Снимка: iStock

Всеки нов бичи цикъл на Биткойн неизменно носи със себе си прогнози, които на пръв поглед изглеждат абсурдни. Преди десет години малцина вярваха, че цифров актив без физическа форма може да достигне 10 000 долара. След това 100 000 долара изглеждаше невъзможно. Днес вече се говори за 1 милион долара за един Биткойн до края на десетилетието, а инвеститорът Марк Мос отива още по-далеч, прогнозирайки цена от 14 милиона долара през 2040 г. и цели 45 милиона долара до 2050 г. Подобни числа неизбежно предизвикват усмивки, скептицизъм и обвинения в прекален оптимизъм. Истинският въпрос обаче не е дали тези конкретни стойности ще бъдат достигнати. По-важното е дали предпоставките, върху които се изгражда подобна теза, вече не започват да се превръщат в реалност.

Най-честата грешка, която инвеститорите правят при оценката на подобни прогнози, е че ги разглеждат единствено като прогноза за цената на Биткойн. В действителност те представляват много по-дълбока прогноза за бъдещето на световната парична система. Когато Марк Мос говори за милиони долари за един Биткойн, той всъщност не прави прогноза за криптовалута. Той прави прогноза за държавния дълг, за инфлацията, за покупателната способност на фиатните валути и за начина, по който хората ще съхраняват богатството си през следващите десетилетия.

Именно тук започва голямата промяна в начина, по който трябва да се мисли за Биткойн. Дълго време той беше възприеман като спекулативен актив, подходящ основно за агресивни инвеститори, търсещи висока доходност. Днес все повече институции започват да го разглеждат като нов клас резервен актив. Не защото е перфектен, а защото алтернативите постепенно започват да изглеждат все по-проблематични.

Достатъчно е да погледнем какво се случва със световния дълг. Почти всички големи развити икономики увеличават бюджетните си дефицити с темпове, които преди десетилетие биха изглеждали немислими. Общият държавен дълг в световен мащаб вече надхвърля 100 трилиона долара и продължава да расте значително по-бързо от глобалния БВП. Историята показва, че подобни дългови нива почти никога не се решават чрез бързо изплащане. Те обикновено се управляват чрез комбинация от умерена инфлация, финансови репресии и постепенно обезценяване на парите във времето.

Точно това е причината все повече анализатори да говорят за навлизането в нова монетарна епоха. Ако през последните петдесет години основната задача на инвеститорите беше да увеличават богатството си, през следващите десетилетия много по-важна може да стане задачата просто да запазят неговата покупателна способност. Това е огромна разлика. Не става въпрос само за номинална доходност. Става въпрос за това какво реално могат да купят спестяванията след десет или двадесет години.

Именно тук Биткойн се различава фундаментално от всички национални валути. Докато количеството долари, евро или йени може да бъде увеличавано при необходимост от централните банки, предлагането на Биткойн никога няма да надхвърли 21 милиона монети. Това не е обещание на политик или решение на централна банка. Това е математическо правило, заложено в самия протокол. В свят, в който почти всичко може да бъде произведено в по-голямо количество, абсолютната оскъдност сама по себе си започва да придобива все по-висока стойност.

Разбира се, ограниченото предлагане само по себе си не е достатъчно условие за устойчив ръст. Историята познава множество редки активи, които никога не са придобили висока стойност. Цената се определя не само от ограниченото количество, но и от нарастващото търсене. Именно тук се намира същността на биткойн тезата. Ако през следващите десетилетия все повече институции, пенсионни фондове, компании, суверенни фондове и дори централни банки започнат да разглеждат Биткойн като форма на дигитално съхранение на стойност, тогава върху фиксираното предлагане ще започне да се упражнява постоянно нарастващо търсене. А това вече е класическата икономическа формула за дългосрочно покачване на цената.

През последните няколко години видяхме именно началото на този процес. Одобрението на спот ETF-и в САЩ отвори вратата за огромен институционален капитал. Големи публични компании започнаха да изграждат биткойн резерви. Все повече държави анализират възможността да включат дигитални активи в стратегическите си резерви. Това не означава, че Биткойн ще замени долара. Но означава, че той постепенно започва да намира място редом до златото като алтернативен резервен актив.

И тук идва още една аналогия, която често сме обсъждали. Ако златото представлява най-стария инструмент за съхраняване на стойност, Биткойн все повече се превръща в неговия дигитален еквивалент. Златото има история от над пет хиляди години, но има и недостатъци – трудно се транспортира, трудно се дели и трудно се използва в дигиталната икономика. Биткойн предлага същата концепция за ограничено предлагане, но в много по-преносима, по-лесна за съхранение и практически мигновено прехвърляема форма. Именно затова все повече инвеститори започват да го наричат "дигитално злато", а не просто криптовалута.

Разбира се, подобен сценарий далеч не е гарантиран. Съществуват сериозни рискове. Регулаторната среда може да се промени. Нови технологии могат да променят конкурентната картина. Волатилността остава значително по-висока от тази при традиционните активи. Освен това историята показва, че всеки бичи цикъл при Биткойн е бил последван от спадове от 50%, 70%, а понякога и над 80%. Всеки инвеститор, който изгражда теза за десетилетия напред, трябва да бъде готов психологически и финансово да премине през подобни периоди.

Именно затова вероятно най-голямата стойност в прогнозата на Марк Мос не са конкретните числа. Дали Биткойн ще достигне 1 милион, 5 милиона или 45 милиона долара през следващите десетилетия никой не може да знае. По-важното е какъв начин на мислене стои зад тази прогноза. Тя изисква инвеститорът да спре да разглежда Биткойн като актив за следващия месец или следващата година и да започне да го оценява в контекста на десетилетия. Да мисли не толкова за дневната волатилност, а за структурните промени в световната финансова система.

В крайна сметка най-интересният въпрос не е дали един Биткойн може да струва десетки милиони долари през 2050 година. Истинският въпрос е колко ще струва тогава един долар. Ако държавните дългове продължат да растат, ако централните банки продължат периодично да разширяват балансите си и ако покупателната способност на фиатните валути продължи постепенно да ерозира, тогава цената на Биткойн може да се окаже следствие, а не причина. Именно затова най-успешните биткойн инвеститори не мислят в дни, седмици или дори години. Те мислят в поколения. Защото в крайна сметка залогът не е бъдещето на една криптовалута. Залогът е бъдещето на самите пари.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови активи. Инвестициите в криптоактиви са свързани с висок риск и значителна волатилност.