Снимка: iStock

Докато повечето инвеститори следят Nvidia, изкуствения интелект, Федералния резерв или поредния корпоративен отчет, един далеч по-тих показател постепенно се превръща в една от най-важните сили на световните финансови пазари. Това са реалните лихви по американските 10-годишни държавни облигации. На пръв поглед графиката изглежда скучна. Няма драматични заглавия, няма сензационни движения като при криптовалутите или технологичните акции. Но именно този показател често определя цената на почти всеки финансов актив – от акциите и златото до недвижимите имоти и валутите.

Според последните данни реалната доходност по 10-годишните американски облигации вече достига около 2.35%, което представлява най-високото ѝ ниво от близо две години. Сам по себе си този процент може да не изглежда впечатляващ. Истинското му значение обаче се крие в това какво всъщност представлява реалната лихва.

Повечето хора гледат единствено номиналната доходност по облигациите. Ако американските десетгодишни облигации носят например 4.6%, изглежда логично инвеститорът да печели именно толкова. Реалността е различна. Ако през същия период инфлацията е 2.3%, реалната печалба не е 4.6%, а приблизително 2.3%. Именно тази разлика измерват реалните лихви – колко реално увеличаваш покупателната си способност след като инфлацията бъде отчетена.

Именно затова реалните лихви често се наричат истинската цена на капитала. Те показват не колко пари получава инвеститорът номинално, а колко богатство реално създава. Когато реалните лихви се покачват, всички останали активи автоматично започват да се конкурират с една все по-доходна и практически безрискова алтернатива – американските държавни облигации.

Тук започва и голямата история.

През по-голямата част от периода след финансовата криза през 2008 г. светът свикна с почти нулеви или дори отрицателни реални лихви. Това означаваше, че държането на кеш или облигации практически гарантираше загуба на покупателна способност. Инвеститорите нямаха особен избор освен да поемат риск – акции, недвижими имоти, високодоходни облигации, криптовалути или рисков капитал. Евтините пари се превърнаха в най-големия двигател на един от най-дългите бичи пазари в историята.

Днес картината постепенно започва да се обръща. Реална доходност над 2% означава, че инвеститорът вече може да получава положителна възвръщаемост почти без кредитен риск. Това променя из основи начина, по който се оценяват всички останали инвестиции. Защо да купиш акция на компания, която се търгува при 35 или 40 пъти бъдещите си печалби, ако можеш да получиш реална доходност от над 2% без практически никакъв риск? Именно това е въпросът, който пазарите започват постепенно да си задават.

Най-силно този процес се усеща при компаниите, чиито оценки са изградени върху очаквания за далечно бъдеще. Технологичните компании, стартъпите, компаниите за изкуствен интелект и всички бизнеси, които обещават огромни печалби след десет години, стават много по-чувствителни към покачването на реалните лихви. Причината е чисто математическа. Колкото по-висока е дисконтовата ставка, толкова по-ниска става настоящата стойност на бъдещите парични потоци. С други думи, дори една компания да остане също толкова добра, нейната справедлива оценка може да намалее единствено защото цената на капитала се е повишила.

Това е и причината пазарът през последните години да реагира толкова бурно на всяко движение на доходността по американските облигации. Всеки нов връх при реалните лихви представлява своеобразен натиск върху оценките на рисковите активи.

Но историята не свършва дотук.

Реалните лихви са може би най-важният фундаментален фактор и за движението на златото. Златото не носи дивидент, не изплаща купон и не генерира паричен поток. Неговата алтернативна цена винаги е доходността, която инвеститорът би получил от сигурните държавни облигации. Колкото по-високи стават реалните лихви, толкова по-скъпо става държането на злато от гледна точка на пропуснатата възможност.

Именно затова исторически съществува силна отрицателна корелация между реалните лихви и цената на златото. Когато реалните лихви падат, златото обикновено поскъпва. Когато реалните лихви се покачват, върху благородния метал се появява натиск.

Любопитното е, че през последните няколко години тази зависимост започна частично да се разпада. Въпреки покачването на реалните лихви, централните банки по света продължиха агресивно да увеличават своите златни резерви. Това показва, че геополитиката постепенно започва да се превръща в също толкова важен фактор, колкото и традиционните финансови модели.

Реалните лихви оказват влияние и върху валутните пазари. По-високата реална доходност прави доларовите активи по-привлекателни за глобалните инвеститори, което често подкрепя американския долар. Именно затова периодите на силен долар обикновено съвпадат с покачващи се реални лихви.

Всичко това поставя Федералния резерв в изключително сложна позиция. Ако икономиката на САЩ остане силна, пазарът на труда устойчив, а инфлацията не се върне трайно към целта от 2%, реалните лихви могат да останат високи още дълго време. Това означава по-висока цена на капитала, по-трудно финансиране за компаниите и по-сериозен натиск върху най-скъпо оценените сегменти на пазара.

От друга страна, именно високите реални лихви могат постепенно да забавят икономическата активност, което в крайна сметка би принудило Федералния резерв отново да започне цикъл на понижения на лихвените проценти. Това е деликатният баланс, който определя почти всяко движение на глобалните финансови пазари.

Затова графиката на реалните лихви вероятно заслужава много повече внимание, отколкото получава. Тя не е просто поредният макроикономически индикатор. Тя е своеобразният "термометър" на цената на капитала в световната икономика. Високите реални лихви могат едновременно да ограничат оценките на акциите, да окажат натиск върху златото, да подкрепят долара и да направят държавните облигации далеч по-привлекателна алтернатива за инвеститорите.

Докато всички спорят дали следващият голям двигател ще бъде изкуственият интелект, роботиката или квантовите компютри, пазарът може би вече ни изпраща по-тихо, но много по-важно послание. Истинската битка през следващите години може да не бъде между различните технологии, а между растящите корпоративни печалби и все по-високата цена на капитала. А именно реалните лихви са показателят, който ще определи кой ще спечели тази битка.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.