Снимка: iStock

Предпочитаният от Федералния резерв измерител на инфлацията се ускори до най-високото си ниво от три години, засилвайки очакванията, че централната банка ще запази лихвите високи и може да бъде принудена да ги повиши отново, ако ценовият натиск не отслабне през следващите месеци.

Индексът на разходите за лично потребление - PCE - се повиши с 4,1% на годишна база през май, спрямо 3,8% през април. На месечна база инфлацията остана на 0,4%, колкото и през предходния месец. Данните бяха в съответствие с очакванията, но потвърдиха, че ценовият натиск в най-голямата икономика в света остава далеч над целта на Фед от 2%.

Още по-важен за централната банка е базовият PCE индекс, който изключва волатилните цени на храните и енергията. Той се повиши до 3,4% на годишна база, спрямо 3,3% през април, а на месечна база нарасна с 0,3%. Това е най-високото равнище на базовата инфлация от октомври 2023 г. и показва, че проблемът вече не е само в енергията.

Първоначалният тласък дойде от по-високите енергийни цени, свързани с конфликта в Близкия изток и напрежението около Ормузкия проток. Но детайлите в доклада показват по-широко разпространение на инфлацията. Цените на услугите се повишиха с 0,5% през май след ръст от 0,3% през април. Транспортните услуги поскъпнаха силно заради по-високите цени на самолетните билети, а финансовите услуги, застраховането, здравеопазването и други категории също отчетоха осезаем ръст.

Това поставя Фед в трудна позиция. От една страна, петролните цени вече се върнаха към нивата отпреди войната, след като САЩ и Иран подписаха предварително мирно споразумение, а движението през Ормузкия проток започна да се нормализира. Това може да означава, че общата инфлация е достигнала пик през май и че през юни ще има известно облекчение. От друга страна, базовият натиск при услугите, тарифите, технологичните компоненти и AI инфраструктурата може да се окаже по-устойчив.

Именно това прави следващите решения на Федералния резерв толкова сложни. Председателят Кевин Уорш вече подчерта, че централната банка иска да върне инфлацията към 2%. На последното заседание девет представители на Фед прогнозираха поне едно повишение на лихвите тази година, шестима очакват поне две, а осем смятат, че лихвите трябва да останат без промяна.

Пазарите също започнаха да пренареждат очакванията си. Инвеститорите вече оценяват около 50% вероятност Фед да повиши лихвата с 25 базисни пункта до септември. Deutsche Bank очаква две повишения тази година - през септември и декември - с аргумента, че инфлационният натиск изглежда по-широк и не може да бъде обяснен само с временни фактори като енергията и митата.

Някои икономисти все пак виждат основания за по-умерена реакция. Рязкото поевтиняване на петрола след май би трябвало да помогне за по-ниски месечни инфлационни данни през юни. Ако цените на горивата продължат да се нормализират, а ефектът от тарифите отслабне, Федералният резерв може да изчака, преди да предприеме ново затягане.

Но основният проблем остава базовата инфлация. Цените на услугите обикновено се охлаждат по-бавно от енергията. Жилищните разходи, здравеопазването, застраховането, транспортът и заплатите могат да задържат инфлацията висока дори при спад на петрола. Допълнително напрежение идва от огромните инвестиции в изкуствен интелект, които повишават търсенето на чипове, електроника, електроенергия, центрове за данни и квалифициран труд.

Това означава, че Фед може да се сблъска с неприятна комбинация - общата инфлация да се успокоява заради по-ниската енергия, но базовата инфлация да остане твърде висока, за да позволи облекчаване на политиката. В такъв сценарий централната банка ще бъде принудена да държи лихвите високи по-дълго или дори да ги повиши, ако данните за активността и пазара на труда останат силни.

За инвеститорите докладът е напомняне, че инфлацията отново е основният риск за пазарите. При по-висока инфлация бъдещите печалби се дисконтират с по-висока лихва, което натиска особено силно растежните акции и компаниите с високи оценки. Силният долар, по-високата доходност по облигациите и рискът от ново затягане на Фед създават по-трудна среда за технологичните акции, криптовалутите и другите рискови активи.

Въпреки това пазарната реакция остана сравнително сдържана, тъй като инвеститорите вече гледат и към друга голяма тема - недостига на памети и силните резултати на Micron, които подхраниха нов интерес към полупроводниците. Това показва, че пазарът все още е готов да купува конкретни AI победители, дори когато макроикономическата картина става по-неудобна.

Най-важният въпрос сега е дали майските данни са връх на инфлационния шок или начало на по-устойчиво ускорение. Ако по-ниските цени на петрола се прехвърлят бързо към потребителите, Фед може да спечели време. Ако обаче базовата инфлация остане лепкава, централната банка ще трябва да избира между риск за растежа и риск от загуба на инфлационна credibility.

Засега посланието е ясно. Инфлацията в САЩ остава твърде висока, за да позволи облекчаване. А когато предпочитаният индикатор на Фед достигне тригодишен връх, разговорът за понижение на лихвите изчезва. На негово място се връща далеч по-неудобният въпрос - дали следващият ход на централната банка няма отново да бъде нагоре.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия.