Снимка: iStock

Най-големият проект за център за данни, предлаган досега в САЩ, беше окончателно прекратен след тригодишна правна битка във Вирджиния. Решението е нов знак, че бумът около изкуствения интелект се сблъсква с все по-силен местен отпор заради земята, електроенергията, водата и натиска върху инфраструктурата.

„Кю Ти Ес Риълти Тръст“, собственост на „Блекстоун“, оттегли жалбата си пред Върховния съд на Вирджиния. Така приключи спорът около „Принс Уилям Диджитъл Гейтуей“ - планиран комплекс върху 2 100 акра в окръг Принс Уилям, близо до Националния парк „Манасас“.

Проектът предвиждаше 37 сгради и около 22 млн. кв. фута площ за центрове за данни. При пълно изграждане стойността му се оценяваше на около 100 млрд. долара, което би го превърнало в най-големия подобен комплекс в света.

„Кю Ти Ес“ остана последният голям участник, който продължаваше съдебната битка. Съвместният разработчик „Компас Дейтацентърс“, подкрепян от „Брукфийлд“, вече беше оттеглил своята жалба през април. Същия месец и местният съвет на окръга се отказа от защитата на първоначалното решение за промяна на предназначението на земята, след като бяха похарчени близо 2 млн. долара публични средства.

Първоначалното одобрение, дадено през 2023 г., беше отменено от Апелативния съд на Вирджиния през март. Причината беше процедурен проблем - публичното уведомление за изслушването по промяната на предназначението не е отговаряло на изискването за разстояние от шест дни между публикациите във вестници.

Компанията твърди, че проектът е преминал през години на планиране, анализи и публичен преглед, както и че е можел да донесе десетки милиарди долари инвестиции и хиляди работни места за окръга. Въпреки оттеглянето от този проект, Вирджиния остава ключов пазар за бизнеса ѝ, включително чрез инвестиции за 5 млрд. долара в района на Ричмънд.

Случаят идва само дни след като „Блекстоун“ се съгласи да прехвърли на „Диджитъл Риълти“ пълната собственост върху три вече изградени и отдадени под наем центъра за данни в Северна Вирджиния. Сделката е за 3.5 млрд. долара в пари и акции, а активите се оценяват на 7.8 млрд. долара.

Това не означава изтегляне на „Блекстоун“ от сектора. По-скоро показва пренареждане на експозицията към центровете за данни - от рискови проекти, които изискват тежки разрешителни и местна подкрепа, към вече изградени и отдадени съоръжения, свързани с търсенето от изкуствения интелект.

Северна Вирджиния остава най-големият пазар за центрове за данни в света. Именно там обаче напрежението около новите проекти става все по-видимо. Местните общности се противопоставят заради опасения от шум, трафик, използване на вода и огромно потребление на електроенергия.

Проблемът вече не е само местен. В различни щати се обсъждат по-строги разрешителни режими или временно спиране на нови проекти. Електроенергийните дружества предупреждават, че центровете за данни заемат все по-голям дял от новото търсене на ток. В някои региони операторите на мрежи вече настояват разработчиците да осигуряват собствено производство на електроенергия, вместо да се конкурират за ограничен капацитет.

Обществената съпротива се засилва и извън САЩ. В Европа, Азия и Латинска Америка местни общности все по-често блокират или забавят проекти заради същите опасения - шум, трафик, енергийно натоварване и потребление на вода. Само през последните две години отменените или забавени проекти в световен мащаб се оценяват на над 60 млрд. долара.

Това поставя индустрията в сложна позиция. От една страна, изкуственият интелект изисква все повече изчислителна мощност и нови центрове за данни. От друга - най-подходящите терени често се намират близо до населени места, електропреносни мрежи и водни ресурси, което превръща всеки голям проект в политически и обществен спор.

За „Блекстоун“ провалът във Вирджиния не променя дългосрочната посока. Групата управлява глобално портфолио от центрове за данни за над 150 млрд. долара и продължава да търси активи, свързани с инфраструктурата за изкуствен интелект.

Урокът от „Принс Уилям Диджитъл Гейтуей“ обаче е ясен. Дори най-големите инвеститори не могат да разчитат само на капитала си, когато срещу тях стоят организирани местни общности, съдебни процедури и ограничена енергийна инфраструктура. Следващата фаза на бума при центровете за данни няма да се решава само от търсенето на изчислителна мощност, а и от това къде обществото е готово да понесе цената на тази инфраструктура.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.