Снимка: iStock

Преди няколко години курс от 163 йени за един щатски долар би изглеждал почти немислим. Днес той вече е реалност. Японската валута се обезцени до най-ниското си ниво от 1986 година насам, въпреки че само през последните месеци японските власти изхарчиха близо 12 трилиона йени – приблизително 72 милиарда долара – в опит да защитят националната валута. Това е поредното доказателство за една фундаментална истина на валутните пазари: централните банки могат временно да забавят една тенденция, но изключително трудно могат да я обърнат, когато фундаментите работят срещу тях.

На пръв поглед отслабването на йената изглежда като поредното движение на валутния пазар. В действителност то е отражение на няколко много по-дълбоки процеса – разликата в лихвените проценти между Япония и САЩ, геополитическото напрежение в Близкия изток, покачването на цените на петрола и нарастващите съмнения дали японската икономика разполага с достатъчно инструменти, за да защити собствената си валута.

Основната причина остава непроменена вече няколко години. Докато Федералният резерв поддържа относително високи лихвени проценти, Японската централна банка продължава да бъде най-либералната сред големите развити икономики. Именно тази огромна разлика в доходността превърна така наречения carry trade отново в една от най-печелившите стратегии на световните пазари. Инвеститорите заемат евтини йени, обменят ги в долари и купуват американски облигации или други активи с по-висока доходност. Докато тази разлика в лихвите съществува, натискът върху японската валута остава почти постоянен.

Новият импулс за поскъпването на долара дойде отново от геополитиката. Подновеното напрежение между САЩ и Иран повиши цените на петрола и доведе до ръст на доходността по американските държавни облигации. При подобни ситуации инвеститорите традиционно търсят доларови активи, което допълнително засилва натиска върху валутите с ниска доходност като йената. За Япония това е двойно неблагоприятно. Страната внася почти цялата си енергия, което означава, че по-слабата йена автоматично прави вноса на петрол и природен газ още по-скъп.

Това поставя японските власти в изключително трудна позиция. От една страна, обезценяването на валутата подпомага големите износители като Toyota, Sony и други индустриални гиганти, които реализират по-голяма част от приходите си в чужбина. От друга страна, то увеличава инфлационния натиск върху домакинствата чрез по-високи цени на горивата, електроенергията и храните. Политически това е много по-труден проблем, защото японските потребители усещат ежедневното поскъпване много по-силно от ползите за корпоративните печалби.

Именно затова Министерството на финансите вече не крие, че разглежда възможността за нова валутна интервенция. Проблемът е, че последните интервенции показаха колко ограничена е тяхната ефективност. Само между края на април и края на май японските власти похарчиха рекордните 11.73 трилиона йени, за да подкрепят валутата. Въпреки това няколко седмици по-късно йената отново се намира на ново четиридесетгодишно дъно.

Това е класически пример за битка между политика и фундамент. Валутната интервенция представлява временна инжекция на ликвидност. Пазарът обаче ежедневно пренарежда трилиони долари според очакванията за икономически растеж, инфлация и лихвени проценти. Ако тези фундаментални фактори не се променят, всяка интервенция постепенно губи своя ефект.

Още по-интересно е поведението на самите японски инвеститори. Данните показват, че индивидуалните трейдъри вече държат най-големите нетни къси позиции срещу долара от поне 2008 година насам. На пръв поглед това изглежда като силен залог за възстановяване на йената. Но тук се крие един парадокс. Ако правителството действително интервенира и йената започне рязко да поскъпва, много от тези спекулативни позиции вероятно ще бъдат затворени бързо, което може да неутрализира част от ефекта на самата интервенция. Казано по-просто, дори когато властите се намесват, пазарът вече е подготвен за подобен сценарий и реагира почти мигновено.

*Матералът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на валути

Япония вече търси и други решения. Една от обсъжданите идеи е най-големият пенсионен фонд в света – Government Pension Investment Fund – постепенно да увеличи инвестициите си в японски активи. Подобна стъпка би насърчила репатрирането на капитал и би създала естествено търсене на йени. Това е значително по-дългосрочен механизъм от директната валутна интервенция и според редица анализатори може да се окаже по-ефективен. Въпросът е, че подобна промяна изисква време, а валутният пазар се движи всеки ден.

Случващото се с йената има значение далеч извън пределите на Япония. В продължение на десетилетия евтината японска валута беше основният източник на финансиране за глобалния carry trade. Колкото по-слаба става йената, толкова повече капитал може да бъде насочван към по-рискови активи по света – акции, корпоративни облигации, развиващи се пазари и суровини. Но този механизъм има и обратна страна. Ако по някаква причина Японската централна банка бъде принудена рязко да повиши лихвите или йената започне устойчиво да се засилва, инвеститорите могат масово да затварят тези позиции. Именно подобен процес стоеше зад част от резките разпродажби на глобалните пазари през миналата година.

Това превръща движението на йената в един от най-подценяваните макроикономически индикатори. Докато повечето инвеститори следят решенията на Федералния резерв или данните за инфлацията, японската валута често подава ранни сигнали за глобалния апетит към риск. Настоящото ѝ отслабване подсказва, че пазарите все още вярват в сценарий на по-високи американски лихви за по-дълъг период и продължаващо търсене на доларови активи.

В краткосрочен план основният въпрос е дали нивото от 163 йени за долар ще се превърне в психологическата граница, която ще принуди японските власти към нова намеса. Историята показва, че подобни интервенции могат да доведат до резки движения от няколко процента само за часове. Но ако фундаменталната разлика между американските и японските лихви остане толкова голяма, вероятността пазарът отново да тества волята на Токио остава висока.

В крайна сметка историята на йената днес не е просто история за една отслабваща валута. Тя е отражение на по-широкия сблъсък между икономическите реалности и политическите инструменти. Япония се опитва да защити своята валута с интервенции, докато пазарът ежедневно гласува с капитала си в полза на долара. А историята на валутните пазари показва, че когато фундаментите и политиката вървят в противоположни посоки, в дългосрочен план победителят почти винаги е пазарът.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови активи.