Снимка: iStock

Съединените щати удариха ирански военни обекти край Ормузкия проток в една от най-опасните ескалации между Вашингтон и Техеран от началото на настоящата криза в Близкия изток. Операцията беше извършена часове след като Доналд Тръмп обвини Иран за свалянето на американски военен хеликоптер край бреговете на Оман.

Според Централното командване на Съединените щати американски изтребители са използвали прецизни боеприпаси срещу системи за противовъздушна отбрана, наземни контролни станции и радари за наблюдение в близост до Ормузкия проток. Командването съобщи, че операцията е приключила и че американските сили остават в готовност да отговорят на нови действия срещу тях.

Вашингтон представи удара като „пропорционален отговор“ на последните нападения срещу американски сили и международни търговски кораби, преминаващи през регионални води. Формулировката показва стремеж на американската страна да ограничи политическия и военния обхват на операцията, без да я превръща официално в начало на по-широка война срещу Иран.

Ирански медии съобщиха за експлозии в района на остров Кешм и около Бандар Абас в южната част на страната. Съобщения за удари имаше и по южното крайбрежие на Иран. Държавната иранска телевизия съобщи, че са били засегнати водни резервоари в град Сирик, провинция Хормозган, което е довело до прекъсване на питейното водоснабдяване.

Техеран реагира остро. Иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че страната няма да остави нито нападение, нито заплаха без отговор. Иранското военно командване съобщи, че е нанесло удари по няколко американски бази в региона. Корпусът на гвардейците на ислямската революция обяви атака с дронове срещу Пети флот на Съединените щати в Бахрейн. Ирански медии съобщиха още за атаки срещу американски военни обекти в Йордания и Кувейт.

Инцидентът с американския хеликоптер остава в процес на изясняване. Двамата пилоти на машината AH-64 Apache са били спасени, след като хеликоптерът е паднал по време на патрул над Ормузкия проток. Според първоначални американски данни машината може да се е сблъскала с дрон Shahed. Засега не е установено дали става дума за умишлена атака, грешка или инцидент в условията на силно напрежение.

Иран не пое отговорност за свалянето на хеликоптера. Абас Арагчи заяви по-рано, че чужди сили, които действат в близост до иранска територия, се излагат на постоянен риск заради човешки грешки, случайни инциденти или попадане в кръстосан огън. Това изявление остави пространство за различни тълкувания, без Техеран пряко да потвърди участие в случилото се.

Доналд Тръмп определи американския отговор като силен и необходим. По думите му ударите са били реакция на атаката срещу хеликоптера. Изявленията на президента идват в момент, когато Белият дом се опитва да запази дипломатическия канал към Техеран, но същевременно да покаже, че нападения срещу американски военни няма да останат без последици.

Новата ескалация поставя под въпрос крехкото примирие, влязло в сила в началото на април. През последните седмици Тръмп многократно твърдеше, че споразумение за прекратяване на конфликта е близо. Военните действия обаче показват колко лесно преговорите могат да бъдат изместени от логиката на възпиране и ответни удари.

Преговорите между Съединените щати и Иран продължават чрез посредници. Според запознати с процеса пакистански канали играят важна роля в контактите между двете страни. Очаква се разговорите да продължат и тази седмица, въпреки че последните удари значително усложняват политическата среда.

Израел следи развитието с особено внимание. Правителството на Бенямин Нетаняху не участва в преговорите между Вашингтон и Техеран и се тревожи, че евентуално споразумение може да остави Иран с възможност да възстанови военните си способности и мрежата от съюзнически групировки. Израелски представители настояват, че Техеран трябва да излезе от конфронтацията без капацитет да възстанови своите сили и влиянието на организации като Хамас в Газа и Хизбула в Ливан.

Самият Нетаняху заяви, че Израел засега ще се въздържи от нови удари срещу Иран, но ще отговори, ако бъде атакуван. В същото време Израел даде сигнали, че ще продължи натиска срещу Хизбула в Ливан. Жители на град Тир бяха предупредени да се евакуират преди възможна операция, което показва, че дори при затихване на директния сблъсък между Израел и Иран ливанският фронт остава отворен.

Иран също обяви край на военните си операции срещу Израел, но военното командване предупреди, че ако израелските удари продължат, включително в южен Ливан, ще последват много по-тежки действия. Така регионът остава в нестабилно равновесие, при което всяка страна обявява готовност за сдържаност, но едновременно с това запазва възможността за бърз отговор.

Напрежението вече се отразява и на енергийните пазари. Цената на петрола Brent се повиши и се движеше близо до 93 долара за барел. Реакцията на финансовите пазари обаче остана сравнително ограничена, като американските борсови фючърси отчетоха умерен спад. За инвеститорите основният въпрос е дали сблъсъкът ще остане ограничен или ще засегне по-сериозно корабоплаването през Ормузкия проток.

Ормуз е една от най-важните морски артерии в света. През него преминава значителна част от глобалната търговия с петрол и втечнен природен газ. Затова всяко военно напрежение в района веднага създава риск за доставките, застраховките на корабите и цените на енергията. Част от търговските съдове вече се връщат към маршрута, но някои продължават да плават с изключени транспондери, което показва, че сигурността остава несигурна.

Кувейт предложи суров петрол на купувачи в Азия за първи път от началото на войната, което се приема като знак за частично възстановяване на енергийните и търговските потоци през Персийския залив. Това обаче не означава трайно успокояване. Заплахите на Техеран към трафика през Ормуз и новите военни действия поддържат висока степен на риск.

Допълнителен фронт на напрежение идва от Йемен. Подкрепяните от Иран хути обявиха, че са изстреляли ракети срещу Израел и че налагат пълна забрана за морска навигация на израелския противник в Червено море. Това разширява кризата отвъд Персийския залив и поставя под натиск още един ключов маршрут за международната търговия.

Въпреки острите изявления, езикът на Вашингтон и Техеран засега показва опит да се избегне неконтролируема война. Американската страна говори за ограничен и пропорционален отговор. Иран настоява за право на възмездие, но не е ясно дали ще търси широк сблъсък или ще предпочете контролирани ответни действия чрез свои регионални съюзници.

Най-голямата опасност е грешка в преценката. В зона като Ормузкия проток, където военни кораби, дронове, изтребители и търговски съдове се движат в непосредствена близост, дори ограничена операция може да доведе до непредвидими последици. Един сблъсък, неправилно разчетен сигнал или атака срещу погрешна цел могат бързо да превърнат локален инцидент в регионална криза.

Съединените щати се опитват да съчетаят военен натиск с дипломатическо пространство. Иран от своя страна се стреми да покаже, че няма да приеме удари без отговор, но също има интерес да не затвори напълно пътя към преговори, ако те могат да донесат облекчаване на санкции или политически отстъпки. Именно това напрежение между сила и дипломация ще определя следващите дни.

Засега кризата остава управляема, но с висока вероятност за нови локални сблъсъци. Ако посредниците успеят да запазят разговорите активни, ударите може да останат тежък, но ограничен епизод. Ако обаче Вашингтон или Техеран решат, че възпирането изисква нова демонстрация на сила, примирието от април може бързо да се разпадне.

*Текстът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.