Снимка: iStock

В продължение на години инвеститорите свикнаха да мислят за изкуствения интелект като за технологична революция, която ще донесе по-висока производителност, по-ниски разходи и по-евтини услуги. Последните новини от Apple обаче показват, че реалността е значително по-сложна. В интервю за Wall Street Journal изпълнителният директор Тим Кук призна нещо, което допреди няколко месеца звучеше почти немислимо за компания от мащаба на Apple – цените на продуктите вероятно ще бъдат повишени заради недостиг на памет и растящи разходи за чипове.

На пръв поглед това изглежда като обикновена новина от технологичния сектор. В действителност обаче тя може да се окаже един от най-важните сигнали за следващата фаза на AI революцията. Защото за първи път започваме да виждаме как огромният апетит на центровете за данни и AI моделите създава реални проблеми за потребителската електроника.

В основата на проблема стои паметта. Не процесорите. Не графичните ускорители. Не софтуерът. Именно паметта.

През последните две години почти цялата индустрия се фокусираше върху компании като NVIDIA, които се превърнаха в символ на AI бума. Докато инвеститорите наблюдаваха как цените на графичните процесори експлодират, далеч по-тиха, но не по-малко важна трансформация се случваше при DRAM паметта и така наречената High-Bandwidth Memory (HBM) – специализираният тип памет, използван в AI сървърите.

Всеки нов модел от типа на GPT, Claude или Gemini изисква огромни количества високоскоростна памет. Всеки нов център за данни на OpenAI, Anthropic, Meta или Microsoft поглъща количества чипове, които допреди няколко години изглеждаха невъзможни. Резултатът е прост. Производственият капацитет започва да се насочва към най-печелившите клиенти – операторите на AI инфраструктура.

Това означава по-малко налични доставки за производителите на смартфони, таблети и компютри.

Точно това описва Тим Кук. Според него производителите на памет вече пренасочват значителна част от производството си към HBM решения за AI сървъри, а недостигът започва да се усеща при потребителската електроника. С други думи, всяко ново AI съоръжение, което се строи някъде по света, потенциално прави следващия iPhone малко по-скъп.

Това е важна промяна в начина, по който трябва да мислим за AI икономиката. Досега пазарът разглеждаше AI като източник на нови приходи. Сега започваме да виждаме и обратната страна – AI като инфлационен фактор.

Парадоксът е особено интересен при Apple. Компанията не е изостанала в AI надпреварата. Напротив. Новите версии на Siri и платформата Apple Intelligence ще изискват значително повече памет директно в устройствата. Това означава, че Apple е притисната от две страни едновременно. От една страна паметта поскъпва заради AI сървърите. От друга страна собствените AI функции на компанията изискват повече памет във всяко устройство.

Получава се своеобразна двойна инфлация.

Именно затова думите на Тим Кук заслужават внимание. Apple е известна с това, че избягва да повишава цените, когато е възможно. Исторически компанията предпочита да абсорбира част от разходите, използвайки мащаба си и огромната си преговорна сила спрямо доставчиците. Когато обаче самият Кук казва, че „увеличенията на цените са неизбежни“, това означава, че натискът е достигнал ниво, което вече трудно може да бъде компенсирано.

Тук се появява и по-големият въпрос за инвеститорите.

Дали това е временен проблем или началото на нов цикъл?

Историята показва, че полупроводниковата индустрия традиционно преминава през периоди на свръхкапацитет и недостиг. През последните десетилетия сме виждали множество подобни цикли. Разликата този път е мащабът на търсенето. Никога досега не е съществувал клиент като AI индустрията.

Когато облачни гиганти инвестират стотици милиарди долари годишно в инфраструктура, те могат да изместят цели индустрии от веригата за доставки. Именно това започва да се случва в момента.

Някои анализатори вече сравняват ситуацията с петролните пазари през 70-те години. Тогава бързият ръст на търсенето създава структурен недостиг и води до години на високи цени. Разбира се, паметта не е петрол. Производственият капацитет може да бъде увеличен. Но изграждането на нови фабрики за полупроводници изисква години и десетки милиарди долари инвестиции.

Това означава, че проблемът вероятно няма да бъде решен бързо.

От инвестиционна гледна точка новината има няколко измерения.

Първо, тя е позитивна за производителите на памет като Samsung Electronics, SK Hynix и Micron Technology. Именно тези компании са сред най-големите бенефициенти от AI бума, защото продават продукта, който внезапно се превръща в дефицитен ресурс.

Второ, новината е предупреждение за производителите на хардуер. Ако цените на паметта продължат да растат, компаниите ще бъдат изправени пред труден избор – или да приемат по-ниски маржове, или да прехвърлят разходите към потребителите.

Трето, ситуацията показва, че инфлационният ефект от AI може да бъде много по-дълготраен, отколкото пазарът предполага в момента. Докато всички очакват AI да повиши производителността и да намали разходите, краткосрочният ефект всъщност може да бъде обратният – по-високи капиталови разходи, по-скъпи компоненти и натиск върху цените.

Това е особено важно за Федералния резерв. Ако AI инвестиционният цикъл продължи със сегашното темпо, той може да се превърне в нов източник на структурен инфлационен натиск. Не защото AI създава инфлация директно, а защото изисква огромни количества физическа инфраструктура, енергия, чипове и памет.

Най-интересното в цялата история е, че Apple всъщност се намира в сравнително добра позиция. Компанията разполага с над 200 милиарда долара ликвидност и генерира десетки милиарди долари свободен паричен поток годишно. Тим Кук дори намекна, че Apple е готова да използва баланса си, за да подпомогне разширяването на производствения капацитет при доставчиците.

Ако дори Apple изпитва натиск от недостига на памет, въпросът е какво се случва с по-малките производители. Именно това е големият извод от новината. Историята вече не е просто за по-скъп iPhone.

Историята е, че AI индустрията започва да консумира толкова много ресурси, че променя икономиката на целия технологичен сектор. През последните две години инвеститорите се фокусираха върху победителите от AI революцията. През следващите години може би ще започнем да говорим и за нейните странични ефекти.

А един от първите такива ефекти вероятно ще бъде по-скъпата потребителска електроника. Защото когато най-богатите компании в света се състезават за едни и същи чипове, накрая сметката почти винаги се плаща от крайния потребител.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.