Снимка: iStock

Малко инвеститори предизвикват толкова полярни реакции, колкото Майкъл Сейлър. За едни той е човекът, който превърна Strategy в най-големия корпоративен притежател на биткойн в света и направи една от най-смелите инвестиционни стратегии в съвременната история. За други е опасен идеалист, концентрирал почти целия баланс на публична компания в един силно волатилен актив. Независимо от това кой е прав, едно вече изглежда безспорно – Сейлър не инвестира в биткойн по начина, по който повечето инвеститори купуват акции или суровини. Той инвестира в една цялостна теория за бъдещето на парите, капитала и финансовата инфраструктура.

През последните години неговите интервюта постепенно започнаха да приличат по-малко на корпоративни презентации и повече на опит да бъде описана нова финансова архитектура. В центъра ѝ не стои цената на биткойна през следващия месец или следващата година. В центъра стои въпросът какъв актив би могъл да изпълнява ролята на универсален резервен капитал през XXI век. Именно затова деветте принципа, които Сейлър очертава за следващото десетилетие, заслужават внимание дори от инвеститори, които никога не са притежавали нито един сатоши. Те представляват не просто прогноза за биткойна, а опит да се обясни как може да изглежда следващият етап от развитието на световната финансова система.

Първата идея изглежда почти парадоксална. В свят, в който всяка технология непрекъснато се обновява, Сейлър твърди, че най-голямото предимство на биткойн е именно неговото нежелание да се променя. Докато останалите блокчейн проекти непрекъснато добавят нови функции, ускоряват мрежите си и експериментират с различни механизми за консенсус, биткойн следва противоположна философия. Базовият протокол трябва да остане почти непроменен, а иновациите да се случват върху допълнителните слоеве около него. За Сейлър именно тази консервативност превръща биткойн в дигитален еквивалент на конституция – документ, който не се променя при всяка нова политическа мода именно защото стабилността е неговата най-голяма стойност.

Оттук произтича и вторият му принцип. Според него способността на биткойн да устоява на промени е своеобразната му имунна система. Всяка съществена промяна изисква съгласие между разработчици, миньори, оператори на възли и потребители – процес, който с времето става все по-труден. Докато критиците виждат в това липса на гъвкавост, Сейлър вижда гаранция, че никой няма да може лесно да промени правилата на играта. Именно тази предвидимост според него отличава биткойн от традиционните валути, чието предлагане може да бъде променяно чрез решения на централните банки.

Може би най-интересната част от неговата философия е категоричното разграничение между капитал и пари. Според Сейлър биткойн никога не е бил създаден, за да се използва за покупка на кафе. Той го разглежда като дигитален капитал – най-оскъдния финансов актив, върху който постепенно ще се изграждат всички останали форми на дигитални пари. Това е фундаментално различен начин на мислене. Вместо да бъде конкурент на Visa или Mastercard, биткойн трябва да изпълнява ролята, която златото е изпълнявало в продължение на векове – универсален резервен актив, използван за окончателно уреждане на големи финансови трансакции, докато ежедневните плащания ще се извършват чрез втори и трети технологични слоеве.

Тази логика води и до една от най-смелите му тези – че пазарът вече не се движи основно от халвингите. В продължение на повече от десетилетие инвеститорите свързваха ценовите цикли на биткойна почти изцяло с механизма, който периодично намалява новото предлагане. Според Сейлър този етап постепенно остава в миналото. Истинската сила вече идва от институционалните капиталови потоци. Появата на спот ETF-ите, корпоративните покупки и държавния интерес означава, че цената все повече ще зависи от това колко капитал влиза в системата, а не колко нови биткойни се добиват всеки ден. Това е преход от пазар, доминиран от предлагането, към пазар, доминиран от търсенето.

Следващата стъпка в неговата теория е още по-амбициозна. Ако биткойнът се превърне в универсален дигитален капитал, тогава около него неизбежно ще започне да се изгражда цяла кредитна система. Историята вече познава подобен процес. Златото става далеч по-полезно, когато около него възникват банки, кредитни пазари и платежна инфраструктура. Недвижимите имоти придобиват още по-голямо значение благодарение на ипотечните пазари. По същия начин Сейлър вярва, че биткойнът ще се превърне в обезпечение за ново поколение финансови продукти. Именно тогава дигиталният капитал ще започне да функционира като основа на нови форми на дигитални пари.

Разбира се, той не подценява и рисковете. Напротив. Според него следващото десетилетие няма да бъде битка за самия биткойн, а за достъпа до него. Самостоятелното съхранение, ETF фондовете, банките, кастодианите и различните кредитни продукти ще се конкурират за ролята на посредник между инвеститорите и актива. Именно тук възниква опасността от така наречения „хартиен биткойн“ – ситуация, при която финансовата система създава многократно повече обещания за биткойн, отколкото реално съществуват монети. Историята на FTX и Mt. Gox вече показа колко разрушителна може да бъде подобна загуба на доверие.

Сейлър отделя специално внимание и на петте риска, които според него могат да определят съдбата на биткойна през следващото десетилетие – компрометиране на протокола, прекомерно разрастване на хартиения биткойн, централизация на попечителските услуги, регулаторен натиск и недостатъчни приходи от такси за поддържане на сигурността на мрежата. Любопитното е, че нито един от тези рискове не е свързан с конкуренцията от други криптовалути. За Сейлър най-голямата заплаха не е друга технология, а човешката склонност да изгражда сложни финансови конструкции върху иначе прост актив.

Може би най-подценяваната част от неговата визия засяга добива на биткойн. Докато повечето инвеститори разглеждат миньорите единствено като производители на нови монети, Сейлър ги вижда като бъдеща енергийна инфраструктура. В свят, в който все повече възобновяема енергия остава неизползвана в определени часове на деня, миньорите могат да се превърнат в естествен купувач на този излишък. По този начин биткойнът вече не е просто финансова мрежа, а механизъм за по-ефективно разпределение на глобалните енергийни ресурси.

Всички тези идеи водят до последната и най-смела прогноза на Сейлър. До 2036 година, смята той, биткойнът ще присъства в балансите на частни инвеститори, корпорации, банки и държави по същия начин, по който днес присъстват златото и държавните облигации. Създаването на Стратегически биткойн резерв в САЩ според него е само първата стъпка. Ако още държави започнат да изграждат подобни резерви, биткойнът постепенно може да се превърне в неутрален глобален резервен актив – актив, който не принадлежи на нито една държава, но може да служи като основа за международен кредит и окончателно уреждане на финансови задължения.

Дали тази визия ще се реализира, никой не може да каже. Самият Сейлър далеч не е безпристрастен наблюдател. Компанията Strategy вече контролира приблизително 4% от всички биткойни, които някога ще съществуват. Ако неговата теория се окаже вярна, това може да се превърне в една от най-великите инвестиционни стратегии в историята. Ако се окаже погрешна, концентрацията на толкова голям капитал в един актив ще остане като предупреждение за рисковете от прекомерната убеденост.

Но независимо дали човек е оптимист или скептик по отношение на биткойна, едно е трудно да бъде отречено. Майкъл Сейлър вече не говори просто за криптовалута. Той говори за фундаментално пренаписване на начина, по който светът съхранява капитал, изгражда кредит и организира финансовата си система. Именно това прави неговите идеи толкова интересни – не защото задължително ще се окажат верни, а защото поставят въпроси, които традиционните финанси все по-трудно могат да игнорират.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти. Инвестициите в криптоактиви са силно рискови и могат да доведат до значителни загуби на капитал.