Снимка: iStock

Американският фондов пазар навлезе в територия, която рядко се среща в историята на капиталовите пазари. След три поредни години на двуцифрени ръстове и ново покачване през първата половина на 2026 г., индексът S&P 500 се намира близо до историческите си върхове. Само за последните три години индексът реализира обща доходност от приблизително 26%, 25% и 18%, а от началото на настоящата година добавя още близо 8%.

На пръв поглед това изглежда като класическа картина на пазарна еуфория. Оценките са високи, много традиционни индикатори сигнализират за скъп пазар, а все по-често се чуват сравнения с технологичния балон от края на 90-те години. Но историята на финансовите пазари показва, че върховете рядко се формират само защото оценките изглеждат високи. Много по-важен въпрос е дали фундаментите продължават да оправдават тези оценки.

Именно тук започва интересната част.

Един от най-използваните показатели за оценка на американския пазар е така нареченият Shiller P/E. Той сравнява текущата цена на индекса със средните инфлационно коригирани печалби за последните десет години. В момента този показател се движи над 41 пункта, което е ниво, наблюдавано единствено по време на интернет балона в края на миналия век.

Още по-впечатляваща е друга статистика. Съотношението между пазарната капитализация на американския фондов пазар и брутния вътрешен продукт на САЩ, популяризирано от Уорън Бъфет, вече надхвърля два пъти размера на икономиката. Според анализ на CME Group, след корекция за нивото на държавните облигационни доходности, американските акции се търгуват на най-високата относителна премия за последните повече от сто години.

Това звучи като предупреждение. Историята обаче показва, че високите оценки сами по себе си рядко са достатъчни, за да прекратят един бичи пазар. Причината е проста. Пазарът не купува миналото. Той купува бъдещето.

Точно тук традиционните показатели започват да губят част от своята сила. Shiller P/E например използва десетгодишна средна стойност на печалбите, което го прави отличен инструмент за исторически анализ, но по-малко ефективен при оценката на периоди на структурна промяна.

А днес корпоративна Америка преминава именно през такава промяна. Общите печалби на компаниите от S&P 500 нарастват с близо 29% през първото тримесечие на 2026 г. Анализаторските прогнози сочат ръст от над 22% за цялата година. Това е повече от два пъти над историческата средна стойност за американските корпорации.

Още по-интересен е фактът, че корпоративните печалби като дял от БВП достигат нови исторически върхове. Подобни ситуации сме наблюдавали и преди.

През 2000 г. печалбите достигат връх приблизително три години преди пазарът окончателно да завърши цикъла си. Подобна картина се наблюдава и през 2007 г., когато корпоративната рентабилност започва да отслабва много преди инвеститорите да осъзнаят мащаба на предстоящата криза.

Днес подобно отслабване все още не се вижда. Това не означава, че риск няма. Означава единствено, че фундаменталният двигател на пазара все още работи. Втората важна причина за устойчивостта на пазара идва от място, което често остава в сянката на фондовите борси. Пазарът на облигации.

Исторически най-надеждните предупреждения за сериозни пазарни сривове рядко идват от самите акции. Те обикновено се появяват първо на кредитните пазари.

Когато инвеститорите започнат да се тревожат за икономиката, те изискват по-висока доходност за корпоративния риск. Разликата между доходността на корпоративните облигации и държавните ценни книжа започва да се разширява. Именно това се случва преди кризите през 2000 и 2008 година.

Днес картината изглежда различно. Кредитните спредове остават близо до най-ниските си исторически нива. С други думи, инвеститорите в облигации все още не виждат сериозен риск от масови корпоративни проблеми или рецесия.

Това не е гаранция за бъдещето. Но е важен сигнал. Когато едновременно виждаме силен ръст на печалбите и стабилен кредитен пазар, вероятността за непосредствен системен срив обикновено остава ограничена.

Тук се крие и основният парадокс на настоящия цикъл. Пазарът изглежда скъп според почти всеки традиционен показател. Но същевременно голяма част от фундаментите продължават да се подобряват.

Подобни ситуации често създават най-трудните инвестиционни решения. Инвеститорите виждат високите оценки и очакват неизбежна корекция. Междувременно печалбите продължават да растат, ликвидността остава достатъчна, а капиталът продължава да се насочва към американските акции.

Историята показва, че големите върхове рядко се формират в момент, когато корпоративните резултати ускоряват растежа си. По-често те се появяват тогава, когато инвеститорите продължават да вярват в старите темпове на растеж, а фундаментите вече започват да се влошават.

Засега подобно разминаване не се наблюдава. Това не означава, че рискът липсва. Рискът просто изглежда различен.

Вместо непосредствена опасност от срив, по-вероятният сценарий може да бъде постепенно охлаждане на бъдещата доходност. Исторически високите начални оценки не винаги водят до катастрофи, но почти винаги водят до по-ниска дългосрочна възвръщаемост през следващото десетилетие.

Именно тук се намира истинското предизвикателство за инвеститорите. Не дали американският пазар ще се срине утре. А дали бъдещата възвръщаемост ще оправдае цената, която инвеститорите плащат днес.

Това е съществена разлика. Пазарът може да бъде едновременно скъп и да продължи да поскъпва още години. Историята познава множество подобни периоди. Но колкото по-висока става отправната точка на оценките, толкова по-тясна става границата за грешки.

Затова най-интересният въпрос не е дали S&P 500 се намира в балон. По-важният въпрос е дали настоящият ръст на печалбите представлява нов структурен режим за американските корпорации или последна фаза на цикъл, който наближава естественото си изчерпване.

Отговорът на този въпрос вероятно ще определи не само следващите няколко месеца, а цялото десетилетие пред американските акции.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.