Снимка: iStock

След години, в които почти цялото внимание на инвеститорите беше насочено към големите технологични компании, изкуствения интелект и полупроводниците, на пазара започва да се случва нещо много по-интересно под повърхността. Малките американски компании, дълго пренебрегвани заради високите лихви, по-слабите баланси и по-ниската ликвидност, изведнъж се превърнаха в един от най-силните сегменти на фондовия пазар. Russell 2000 завърши първото полугодие с ръст от около 22%, което е най-доброто му начало на година от 1991 г. насам. За сравнение, S&P 500 се повиши с приблизително 10% за същия период. Това не е просто поредно краткосрочно движение. Това може да е сигнал, че инвеститорите започват да търсят възможности извън тесния кръг на AI лидерите.

На пръв поглед подобна ротация изглежда нелогична. Малките компании традиционно са по-чувствителни към лихвите, имат по-ограничен достъп до капиталовите пазари и често са по-зависими от вътрешната икономика. Ако Федералният резерв все още не е приключил с риска от ново повишение на лихвите, защо инвеститорите изведнъж биха купували именно small-cap акции? Отговорът е, че пазарът не гледа само нивото на лихвите. Той гледа причината, поради която лихвите могат да останат високи. Ако причината е силна икономика, стабилен трудов пазар и ускоряващи се корпоративни печалби, тогава малките компании могат да се окажат сред големите печеливши.

Историята подкрепя тази логика. Според анализ на Jefferies малките компании обикновено се представят силно в месеците преди повишение на лихвите. Средно те са поскъпвали с около 10% през шестте месеца преди подобен ход на Федералния резерв и са изпреварвали големите компании. Причината е проста. Централните банки вдигат лихви не когато икономиката се разпада, а когато тя е достатъчно силна, за да създава инфлационен натиск. А силната вътрешна икономика често е много по-важна за Russell 2000, отколкото за глобалните гиганти в S&P 500.

Тук се появява и ключовият макроикономически аргумент. Цената на петрола се върна значително надолу – от над 110 долара за барел до около 68 долара, близо до нивата преди напрежението около Иран. Това намалява инфлационния натиск върху домакинствата и бизнеса. В същото време пазарът на труда продължава да расте, но не с темпове, които биха принудили Федералния резерв да реагира агресивно. Затова, въпреки че пазарът оценява приблизително 46% вероятност за повишение на лихвите на септемврийското заседание, базовият сценарий може да остане по-скоро задържане, отколкото нов цикъл на затягане.

Това е важна среда за малките компании. Ако икономиката не се срива, ако потреблението остава стабилно, ако петролът не подхранва нов инфлационен шок и ако Федералният резерв не е принуден да натисне спирачката твърде силно, Russell 2000 получава точно това, от което се нуждае – растеж без паника. Малките компании не се нуждаят от перфектна среда. Те се нуждаят от достатъчно силна икономика и от усещане, че най-лошото при лихвите вече е зад гърба им.

Но още по-интересна е ротацията вътре в самия пазар. През последната седмица големите индекси продължиха да изглеждат стабилни – S&P 500 се повиши с около 1.8%, Dow Jones с 2%, а Nasdaq с 2.1%. Под повърхността обаче полупроводниците започнаха да показват слабост. VanEck Semiconductor ETF загуби около 3.2% за седмицата, след като инвеститорите започнаха да се притесняват, че решението на Meta да продава облачен капацитет може да е сигнал за излишък в част от AI инфраструктурата. Това е много важен момент. Когато водещата инвестиционна тема започне да показва умора, капиталът рядко изчезва от пазара веднага. По-често започва да търси следващото място с по-добро съотношение между риск и потенциална доходност.

Именно тук small-cap сегментът става интересен. След години на изоставане спрямо големите технологични компании, много малки и средни дружества вече не изглеждат като пренебрежима периферия, а като възможност за по-широко пазарно участие. Ако инвеститорите започнат да намаляват концентрацията си в AI лидерите, те ще трябва да намерят алтернативи. Европа, value акциите, индустриалните компании и малките американски дружества са естествените кандидати за подобна ротация.

Разбира се, има и проблем. Малките компании вече не са евтини в класическия смисъл. iShares Russell 2000 ETF се търгува при малко над 26 пъти очакваните печалби за следващите 12 месеца, докато S&P 500 е около 20 пъти. Това означава, че small-cap сегментът дори носи премия от около 28% спрямо широкия пазар. На пръв поглед това изглежда тревожно. Но оценките не могат да бъдат разглеждани изолирано от очакванията за печалбите. Ако прогнозата на Jefferies за 15.7% ръст на печалбите при Russell 2000 до края на годината се реализира, част от тази премия става много по-обяснима.

Точно тук се намира същността на тезата. Инвеститорите не купуват малките компании, защото са очевидно евтини. Купуват ги, защото очакват ускорение на печалбите. След дълъг период на натиск от високи разходи за финансиране, инфлация и слаб интерес от страна на институционалните инвеститори, дори умерено подобрение във фундаментите може да има силен ефект върху цените. Small-cap акциите са по-циклични и по-волатилни, но именно това ги прави чувствителни към промяна в икономическите очаквания.

Историята също предоставя интересен аргумент в полза на продължаването на ралито. От 1987 г. насам Russell 2000 е изпреварвал S&P 500 с 10 процентни пункта или повече през първите шест месеца на годината само три пъти. В два от тези три случая малките компании са продължили да се представят по-добре и през следващите 12 месеца. Единственото изключение е 1988 г. Това не е гаранция, но е напомняне, че силното начало при small-cap сегмента често не е случайно еднократно движение, а може да бъде начало на по-широк цикъл на ротация.

Най-важното обаче е, че инвеститорите изглежда вече не искат да държат само една пазарна история. През последните години почти всичко се въртеше около AI, Nvidia, полупроводници и мегатехнологични компании. Това работеше отлично, докато печалбите растяха, лихвите не задушаваха оценките и инвеститорите вярваха, че капиталовите разходи за AI инфраструктура ще се превърнат в огромни бъдещи приходи. Но когато дори малки съмнения започнат да се появяват в тази теза, пазарът естествено търси други източници на доходност.

Small-cap акциите не са безрискова алтернатива. Те са по-нестабилни, по-чувствителни към кредитните условия и по-уязвими при рецесия. Много от компаниите в Russell 2000 имат по-слаби баланси от големите корпорации и по-труден достъп до евтино финансиране. Ако Федералният резерв бъде принуден да повиши лихвите по-агресивно, ако инфлацията отново се ускори или ако икономиката внезапно се забави, този сегмент може бързо да върне част от печалбите си.

Но това не променя по-голямата картина. Пазарът започва да се разширява. Капиталът постепенно търси възможности извън големите технологични лидери. Ако печалбите при малките компании действително започнат да наваксват, ако лихвите останат сравнително стабилни и ако AI темата влезе в период на по-голяма селективност, Russell 2000 може да продължи да бъде един от най-интересните сегменти на американския пазар.

Може би най-доброто обобщение е следното. Ралито при малките компании не е просто залог срещу големите технологии. То е залог, че американската икономика остава достатъчно силна, че печалбите извън мегакеп сектора ще се подобрят и че инвеститорите вече са готови да погледнат отвъд най-популярната сделка на последните години. Ако тази теза се окаже вярна, най-доброто първо полугодие за small-cap акциите от 1991 г. насам може да се окаже не краят на движението, а началото на една много по-широка ротация.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти. Инвестициите на финансовите пазари са свързани с риск, а миналите резултати не гарантират бъдеща доходност.