Снимка: iStock

Трафикът на петрол през Ормузкия проток се възстановява по-бързо от очакваното и вече надхвърля 10 млн. барела дневно, подкрепен от американско военно присъствие и по-голяма увереност сред корабните компании. За Вашингтон това е важен сигнал - способността на Иран да парализира един от най-важните енергийни коридори в света изглежда по-ограничена, отколкото Техеран се опитва да внуши.

Според американски представител ръстът на трафика след временното мирно споразумение между Доналд Тръмп и Иран е сериозен обрат спрямо периода, когато войната почти блокира движението през протока. Ормуз отново се превръща в централна тема на преговорите в Катар, където американските представители Стив Уиткоф и Джаред Къшнър обсъждат както ядрената програма на Иран, така и бъдещия режим на корабоплаване.

Иран използва Ормуз като лост по време на конфликта. Ограничаването на трафика повиши цените на енергията, намали наличните петролни резерви и направи войната политически по-трудна за Вашингтон. Именно този натиск помогна да се стигне до примирие и преговори. Но възстановяването на потоците показва, че контролът на Техеран върху протока не е абсолютен.

САЩ са изградили защитен военен периметър чрез Централното командване, включително въздушна и морска подкрепа, който дава на корабните оператори повече увереност да използват южната част на водния път, по-близо до Оман. Това е ключово, защото Иран контролира северната страна на протока, но няма пълна способност да наблюдава и спира трафика далеч от собственото си крайбрежие.

Вашингтон смята, че именно това е изненадало Техеран. Според американската оценка Иран е осъзнал със закъснение мащаба на възстановените петролни потоци и последните атаки около протока са опит да се върне усещането за контрол. Ударът с дрон срещу контейнеровоз под флага на Сингапур миналата седмица наруши американските мерки и предизвика ответни удари, които поставиха примирието под напрежение.

Въпреки това корабите продължиха да преминават. Това е важен пазарен сигнал. Ако танкерите се движат въпреки атаките, значи операторите оценяват риска като управляем - или поне не достатъчно голям, за да спре търговията. Допълнителен фактор е очакването, че Иран ще избягва удари с катастрофални екологични последици, особено срещу натоварени петролни танкери.

Преди войната през Ормузкия проток преминаваше около една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ, със средно около 20 млн. барела суров петрол и горива дневно. Сега поне 10 млн. барела дневно вече минават през самия проток, а още около 5 млн. барела се движат по алтернативни маршрути. Това означава, че общите потоци се доближават до нормални нива.

За петролния пазар това обяснява защо цените се върнаха надолу. Когато Ормуз изглеждаше блокиран, пазарът оценяваше риск от сериозен енергиен шок. Когато трафикът се възстановява, тази премия започва да се изпарява. Brent и WTI вече се търгуват далеч под военните върхове, а инвеститорите отново гледат не само към геополитиката, но и към риска от излишък в предлагането.

Но дипломатическият проблем остава. САЩ настояват Иран да спазва морските клаузи във временното споразумение и да приеме дългосрочен режим, който гарантира свободен търговски транзит. Меморандумът предвижда безплатно преминаване през 60-дневния период на преговори, но оставя бъдещия статут за допълнително договаряне. Тръмп и държавният секретар Марко Рубио вече заявиха, че както такси, така и „морски услуги“, които на практика приличат на такси, са неприемливи във финално споразумение.

Иран не е приел публично тези искания. Главният преговарящ Мохамед Багер Галибаф заяви, че суверенитетът върху коридора принадлежи на Иран и Оман. Това е юридически и политически чувствителна позиция, защото Техеран се опитва да представи контрола върху Ормуз като въпрос на регионален суверенитет, а не като инструмент за икономически натиск.

Оман е в сложна позиция. Страната традиционно играе ролята на посредник между Иран и Запада и контролира южната страна на протока. Омански представители твърдят, че плановете за Ормуз не включват транзитни такси, но според европейски дипломати Маскат е сигнализирал, че някакви плащания може да се окажат необходими. Това създава риск от компромисна формула, която формално не е такса, но практически оскъпява преминаването.

За корабните компании и енергийната индустрия подобен сценарий е опасен. Такси или прикрити такси през Ормуз биха създали прецедент за други стратегически водни пътища. Ако една държава успее да наложи плащане за транзит в ключов международен коридор, това може да насърчи подобни претенции другаде и да повиши разходите за глобалната търговия.

Затова спорът за Ормуз е не само регионален. Той е тест за това дали свободата на корабоплаване ще остане недосегаем принцип или ще се превърне в предмет на геополитическо договаряне. За САЩ отстъпка по този въпрос би означавала, че Иран запазва постоянен икономически лост върху световния петролен пазар. За Техеран отказът от такъв лост би намалил значително стойността на позицията му в преговорите.

Тръмп засега избягва ново военно разширяване на конфликта. Решението му да не продължи ударите и да позволи на преговорите да продължат показва, че Белият дом не иска нова енергийна и пазарна криза. Президентът вече даде да се разбере, че не желае икономически срив да бележи управлението му, което поставя допълнителен лимит върху военния натиск.

Тази предпазливост обаче може да даде време на Иран. Анализатори предупреждават, че ако Техеран усети, че Вашингтон не иска нова ескалация заради икономическата цена, може да протака преговорите и да избягва ключови отстъпки. В този смисъл възстановяването на трафика през Ормуз е полезно за САЩ, но не решава дипломатическия проблем.

Най-важната промяна е, че Иран вече не изглежда способен лесно да спре напълно енергийния поток. Това отслабва неговия лост, но не го премахва. Дори ограничени атаки или несигурност около маршрутите могат да повишат застрахователните разходи, да забавят доставките и да върнат част от премията в цената на петрола.

За пазарите следващият тест е дали 10 млн. барела дневно през Ормуз ще се задържат като нова нормалност, или последните атаки са начало на нова кампания за натиск. Ако трафикът остане стабилен, петролът може да продължи да губи геополитическа премия. Ако Иран успее да наложи несигурност или преговори за бъдещи плащания, рискът ще се върне бързо.

Ормуз вече не е просто маршрут за танкери. Той е основната арена, на която се измерват реалната сила на Иран, решимостта на САЩ и чувствителността на световната икономика към енергиен шок. Възстановяването на трафика показва, че Вашингтон е успял частично да отнеме най-силния инструмент на Техеран. Но финалната битка е дипломатическа - дали Иран ще бъде принуден да приеме свободен транзит без такси, или ще успее да превърне протока в постоянен инструмент за влияние.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.