Снимка: iStock

Робърт Кийосаки отново привлече вниманието на инвеститорите със смела прогноза за златото и среброто, но този път по-важното не е самата целева цена. Авторът на „Богат татко, беден татко“ не твърди, че купува на всяка цена. Той казва нещо по-нюансирано - че наблюдава контекста, следи графиките и ще увеличи позициите си едва когато спадът покаже признаци на обръщане.

Това е съществена разлика. В момент, когато златото и среброто се отдалечиха рязко от януарските си върхове, пазарът отново тества най-слабата част от инвестиционната психология - способността да се държи позиция, когато екранът е червен. Кийосаки се опитва да премести разговора от цената към средата, в която се движи активът. Според него инвеститорът не трябва да купува или продава само защото числото е по-високо или по-ниско, а защото разбира какво стои зад движението.

Златото и среброто действително преживяха тежък обрат. След исторически ръст през 2025 г. и началото на 2026 г., когато златото премина над 5 000 долара за тройунция, а среброто достигна трицифрени нива, двата метала започнаха да губят инерция. Към 19 юни златото се търгуваше около 4 150 долара, а среброто падна под 65 долара. За инвеститорите, купували близо до върха, това вече не е корекция, а болезнен тест на убеждението.

Причината не е една. По-силният долар, по-острата реторика на Федералния резерв и перспективата за по-високи лихви отнеха част от блясъка на активи, които не носят доходност. Когато инвеститорите могат да получат по-висока възвръщаемост от кеш, облигации или краткосрочни инструменти, златото трябва да защитава тезата си само чрез страх, инфлационен риск и недоверие към политиката. Ако страхът отслабне, цената започва да усеща тежестта на лихвите.

Точно това се случи след последното заседание на Фед. Новото ръководство на централната банка даде по-ястребов сигнал, а пазарите започнаха да калкулират възможност за ново повишение на лихвите. При такава среда златото трудно може да се движи само по инерцията на предишния възход. То трябва да намери нов катализатор - по-слаб долар, нов геополитически шок, понижение на реалните лихви или подновено масово търсене от централни банки и фондове.

Goldman Sachs вече промени тона си. Банката намали целевата си цена за златото в края на годината до 4 900 долара за тройунция, след като преди това очакваше 5 400 долара. Това не е мечи завой, но е признание, че пазарът вече не се движи в същата среда. Ако Фед не намалява лихвите през 2026 г., а дори оставя отворена вратата за ново покачване, краткосрочната подкрепа за златото става по-слаба.

Кийосаки гледа на ситуацията по друг начин. За него централният въпрос не е дали златото е паднало с 5, 10 или 20 процента. Въпросът е дали политическите и банковите лидери решават проблемите на световната икономика или ги задълбочават. Неговият отговор е ясен - той смята, че системният риск расте, а не намалява. Затова продължава да разглежда златото, среброто, биткойн и етериум като активи за защита срещу обезценяване на парите, дългово напрежение и грешки на централните банки.

Тази теза има сила, но има и опасност. Кийосаки често прави прогнози, които звучат почти апокалиптично - включително за злато от 35 000 долара и сребро от 200 долара. Такива числа лесно влизат в заглавията, но могат да изкривят реалната инвестиционна дисциплина. Един актив може да има дългосрочен потенциал и въпреки това да падне още много преди да го реализира. Историята е пълна с правилни идеи, изпълнени в грешен момент.

По-ценният елемент в позицията му е не ценовата цел, а условието за действие. Той не казва, че падащият пазар автоматично е възможност. Казва, че ще чака спадът да спре и графиката да потвърди обръщане. Това е по-разумна рамка от емоционалното купуване на всяка корекция. Разликата между „евтино е“ и „трендът се обръща“ често решава дали инвеститорът влиза в началото на нов възход или просто хваща падащ нож.

Среброто прави този урок още по-важен. Металът може да се движи много по-агресивно от златото, защото комбинира инвестиционно търсене с индустриална употреба. Когато пазарът е възходящ, това усилва печалбите. Когато ликвидността се отдръпне, спадът също е по-жесток. Именно затова прогнозите за сребро от 200 долара звучат привлекателно, но пътят до тях може да мине през волатилност, която малко инвеститори са готови да понесат.

Големият въпрос за златото и среброто през втората половина на 2026 г. вече не е дали има дългосрочна теза. Такава има - държавен дълг, геополитика, инфлационна несигурност, централнобанково търсене и съмнения в покупателната сила на валутите. Въпросът е дали краткосрочната макросреда ще позволи на тази теза отново да стане водеща. Ако Фед остане твърд, доларът силен, а напрежението в Близкия изток се успокои, металите могат да продължат да се движат трудно.

Затова прогнозата на Кийосаки трябва да се чете повече като предупреждение за дисциплина, отколкото като механична покана за покупка. Той напомня, че страхът от падаща цена не трябва да управлява решението. Но също така показва, че дори най-големите привърженици на златото не са длъжни да купуват без сигнал.

Пазарът на благородни метали навлиза в по-зряла фаза след еуфорията. Вече не е достатъчно да се каже, че златото е защита или че среброто е подценено. Инвеститорите трябва да гледат лихвите, долара, реалната доходност, ETF потоците, централнобанковите покупки и геополитическия риск. Само там може да се разбере дали последният спад е начало на по-дълбока корекция или подготовка за следващия възход.Кийосаки залага на второто. Но този път дори той чака потвърждение.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.