Снимка: iStock

През последните няколко години фондовите пазари привличаха почти цялото внимание на инвеститорите. Всеки нов исторически връх на S&P 500, всяка новина около изкуствения интелект или всяко движение на Nvidia се превръщаха във водещо заглавие. Много по-малко внимание обаче получаваше пазарът, който традиционно пръв разпознава големите промени в икономиката – американският пазар на държавни облигации. Именно там през последните дни започна да се оформя интересен сигнал. След месеци, през които доходността на краткосрочните облигации непрекъснато подсказваше, че Федералният резерв може да бъде принуден отново да повиши лихвените проценти, инвеститорите постепенно започват да променят очакванията си. Не защото рисковете са изчезнали, а защото последните макроикономически данни започват да разказват различна история.

Най-ясно това се вижда при двугодишните американски държавни облигации – инструментът, който традиционно реагира най-чувствително на очакванията за паричната политика. Само преди няколко дни доходността им достигна приблизително 4.29%, което показваше, че пазарът все още оценява реална вероятност за ново повишение на основната лихва. След публикуването на последните данни за инфлацията обаче доходността се понижи до около 4.17%. На пръв поглед подобно движение изглежда незначително. За пазара на облигации обаче това представлява съществена промяна в очакванията на инвеститорите.

Причината е сравнително проста. Последните данни показаха, че годишната инфлация в Съединените щати се е забавила до 3.5% спрямо 4.2% месец по-рано, като основен принос за това имат по-ниските цени на горивата. Именно тази промяна започна постепенно да намалява опасенията, че Федералният резерв ще бъде принуден да затегне допълнително паричната политика още през юли. Това не означава, че инфлацията вече е победена. Тя все още остава значително над целта от 2%, която централната банка счита за съвместима с ценова стабилност. Но за финансовите пазари е важно не толкова абсолютното ниво на инфлацията, колкото нейната посока. Инвеститорите търгуват тенденцията, а не единичната стойност. Именно затова охлаждането на инфлацията беше достатъчно, за да промени поведението на облигационния пазар.

Любопитното е, че тази промяна настъпва въпреки новото напрежение в Близкия изток. След възобновяването на военните действия срещу Иран цената на сорта Brent отново се покачи над 86 долара за барел, което на теория би трябвало да увеличи опасенията от нов инфлационен натиск. Само преди няколко месеца подобно движение почти автоматично би довело до рязко покачване на доходността по американските облигации. Този път реакцията беше различна. Доходността започна да намалява, което показва, че инвеститорите вече не приемат автоматично всяко покачване на петрола като гаранция за нов цикъл на ускоряваща се инфлация.

Това всъщност е един от най-интересните сигнали през последните седмици. Пазарът започва да прави разлика между временен ценови шок и устойчив инфлационен процес. По-високите цени на петрола могат временно да увеличат разходите за енергия и транспорт, но сами по себе си не означават, че цялата икономика отново навлиза в спирала на ускоряваща се инфлация. Именно поради тази причина част от анализаторите смятат, че Федералният резерв трудно би реагирал с ново повишение на лихвите само заради геополитически фактори. Централната банка може да ограничи търсенето чрез по-високи лихви, но не може да произведе повече петрол. Това е класически пример за инфлация от страна на предлагането – проблем, който паричната политика трудно може да реши.

Разбира се, това не означава, че опасността е изчезнала. Ако конфликтът в Близкия изток се задълбочи и цените на суровия петрол останат високи за продължителен период, ефектът върху потребителските цени постепенно ще започне да се натрупва. Именно затова някои икономисти определят последните инфлационни данни като своеобразна "едномесечна отсрочка", а не като окончателно решение на проблема. Федералният резерв вероятно ще иска да види няколко последователни месеца на устойчиво забавяне, преди окончателно да изключи възможността за ново затягане на паричната политика.

Интересно е, че сигналите не идват само от краткосрочните облигации. Доходността по десетгодишните американски държавни книжа също започна да се понижава, достигайки около 4.54% след нива от близо 4.64% по-рано през седмицата. Тук причината вече не е само инфлацията. Инвеститорите постепенно започнаха да търсят сигурност след рязката корекция при полупроводниковите компании и част от AI сектора. След месеци на почти непрекъснат ръст именно акциите на производителите на чипове преминаха през една от най-сериозните си разпродажби, което автоматично увеличи интереса към държавните облигации. Това е добре познат механизъм на финансовите пазари – когато рискът при акциите се увеличава, част от капитала естествено се насочва към по-сигурни активи.

Тази динамика показва още нещо важно. До съвсем скоро пазарът беше концентриран почти изцяло върху AI историята и впечатляващите корпоративни резултати на технологичните компании. Днес фокусът постепенно започва да се измества към макроикономическата среда. Инвеститорите отново обръщат внимание на инфлацията, паричната политика, доходността по облигациите и геополитическите рискове. Това не означава, че AI революцията е приключила. Означава единствено, че оценките на компаниите вече не могат да растат независимо от общата икономическа среда.

Може би най-важният извод от случващото се на облигационния пазар е, че той започва да изпраща по-умерен сигнал от този, който виждахме само преди седмица. Инвеститорите вече не са толкова убедени, че Федералният резерв ще повиши лихвите още този месец. Това обаче не означава, че цикълът на несигурност е приключил. По-скоро навлизаме в период, в който всяка нова публикация за инфлацията, всяко движение на цената на петрола и всяко изявление на председателя на Федералния резерв ще имат значително по-голямо значение за пазарите, отколкото през последните месеци.

В крайна сметка именно това прави пазара на облигации толкова ценен ориентир. Докато фондовите индекси често се движат под влияние на корпоративните новини и инвеститорските настроения, доходността по държавните облигации много по-често отразява колективната оценка за бъдещото състояние на икономиката и паричната политика. А към момента тази оценка изглежда все по-ясна – Федералният резерв вероятно все още не е приключил битката с инфлацията, но пазарът вече не вярва, че следващата му стъпка непременно ще бъде ново повишение на лихвените проценти още през юли. Именно тази промяна в очакванията може да се окаже един от най-важните сигнали за финансовите пазари през следващите седмици.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.