Снимка: iStock

В историята на капиталовите пазари има един парадокс, който инвеститорите продължават да забравят отново и отново. Най-големите технологични революции почти винаги променят света. Но това не означава автоматично, че променят по същия начин портфейлите на инвеститорите.

Точно затова най-интересният въпрос около рекордното IPO на SpaceX не е дали компанията е велика. Почти никой не оспорва това. Истинският въпрос е дали при оценка от близо 1.8 трилиона долара инвеститорите не купуват твърде голяма част от бъдещето още днес.

Историята подсказва, че това е риск, който не бива да бъде подценяван. Преди повече от четири века светът става свидетел на едно от най-революционните събития във финансовата история. През 1602 година Холандската източноиндийска компания, известна като VOC, става първата публично търгувана компания в света. Това е моментът, който мнозина икономически историци определят като раждането на съвременния капиталов пазар.

За хората от XVII век VOC представлява това, което днес представлява SpaceX за съвременните инвеститори. Компанията дава възможност на обикновения инвеститор да участва в най-голямата икономическа революция на времето си. Тя контролира търговски маршрути, флоти, пристанища, военна защита и достъп до огромни нови пазари в Азия. Това не е била просто акция. Това е бил билет към бъдещето.

И все пак има един любопитен детайл. След първичното публично предлагане на VOC инвеститорите чакат приблизително три десетилетия, за да удвоят капитала си.

От гледна точка на днешните пазари това изглежда почти невероятно. Днес инвеститорите често очакват удвояване на инвестицията за няколко години или дори няколко месеца. Но именно тук се крие една от най-важните инвестиционни поуки в историята.

Да бъдеш прав за технологията не означава непременно да бъдеш прав за цената. Тази разлика е от критично значение за разбирането на SpaceX.

Компанията на Илон Мъск безспорно стои зад едни от най-впечатляващите инженерни постижения на XXI век. SpaceX промени космическата индустрия чрез многократното използване на ракети. Starlink се превърна в най-голямата сателитна интернет мрежа в света. Компанията е ключов доставчик за американската отбрана и НАСА. Освен това инвеститорите вече оценяват потенциала на бъдещи космически инфраструктури, орбитални центрове за данни и нови индустрии, които все още дори не съществуват в пълноценен икономически вид.

Точно тук аналогията с VOC става особено интересна. Преди четири века инвеститорите купуват експозиция към глобалната търговия. Днес инвеститорите купуват експозиция към космическата икономика. В единия случай става въпрос за кораби, подправки и търговски маршрути. В другия – за ракети, сателити, изкуствен интелект и орбитална инфраструктура. Технологиите са различни, но пазарната логика остава изненадващо сходна.

Проблемът е, че историята показва, че дори най-великите инвестиционни истории могат да бъдат лоши инвестиции, ако бъдат купени на грешна цена.

Ново изследване върху повече от 9000 IPO-та между 1975 и 2021 година показва именно това. Данните сочат, че около 60% от компаниите, излезли на борсата, са били на нула или на загуба три години след първия си ден на търговия. Само около 16% са успели да удвоят стойността си в този период.

Това означава, че статистически шансовете за бърз успех след IPO са далеч по-ниски, отколкото повечето инвеститори предполагат. Още по-интересно е, че много от най-големите публични предлагания в историята се появяват именно близо до върхове на пазарния оптимизъм.

Американската стоманена компания US Steel излиза на борсата през 1901 година след продължително рали на Dow Jones. RCA дебютира през 1919 година в период на технологична еуфория. Palm излиза на пазара през 2000 година буквално в разгара на дотком балона. Coinbase дебютира почти едновременно с историческия връх на биткойн през 2021 година. Rivian се появява дни преди Nasdaq да достигне върха си в края на същата година.

Общото между всички тези истории не е качеството на компаниите. Общото е, че пазарът вече е бил готов да плати почти всяка цена за бъдещето. Това е моментът, в който инвеститорите започват да купуват мечти вместо парични потоци.

Днес подобна динамика се наблюдава и около SpaceX. Компанията генерира приблизително 19 милиарда долара годишни приходи. Това не е стартъп без бизнес модел. Това не е поредната компания с обещания за бъдещето. Това е реален бизнес с реални клиенти и реални парични потоци.

Но при оценка от около 1.8 трилиона долара математиката става изключително взискателна. За да удвои стойността си до приблизително 3.6 трилиона долара, SpaceX трябва да създаде нова стойност, съизмерима с цялата пазарна капитализация на някогашния Amazon. За да достигне 5 трилиона долара, компанията трябва да добави стойност, по-голяма от общата капитализация на повечето европейски фондови пазари.

Това не означава, че е невъзможно. Но означава, че очакванията вече са достигнали космоса още преди самата компания да е започнала живота си като публично дружество.

От европейска гледна точка това е особено интересно. През последното десетилетие европейските инвеститори често бяха критикувани, че пропускат големите американски технологични истории. Nvidia, Tesla, Amazon и Microsoft многократно изпревариха европейските пазари по доходност.

Това обаче създаде и друга крайност.

Все повече капитал се насочва към ограничен брой мегакомпании, независимо от оценката им. В подобна среда инвеститорите започват да разглеждат компаниите не като бизнеси, а като символи. Не като парични потоци, а като идеи. Не като инвестиции, а като движения.

Историята показва, че именно тогава рискът започва да нараства най-бързо.

Най-големите борсови балони рядко се създават около лоши компании. Те почти винаги се създават около изключителни компании. Проблемът е, че когато всички вече вярват в успеха, голяма част от бъдещата доходност вече е включена в цената.

Това е и най-важният урок от VOC.

Холандската източноиндийска компания не се проваля. Напротив. Тя доминира световната търговия десетилетия наред. Но инвеститорите, които плащат прекалено висока цена за този успех, чакат дълго време, за да получат възвръщаемостта, която очакват.

Същото се случва и с Cisco след дотком балона. Компанията продължава да расте години наред, но акциите ѝ се нуждаят от десетилетия, за да се върнат към старите си върхове. Подобна е историята на Microsoft след 2000 година. Бизнесът се развива успешно, но акционерите чакат повече от десетилетие за съществена възвръщаемост.

Причината не е в компанията. Причината е в началната оценка.

Точно затова най-интересният въпрос около SpaceX не е дали компанията ще промени света. Почти сигурно ще го направи. Въпросът е дали инвеститорите няма да платят толкова висока цена за това бъдеще, че голяма част от потенциалната доходност да бъде изчерпана още днес.

Възможно ли е SpaceX да се превърне в най-големия борсов провал в историята?

Вероятно не.

Компанията разполага с реални приходи, технологично лидерство и стратегическа позиция, която трудно може да бъде копирана. Но е напълно възможно тя да се превърне в поредния пример за това как една велика компания не винаги означава велика инвестиция.

Историята на капиталовите пазари показва, че най-опасните моменти настъпват тогава, когато очакванията стават по-големи от реалността.

Преди четири века инвеститорите са вярвали, че VOC ще промени света. Те са били прави. Днес инвеститорите вярват, че SpaceX ще промени света. Вероятно и те са прави.

Но между това да промениш света и това да оправдаеш оценка от почти два трилиона долара има огромна разлика. Именно там се намира истинският риск за инвеститорите.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.*