормузкия проток и пролива Баб ел Мандеб.

Докато вниманието остава насочено към конфликта между САЩ и Иран и проблемите с корабоплаването в Персийския залив, кризата може да се разшири към южния вход на Червено море.

Баб ел Мандеб свързва Аденския залив с Червено море и е задължителна част от маршрута към Суецкия канал. Затварянето му би принудило значителна част от търговските кораби да заобикалят Африка през нос Добра надежда, което ще увеличи времето за доставка, разходите за гориво и цените на морските застраховки.

Ако нарушенията съвпаднат с продължително ограничаване на трафика през Ормузкия проток, последиците могат да включват нов петролен шок, по-висока инфлация и сериозни затруднения за световната търговия.

Баб ел Мандеб е един от най-уязвимите морски маршрути

Проливът се намира между Йемен и държавите от Африканския рог – Джибути и Еритрея. Той е дълъг приблизително 50 километра, а в най-тясната си част е широк около 26 километра.

Името му означава приблизително „Врата на сълзите“ и е свързано с трудните условия за навигация в района.

Значението му идва от пряката връзка със Суецкия канал, който се намира на около три дни плаване на север. През този маршрут обичайно преминават между 12% и 15% от световната търговия, около 30% от контейнерните превози и стоки на стойност над 1 трилион долара годишно.

По него се транспортират и приблизително 10% от петрола, превозван по море.

Алтернативният маршрут около южния край на Африка е значително по-дълъг. Той може да добави седмици към някои пътувания и да повиши разходите за транспорт на горива, промишлени стоки и потребителски продукти.

Хутите вече показаха, че могат да нарушат корабоплаването

Подкрепяната от Иран групировка разполага с дронове, противокорабни ракети, балистични ракети с по-малък обсег и бързоходни лодки. Тя има възможност да използва и морски мини.

От 2023 г. насам хутите многократно атакуваха, превзеха или потопиха търговски кораби в Червено море и Аденския залив. Действията им допринесоха за рязкото намаляване на трафика през Суецкия канал между 2023 и 2025 г.

За да нарушат търговията, хутите не е необходимо да затворят физически пролива или да контролират морето. Дори ограничен брой успешни удари могат да бъдат достатъчни, за да накарат корабособствениците и застрахователите да избягват района.

Подобна стратегия вече се използва и от Иран около Ормузкия проток. Малки лодки, дронове, ракети и заплахи срещу танкери могат да повишат риска до ниво, при което частните компании сами прекратяват плаванията.

По оценки на военни експерти хутите биха могли да атакуват между пет и десет големи търговски кораба дневно, ако решат да наложат по-широка блокада.

Саудитският износ е пряко застрашен

Хутите обявиха намерение да блокират морския трафик, свързан със Саудитска Арабия. Подобна мярка би застрашила петролните терминали по саудитското крайбрежие на Червено море.

Тези пристанища са особено важни в момент, когато движението през Персийския залив и Ормузкия проток е нарушено. Саудитска Арабия разчита на тях като алтернативен маршрут за износ на милиони барели петрол.

Блокирането на двата изхода едновременно би ограничило способността на региона да компенсира прекъсванията на доставките.

Кризата вече увеличава цените на петрола, застраховките и възнагражденията за екипажите. Ако хутите разширят атаките, сортът Брент може да остане трайно над 100 долара за барел, а при продължителни прекъсвания рискът от още по-силен ръст ще се увеличи.

Международни военноморски сили могат да организират конвои

Един от обсъжданите подходи е създаването на по-широка международна коалиция за защита на корабоплаването.

Търговските кораби могат да бъдат организирани в конвои от три до пет плавателни съда, придружавани от фрегати или разрушители, оборудвани с управляеми ракети и системи за противовъздушна отбрана.

Подобен модел беше използван успешно при борбата със сомалийското пиратство преди повече от десетилетие.

Европейският съюз разполага с опит в такива операции и може да поеме водеща роля, включително чрез координация с постоянните военноморски сили на НАТО.

В района има подходяща инфраструктура за подобна мисия. В Джибути се намират френски военни съоръжения и американската база „Кемп Лемоние“, които могат да бъдат използвани за логистика, наблюдение и въздушна подкрепа.

Арабските държави също имат пряк интерес

Египет е сред най-засегнатите държави, тъй като приходите от Суецкия канал зависят от свободното движение през Баб ел Мандеб.

При продължително отклоняване на корабите около Африка страната може да загуби милиарди долари от транзитни такси.

Йордания също има интерес от защитата на маршрута заради пристанището Акаба в северната част на Червено море. Саудитска Арабия от своя страна трябва да защити петролните си терминали и износа през западното крайбрежие.

Възможен модел е арабските военноморски сили да действат в северната част на Червено море, докато западните държави охраняват конвоите в Аденския залив и южно от пролива.

Подобно разпределение би намалило необходимостта САЩ и европейските държави самостоятелно да поемат цялата операция.

Военни удари остават възможен сценарий

Ако морските конвои и защитните операции не успеят да ограничат атаките, САЩ могат отново да нанесат удари по цели на хутите в Йемен.

Сред потенциалните цели са връзките за доставка на оръжие от Иран, съоръженията за производство и поддръжка на дронове, складовете за балистични ракети и командните центрове.

Подобна кампания обаче крие риск от допълнително разширяване на конфликта и от нови атаки срещу Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и западни военни бази.

Хутите са част от продължаващата гражданска война в Йемен и имат дългогодишна враждебност към Саудитска Арабия, САЩ и Израел. Това означава, че въздушните удари трудно могат да премахнат заплахата напълно.

Опитът от предишни операции показва, че групировката може да възстановява част от своите способности и да укрива ракетни системи и дронове в труднодостъпни райони.

Иран може да използва Червено море за разширяване на войната

Блокадата на Баб ел Мандеб би позволила на Иран да разшири натиска върху САЩ и техните съюзници отвъд Персийския залив.

Техеран вече използва контрола върху Ормузкия проток като основен инструмент за влияние върху световните енергийни пазари. Чрез хутите може да създаде втори източник на напрежение, без да разполага собствени сили в Червено море.

Това би принудило западните и арабските държави да разделят военноморските си ресурси между два различни маршрута.

Едновременното нарушаване на движението през Ормуз и Баб ел Мандеб би засегнало както износа на петрол от Персийския залив, така и търговията между Азия и Европа през Суецкия канал.

Последиците няма да се ограничат до енергийния сектор. По-високите транспортни разходи ще засегнат автомобилната индустрия, търговията с електроника, хранителните доставки и производствените вериги.

Световната икономика трудно би понесла затварянето на двата маршрута

Продължителна криза в Червено море може да създаде нова вълна от инфлация в момент, когато много икономики все още се борят с високите цени и слабия растеж.

По-дългите маршрути увеличават разходите за гориво и ограничават наличния капацитет на корабите. Един и същ плавателен съд извършва по-малко курсове годишно, което намалява предлагането на транспортни услуги и допълнително повишава цените.

Компаниите могат да бъдат принудени да поддържат по-големи запаси и да променят доставчиците си. Това ще увеличи разходите и ще затрудни производството на стоки, зависими от компоненти от различни региони.

Рискът от блокада на Баб ел Мандеб вече не може да бъде разглеждан като регионален проблем. В комбинация с кризата около Ормузкия проток той може да се превърне в един от най-сериозните удари върху световната търговия след пандемията.

Предотвратяването на подобен сценарий ще изисква координация между западните и арабските държави, постоянна защита на корабоплаването и ясна стратегия за ограничаване на оръжейните доставки към хутите.

Загубата на контрол над един стратегически пролив вече поставя световната икономика под натиск. Едновременното блокиране на втори може да превърне регионалната война в глобална икономическа криза.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.