Снимка: iStock

Според Bloomberg Централното командване на САЩ е съобщило, че е започнало допълнителни „самоотбранителни удари“ в 17:15 ч. нюйоркско време в сряда. Операцията е приключила около четири часа по-късно, като целите са включвали системи за наблюдение, обекти за противовъздушна отбрана и комуникационни мрежи. Американските сили са използвали активи на морската пехота, военновъздушните сили и флота, като са изстреляли прецизни боеприпаси срещу ирански цели, които според Вашингтон са представлявали заплаха за американски войски и търговски кораби в регионалните води.

Ударите идват след атаки във вторник, предприети като отговор на свалянето на американски хеликоптер Apache. Тази последователност показва, че формалното примирие, договорено през април, на практика се разпада, макар САЩ и Израел все още да не са се върнали към мащабната бомбардировъчна кампания от началото на конфликта.

Тръмп заяви в интервю за Fox News, че е разговарял с високопоставени ирански представители, които са поискали прекратяване на бомбардировките. По думите му ударите щели скоро да спрат, но той предупреди, че САЩ ще атакуват отново, ако иранските лидери не подпишат споразумение. Тази комбинация от военен натиск и публично настояване за сделка е характерна за подхода на Тръмп към Иран през последните месеци — заплаха за ескалация, последвана от твърдение, че мирът е близо.

Пазарите реагираха първо с тревога, а след това с частично облекчение. Brent първоначално се изкачи над 95 долара за барел, но след обявяването на края на американската операция част от ръста беше заличен. По-късно петролът се търгуваше под 93 долара за барел. Златото поскъпна до около 4 100 долара за тройунция, потвърждавайки ролята си на убежище при геополитически сътресения.

На фондовите пазари реакцията беше по-умерена. Фючърсите върху S&P 500 се повишиха с 0,7%, след като бяха достигнали петседмично дъно, а тези върху Nasdaq 100 напреднаха с 1,1%. Европейските акции също се повишиха, подкрепени най-вече от енергийния сектор. Това показва, че инвеститорите поне временно приемат ударите като ограничена операция, а не като начало на неконтролирана военна ескалация.

Тази пазарна логика обаче остава крехка. Самият Тръмп предупреди, че САЩ ще нанесат нови удари, ако Иран не подпише временно споразумение. Това означава, че рискът не е премахнат, а само отложен. Всяка нова атака срещу американски сили, търговски кораби или инфраструктура в региона може бързо да върне пазарите към сценарий на по-висок петрол, по-силен долар, по-слаби акции и по-голямо търсене на злато.

Най-чувствителната точка остава Ормузкият проток. Иранската държавна Press TV съобщи, че протокът е напълно затворен за всички видове плавателни съдове, включително търговски кораби. Централното командване на САЩ отхвърли това твърдение и заяви, че търговските кораби продължават да преминават през протока. Спорът около реалното състояние на корабоплаването е изключително важен, защото Ормуз е ключов коридор за световната търговия с петрол, втечнен природен газ и други суровини.

Последните данни показват, че част от производителите намират начини да изнасят петрол чрез т.нар. „тъмни транзити“, при които корабите ограничават видимостта си в стандартните системи за проследяване. Според информацията в материала преминаванията през протока постепенно се увеличават, но все още остават далеч под предвоенното средно ниво от около 135 транзита дневно. Това означава, че пазарът може да изглежда по-спокоен на повърхността, но реалните логистични затруднения не са изчезнали.

Допълнителен сигнал за частично възстановяване на потоците е излизането на три танкера с втечнен природен газ от Персийския залив, натоварени с товари от Катар и Обединените арабски емирства. Това подсказва, че регионалните производители започват да управляват по-активно транзита през Ормуз, но все още в условия на висок риск и несигурност.

За Европа моментът е особено чувствителен. Ескалацията идва в деня, в който Европейската централна банка се очаква да повиши лихвите за първи път от 2023 г. насам. Причината е именно новият инфлационен натиск, идващ от високите енергийни цени и войната с Иран. Така геополитиката вече не е само външнополитически риск, а директен фактор за паричната политика, облигационните пазари и перспективите пред икономическия растеж.

Това е класическият проблем на енергийния шок. Централните банки могат да охлаждат търсенето чрез по-високи лихви, но не могат да отворят Ормуз, да намалят военния риск или да увеличат физическите доставки на петрол. Ако цените на енергията останат високи, инфлацията може да се задържи над целта, докато икономическата активност отслабва. Това е най-неудобната среда за политиците — инфлационен натиск без силен растеж.

В същото време американските пазари имат и друг голям фокус — предстоящото първично публично предлагане на SpaceX. Според Bloomberg интересът към акциите е повече от четири пъти над наличното предлагане. Подобен мащабен дебют може да изтегли ликвидност от други части на пазара, особено ако инвеститорите намаляват експозиции, за да освободят капитал за участие. Това добавя още един слой краткосрочно напрежение към вече сложната пазарна среда.

Корпоративните новини също не са еднозначни. Oracle поевтиня след отчет, в който капиталовите разходи се оказаха по-високи от очакваното, повдигайки въпроси около рентабилността на инвестициите в инфраструктура за изкуствен интелект. Super Micro Computer също попадна под натиск, след като обяви план за набиране на 7 млрд. долара чрез пакет от капиталови емисии. Така пазарът едновременно се опитва да оцени военен риск, лихвен риск и риска от прекомерно предлагане на нови акции, свързани с изкуствения интелект.

Засега инвеститорите изглеждат склонни да купуват спада, защото приемат последните удари като ограничена демонстрация на сила, а не като начало на пълномащабна война. Но това е оптимистичен прочит, който зависи от много условия. Нужно е Иран да не отговори с по-тежка атака, САЩ да не разширят операцията, корабоплаването през Ормуз да остане поне частично отворено, а дипломатическите канали да продължат да функционират.

Историята рядко дава стабилност, когато пазарите започнат да разчитат едновременно на военен натиск и дипломатическа сделка. Това е опасна комбинация, защото всяка страна трябва да изглежда достатъчно силна пред вътрешната си публика, но достатъчно гъвкава пред преговорната маса. Между тези две необходимости често се случват най-големите грешки.

Големият въпрос вече не е дали САЩ могат да ударят Иран. Те ясно показаха, че могат. Въпросът е дали военният натиск ще приближи споразумение или ще направи политическата цена на компромиса непоносима за Техеран. Пазарите засега избират първия сценарий. Петролът, златото и Ормуз обаче напомнят, че вторият остава само на една нова атака разстояние.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия.