Снимка: iStock

Китай предприе нова тактика в натиска си срещу Тайван, като изпрати кораби на морската си администрация на многодневен патрул във водите източно от острова и за първи път започна да отправя запитвания към чуждестранни търговски кораби в района. На пръв поглед това изглежда като ограничен административен ход. В геополитически план обаче той е много по-сериозен сигнал: Пекин се опитва постепенно да създаде впечатление, че водите около Тайван попадат под китайска юрисдикция.

Тайванската брегова охрана отхвърли китайските действия и заяви, че Пекин няма суверенни права или юрисдикция в изключителната икономическа зона източно от острова. Според Тайпе това е първият случай, в който Китай отправя радио запитвания към чуждестранни плавателни съдове в близост до основния остров на Тайван. Тайванските власти са прихванали китайските съобщения, отговорили са, че Китай няма юрисдикция в тези води, и са информирали търговските кораби, че не са длъжни да отговарят на китайските запитвания.

Това е важен детайл. Китайските кораби не са се качили на борда на търговските съдове и не са ги възпрепятствали физически. Но самият акт на радиокомуникация има политическа функция. Той цели да нормализира присъствието на китайски административни органи във води, които Тайван смята за част от своята зона на икономически права. Именно в това се крие същината на стратегията — не директна война, а постепенно изместване на реалността чрез повторяеми действия.

Анализатори в Тайпе виждат в този ход репетиция за евентуална „морска карантина“ около острова. Подобен сценарий би включвал използването на немилитаризирани или полувоенни институции за проверка, отклоняване или ограничаване на корабоплаването. Това е по-малко ескалативна форма от класическа блокада, защото формално остава под прага на война. Но практически може да има много сходен ефект — да постави Тайван под икономически и психологически натиск.

Разликата между блокада и карантина е ключова. Блокадата обикновено се възприема като акт на война. Карантината може да бъде представена като административна, правоприлагаща или защитна мярка. Именно затова тя е толкова удобен инструмент за държава, която иска да промени статуквото, без да поеме веднага пълната цена на военна ескалация. За Китай това може да бъде начин да тества реакцията на Тайван, САЩ, Япония, Филипините и международната търговска общност.

Китайското Министерство на транспорта обяви приключването на операцията в сряда и я описа като отговор на плановете на Япония и Филипините да започнат разговори за морските си граници във води източно от Тайван. Пекин остро се противопоставя на тези разговори, като ги определя като нарушение на китайския суверенитет. Това показва, че китайският натиск около Тайван вече не е само двустранен конфликт между Пекин и Тайпе, а част от по-широка регионална битка за морски ред, маршрути и влияние.

В операцията са участвали морски власти от южните китайски провинции Фудзиен и Гуандун. Китайската страна съобщава, че са извършени патрули, хидрографско проучване, инспекции на 198 плавателни съда, корекции на три случая на нередовни операции и проверки в райони с подводни кабели. Официалната цел е била упражняване на китайска „морска административна юрисдикция“ източно от Тайван.

Точно формулировката „административна юрисдикция“ е съществена. Китай не просто демонстрира присъствие. Той се опитва да създаде бюрократичен език на контрол — инспекции, проучвания, проверки, корекции, комуникация с кораби. Това е начин политическата претенция да бъде превърната в ежедневна практика. Ако подобни действия се повтарят достатъчно дълго, те могат да започнат да изглеждат като нова нормалност.

Тайванският министър на отбраната Уелингтън Ку определи действията като провокация и когнитивна война. Тази оценка е точна, защото целта не е само физически контрол върху морето, а контрол върху възприятието. Китай се стреми да убеди регионалните играчи, търговските компании и международната общност, че присъствието му около Тайван е рутинно, законно и неизбежно.

Последната операция се вписва в по-широк модел на засилваща се китайска активност около острова. След посещението на тогавашния председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайпе през 2022 г. Китай започна мащабни военни учения около Тайван и нормализира преминаването на бойни кораби и самолети през средната линия на Тайванския проток. Това, което някога беше извънредно действие, постепенно се превърна в почти рутинен натиск.

Точно тази постепенност прави стратегията толкова трудна за противодействие. Всяка отделна стъпка изглежда недостатъчна, за да предизвика голям международен отговор. Но натрупването на стъпки променя реалната среда за сигурност. Китайските кораби първо патрулират около отдалечените тайвански острови, после провеждат учения около основния остров, след това отправят запитвания към чуждестранни кораби, а утре биха могли да преминат към по-активни проверки или отклоняване на плавателни съдове.

Тайван вече се подготвя за подобни сценарии. Островът е провеждал учения за пробиване на блокада и планира тренировки за ескортиране на кораби, превозващи петрол и втечнен природен газ. Това не е просто военна подготовка, а икономическа необходимост. Тайван е силно зависим от морски доставки на енергия и суровини. Затваряне или дори частично ограничаване на водите около острова би имало ефект не само върху Тайпе, но и върху целия регион.

Именно тук геополитиката се среща с глобалната икономика. Тайван е ключов възел в световните технологични вериги, особено при полупроводниците. Всеки сценарий, който застрашава свободното корабоплаване около острова, може да има последствия далеч отвъд Азия — за производството на електроника, автомобилната индустрия, изкуствения интелект и глобалната инфлация.

Реакцията на Филипините също е важна. Манила заяви, че възнамерява да продължи разговорите с Япония за морските граници въпреки възраженията на Пекин. Това е знак, че регионалните държави не са склонни автоматично да приемат китайското тълкуване на морските права. Но това също увеличава риска от повече инциденти, повече патрули и повече сблъсъци в сивата зона между мир и открит конфликт.

Китай не се нуждае от едно драматично действие, за да промени баланса около Тайван. Достатъчно е да превърне натиска в рутина. Ако чуждестранните кораби започнат да отговарят на китайски запитвания, ако търговските компании започнат да планират маршрутите си с оглед на китайските патрули, ако регионалните играчи започнат да приемат китайското присъствие като неизбежно, тогава Пекин ще е постигнал част от целта си без изстрел.

Това е новата логика на напрежението около Тайван. Не непременно внезапна инвазия, а постепенно затягане на пръстена чрез военни, административни, правни и психологически инструменти. В този смисъл радиозапитванията към три търговски кораба не са маловажен епизод. Те са тест — как ще реагира Тайван, как ще реагират чуждите кораби и дали светът ще приеме още една малка промяна в статуквото.

Пазарите често реагират само на експлозии, ракети и санкции. Но истинската промяна понякога започва с радиообаждане в открито море. Китай тества дали може да превърне претенцията в процедура. Тайван отговаря, че процедурата няма правно основание. Между тези две позиции се очертава един от най-важните геополитически фронтове на следващите години.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия.