Снимка: iStock

Близкият изток навлезе в нова фаза на крехко затишие, след като Иран и Израел обявиха готовност да ограничат ударите един срещу друг. Това не е мир, нито трайно примирие, а по-скоро тактическа пауза в конфликт, който вече разклати енергийните пазари, постави под натиск дипломатическите канали и принуди Доналд Тръмп отново да се намеси пряко в опит да предотврати по-широка война.

Бенямин Нетаняху заяви в телевизионно обръщение, че Израел засега ще прекрати ударите си по цели в Иран, но ще отговори, ако Техеран поднови атаките. Формулировката оставя широко пространство за тълкуване. Израел не се отказва от правото си на самоотбрана, нито от военния натиск върху свързани с Иран сили в региона. По-рано местната телевизия N12 съобщи, че ударите в Южен Ливан, където Израел воюва срещу подкрепяната от Иран Хизбула, ще продължат с пълна сила.

От иранска страна също прозвуча условна деескалация. Техеран обяви край на военните си операции срещу Израел, но централното военно командване предупреди, че при продължаващи израелски атаки, включително в Южен Ливан, ще последват много по-тежки действия. Това предупреждение показва същността на проблема: дори когато директните удари между Иран и Израел отслабват, конфликтът остава разположен върху няколко фронта — Ливан, Йемен, Червено море, Персийския залив и дипломатическата линия между Вашингтон и Техеран.

Най-непосредственият политически натиск дойде от Доналд Тръмп. Американският президент е разговарял по телефона с Бенямин Нетаняху, като от Белия дом потвърдиха разговора, без да разкрият подробности. Самият Нетаняху заяви, че е подчертал пред Тръмп правото на Израел да се защитава. Това е класическа израелска позиция, но в сегашния момент тя се сблъсква с по-широката цел на Вашингтон — да не се допусне войната да погълне остатъците от преговорния процес.

Тръмп не крие, че разглежда преговорите за прекратяване на войната като навлезли във финална фаза. В публична публикация той предупреди, че последните разговори за примирие напредват, но могат да бъдат провалени от невежество или глупост. По-късно, по време на дистанционно включване пред републиканци в Южна Каролина, той отново прогнозира бърз край на войната и заяви, че скоро ще бъде обявена пълна победа, след което цените на петрола щели да паднат.

Пазарите реагираха с умерено облекчение, но без истинско успокоение. Цената на сорта Brent се понижи с почти 1 процент до около 93,40 долара за барел, след като Иран и Израел дадоха сигнал за ограничаване на ударите. Показателят на Bloomberg за долара също се придвижи надолу. Това движение обаче не означава, че инвеститорите вярват в трайна стабилизация. То по-скоро отразява облекчение, че непосредственият риск от нова масирана размяна на удари временно е намалял.

Ормузкият проток остава най-чувствителната точка. През него преминава значителна част от световната търговия с петрол и втечнен природен газ, а всяко нарушение на корабоплаването има потенциал да се превърне в глобален инфлационен шок. През уикенда част от търговските кораби се върнаха в района, но рисковете останаха толкова високи, че някои плавателни съдове се движеха с изключени цифрови транспондери. Това е сигнал не за нормализация, а за страх, при който търговията продължава, но под сянката на възможна атака.

Допълнителна несигурност внесе съобщението за американски военен хеликоптер Apache, паднал близо до Ормузкия проток. Според информация, цитирана от американски медии, двамата членове на екипажа са спасени. Все още не е ясно дали машината е имала технически проблем, или е била свалена от Иран. Тръмп заяви, че пилотите са добре и че по-късно ще бъде публикуван доклад. Подобен инцидент, дори ако се окаже технически, носи висок риск от погрешни тълкувания в момент, когато всички страни работят под силно напрежение.

Нестабилността се разширява и през други регионални играчи. Подкрепяните от Иран хути в Йемен заявиха, че са изстреляли ракетен залп срещу Израел и че въвеждат пълна забрана за морска навигация на израелския враг в Червено море. Израелските отбранителни сили съобщиха, че подозрителна въздушна цел от Йемен е била прихваната, след като сирени са прозвучали в района на Ейлат. Това показва, че дори ако Иран и Израел ограничат преките удари, техните съюзници и свързани групировки могат да продължат ескалацията по периферията.

През последните дни двете страни вече размениха огън. Израел прехвана ирански залпове, докато нанасяше удари по цели в Техеран и по петрохимически обект в Махшахр. Техеран от своя страна предупреди, че ще атакува всички петролни и газови съоръжения, свързани с Израел, Съединените щати и техните съюзници в региона, ако ударите по иранската енергийна инфраструктура продължат. Тази заплаха засяга не само военната динамика, но и самата структура на световните енергийни доставки.

Конфликтът започна да се разширява след израелски удари по Бейрут, които провокираха Иран да застане по-открито в защита на Хизбула. Това е рядък и опасен момент, защото превръща ливанския фронт от отделна арена в част от директното противопоставяне между Техеран и Тел Авив. Нетаняху отхвърли иранската теза, че нови израелски удари срещу Хизбула трябва автоматично да предизвикват ирански отговор. Според него подобно уравнение е неприемливо.

Именно тук се намира най-трудният възел за дипломацията. Израел настоява, че евентуална сделка между Съединените щати и Иран не може да обхване конфликта му с Хизбула. Иран, обратно, се стреми да запази Хизбула под своя чадър за сигурност. Тръмп поставя приоритет върху постигането на споразумение, но за да бъде то устойчиво, трябва да обхване поне част от регионалните механизми на ескалация. В противен случай всяко примирие може да бъде пробито през Ливан, Йемен или морските маршрути.

Сегашната криза е най-сериозният тест за прекратяването на огъня, влязло в сила на 8 април. То спря война, започнала в края на февруари, когато Съединените щати и Израел започнаха удари по Иран. Оттогава конфликтът остави хиляди жертви в Близкия изток, наруши енергийните потоци и доведе до повишение на цените на петрола, което засили опасенията от нов инфлационен натиск в световната икономика.

В думите на иранския президент Масуд Пезешкиан личи двойствената позиция на Техеран. Той заяви, че страната му не е напуснала нито бойното поле, нито масата за преговори. Това изречение обобщава сегашното равновесие: и двете страни искат да покажат сила, без да поемат пълната отговорност за провал на дипломацията. Военната активност се използва като натиск върху преговорите, но всяка нова атака може да направи самите преговори невъзможни.

Оценката на Али Ваез от International Crisis Group също насочва към по-дълбок проблем. Според него ескалацията показва на Тръмп, че тезата за запазване на статуквото, докато Иран бъде принуден да отстъпи, е била погрешна. С други думи, натискът не води непременно до капитулация. Той може да доведе до по-широка война, до атаки по енергийни обекти и до криза, която вече не се контролира само от Вашингтон, Техеран или Тел Авив.

Обещанията на Иран и Израел за ограничаване на ударите са важни, но недостатъчни. Те намаляват непосредствения риск от нова пряка размяна на атаки, но не премахват причините за ескалацията. Докато Хизбула, хусите, Ормузкият проток и енергийната инфраструктура остават част от уравнението, всяко затишие ще бъде временно и уязвимо. Дипломацията получава още един шанс, но той изглежда тесен, напрегнат и зависим от сдържаност, която досега трудно се задържа.

*Текстът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.