Снимка: iStock

Съюзниците в НАТО са договорили отбранителни сделки за най-малко 50 млрд. долара в опит да покажат на президента на САЩ Доналд Тръмп, че Европа приема сериозно исканията за по-високи военни разходи.

Част от договорите бяха представени от генералния секретар на алианса Марк Рюте по време на форум на отбранителната индустрия в Анкара, където лидерите на НАТО се събират за годишната си среща. Обявените сделки включват поръчки за безпилотни системи от ново поколение, разузнавателни самолети и военнотранспортна авиация на обща стойност около 12 млрд. долара.

Най-видимата промяна е стремежът на Европа да замени част от оборудването, което досега купуваше от САЩ, с европейски решения. Единадесет държави ще придобият въздушни системи за радарно наблюдение от шведската Saab, които трябва да заменят остаряващ модел на Boeing. Сделката се оценява на около 5 млрд. долара.

Това е важен сигнал за посоката, в която се движи европейската отбрана. Континентът все по-ясно търси начин да намали зависимостта си от американските производители, особено при ключови способности като наблюдение, въздушно разузнаване и ранно предупреждение.

В същото време НАТО не къса връзката с американската отбранителна индустрия. Дания, Финландия, Германия и Норвегия ще купят до пет разузнавателни самолета Triton от Northrop Grumman на стойност около 2,7 млрд. долара. Това е област, в която Европа все още няма собствен пълноценен заместител.

Седем съюзници ще придобият и военни самолети A400M на Airbus, които осигуряват въздушен транспорт и възможности за презареждане във въздуха. Стойността на тази поръчка е около 4,3 млрд. долара.

Отделно страните от НАТО ще вложат над 40 млрд. долара в способности за борба с безпилотни апарати през следващите пет години. Това отразява уроците от войната в Украйна, където дроновете се превърнаха в едно от най-важните оръжия на бойното поле.

Всички тези сделки имат и политическа цел. Тръмп от години критикува НАТО, че европейските държави и Канада разчитат прекалено много на американската военна мощ, без да инвестират достатъчно в собствената си отбрана. След руската инвазия в Украйна Европа започна да увеличава военните си бюджети, но все още изостава в редица ключови технологии.

Новите поръчки трябва да покажат, че европейските съюзници не само харчат повече, но и се опитват да изграждат по-самостоятелна отбранителна база. Това обаче създава напрежение със САЩ, които настояват партньорите им да увеличат разходите си, но в същото време очакват значителна част от тези пари да отиват към американски компании.

Разделението вече се вижда и в европейските финансови програми за отбрана. Новите схеми за заеми на Европейския съюз поставят акцент върху местните производители, включително при помощта за Украйна. Това засилва индустриалната амбиция на Европа, но може да усложни отношенията с Вашингтон.

Въпреки големите суми Европа остава далеч от пълна военна самостоятелност. Континентът все още няма достатъчно производство на модерни безпилотни системи, напреднали системи за противовъздушна отбрана и определени видове разузнавателна техника.

Затова новите договори са само част от по-дълъг процес. НАТО се опитва едновременно да запази американската подкрепа, да отговори на руската заплаха и да ускори изграждането на европейска отбранителна индустрия. Сделките за 50 млрд. долара са силен сигнал, но не и крайно решение на зависимостите, натрупвани с десетилетия.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.