Снимка: iStock

В продължение на години една от най-характерните особености на Федералния резерв беше неговата предвидимост. Централната банка не просто определяше паричната политика – тя внимателно подготвяше пазарите за всяко свое следващо решение. Чрез речи, интервюта, протоколи и публични изявления инвеститорите постепенно изграждаха почти пълна увереност какво ще направи Фед на следващото заседание. Често още седмици преди официалното решение пазарът вече беше оценил бъдещото движение на лихвите. Именно тази прозрачност беше една от причините финансовите пазари да преминават сравнително спокойно през повечето заседания на централната банка.

Днес обаче ситуацията изглежда коренно различна. Новият председател на Федералния резерв Кевин Уорш избра значително по-различен подход към комуникацията с пазарите. Вместо предварително да насочва инвеститорите към най-вероятното решение, той запази почти пълно мълчание относно следващите стъпки на централната банка. Именно това създава една необичайна ситуация – не защото пазарът смята, че повишението на лихвите е най-вероятният сценарий, а защото за първи път от години инвеститорите не могат с висока степен на увереност да предвидят какво ще направи Федералният резерв.

Тази несигурност сама по себе си вече се превръща в пазарен фактор. Финансовите пазари по принцип не се страхуват толкова от високите или ниските лихви. Те много повече се страхуват от неизвестността. Когато участниците знаят какво предстои, те могат да го оценят предварително. Когато липсва ясна комуникация, всяко изявление на централните банкери започва да се превръща в потенциален катализатор за резки движения на облигациите, долара и фондовите пазари.

На пръв поглед аргументите за ново повишение на лихвените проценти изглеждат убедителни. Въпреки че инфлацията постепенно се охлажда, тя все още остава над дългосрочната цел на Федералния резерв. Американският пазар на труда продължава да демонстрира изненадваща устойчивост, безработицата остава ниска, а потребителските разходи не показват признаци на сериозно отслабване. Именно тази комбинация кара част от членовете на Федералния комитет по операциите на открития пазар да смятат, че паричната политика все още не е достатъчно рестриктивна.

Най-ясният подобен сигнал през последните дни дойде от президента на Федералния резерв в Далас Лори Логан. Тя открито заяви, че според нея умерено по-високи лихвени проценти биха създали по-добър баланс между ценовата стабилност и силния пазар на труда. Подобна позиция не е изолирана. Все повече представители на Федералния резерв започват да говорят за риска инфлацията да остане по-устойчива, отколкото очакваха пазарите само преди няколко месеца.

Показателна е и последната така наречена dot plot прогноза на Федералния резерв. Само преди три месеца практически никой от членовете на Комитета не очакваше ново повишение на лихвените проценти през тази година. Днес картината изглежда съвсем различно. Деветима представители вече прогнозират поне едно увеличение на лихвите до края на годината, а шестима дори предвиждат повече от едно повишение. Подобна промяна за толкова кратък период ясно показва, че вътре в самата централна банка започва да се оформя все по-изразено ястребово крило.

Въпреки това аргументите за незабавно увеличение на лихвите далеч не са еднозначни. Последните инфлационни данни започнаха постепенно да се подобряват. Индексите на потребителските цени показват известно отслабване на инфлационния натиск, а част от водещите индикатори сочат, че през втората половина на годината процесът на дезинфлация може да продължи. Именно това кара значителна част от икономистите да смятат, че Федералният резерв няма сериозна необходимост да предприема прибързани действия още през юли.

Любопитното е, че дори самият Кевин Уорш не изглежда като човек, който бърза да затяга допълнително паричната политика. По време на изслушването си в Конгреса той използва твърд тон спрямо инфлацията, заявявайки, че Федералният резерв няма да толерира продължително високи цени. В същото време обаче внимателно избегна всякакви конкретни сигнали, че подкрепя повишение на лихвите още на следващото заседание. Именно тази комбинация – агресивна реторика, но липса на конкретни намерения – обърква инвеститорите.

Всъщност е напълно възможно именно това да е целта на новия председател. Централните банки често използват така нареченото вербално затягане – стратегия, при която чрез твърда комуникация се опитват да охладят инфлационните очаквания, без реално да променят лихвените проценти. Ако пазарите повярват, че Федералният резерв е готов да действа решително при необходимост, финансовите условия могат да се затегнат дори без официално увеличение на основната лихва. В известен смисъл това позволява на централната банка да постигне част от желания ефект с много по-ниска цена за икономиката.

Именно затова все повече икономисти започват да смятат, че юлското заседание вероятно ще завърши без промяна на лихвените проценти. Това обаче съвсем не означава, че цикълът на затягане е приключил. Напротив. Ако през следващите месеци инфлацията спре да се понижава или цените на енергията отново започнат да оказват натиск върху потребителските разходи, септемврийското заседание може да се превърне в значително по-реалистичен момент за ново увеличение.

Тук се появява още един фактор, който пазарите не могат да пренебрегнат – геополитиката. Новото напрежение в Близкия изток и покачването на цената на петрола вече започват да поставят под въпрос оптимистичните сценарии за инфлацията през втората половина на годината. Ако суровият петрол трайно се задържи на по-високи нива, инфлационният процес може отново да се усложни именно в момент, когато Федералният резерв се надяваше да приключи битката с ценовия натиск. Това превръща следващите няколко седмици в едни от най-важните за паричната политика през тази година.

В крайна сметка въпросът вече не е само дали Федералният резерв ще повиши лихвените проценти през юли. Много по-важният въпрос е каква стратегия всъщност ще следва новото ръководство на централната банка. След години на изключително прозрачна комуникация пазарите постепенно навлизат в среда, в която изненадите отново стават възможни. Това означава по-висока волатилност, по-голяма чувствителност към всяка нова макроикономическа информация и много по-трудно прогнозиране на следващите стъпки на Федералния резерв.

Засега най-вероятният сценарий остава запазване на лихвените проценти без промяна през юли, съчетано с достатъчно твърда реторика, която да остави отворена възможността за повишение през септември. Но дори и това решение няма да сложи край на несигурността. Напротив, то вероятно ще означава, че Федералният резерв преминава към нов модел на управление – такъв, при който всяко заседание ще бъде истински „на живо“, а не предварително режисиран спектакъл. За инвеститорите това означава едно – периодът на почти сигурните прогнози за действията на Фед вероятно вече е останал в миналото.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.