Снимка: iStock

Напрежението между Израел и Иран отново навлезе в критична фаза, след като двете страни си размениха ракетни удари в понеделник въпреки настойчивите призиви на президента на Съединените щати Доналд Тръмп бойните действия да бъдат прекратени. Новата вълна от атаки поставя под сериозно съмнение възможността за съхраняване на крехкия дипломатически процес, който Вашингтон се опитва да превърне в основа за по-продължително примирие и последващо политическо споразумение.

Иран е изстрелял нова серия ракети срещу Израел само часове след предишен удар с балистични ракети в неделя. Израел е отговорил с атаки по военни цели в западната и централната част на Иран, докато ирански държавни медии съобщават за експлозии в столицата Техеран. Според полуофициалната агенция Fars израелските сили са ударили и нефтохимическата компания Karun в Махшахр в рамките на нова офанзива рано в понеделник.

Последните събития са особено опасни, защото се развиват на фона на опитите за възстановяване на политически канал между Съединените щати и Иран. Доналд Тръмп призова и двете страни да се въздържат от нови атаки, като предупреди, че продължаването на ударите може да провали усилията за постигане на ново 60-дневно примирие. Такъв временен договор би трябвало да отвори път към по-широки преговори за окончателно прекратяване на конфликта.

Сегашната ескалация идва след война, започнала през февруари, когато Съединените щати и Израел предприеха бомбардировки срещу Иран. Конфликтът доведе до хиляди жертви в Близкия изток, наруши енергийните потоци и предизвика силно поскъпване на петрола. Именно тази връзка между военната динамика и глобалните пазари превръща всяко ново нападение не само в регионален, но и в световен икономически риск.

Особено тревожно е, че иранската офанзива се представя като рядък случай, в който Техеран действа в защита на Hezbollah. Това разширява политическото значение на атаките, защото ги вписва не само в прякото противопоставяне между Иран и Израел, но и в по-широката мрежа от съюзници, прокси сили и фронтове в региона. В неделя ливанската групировка атакува цели в северната част на Израел, след което израелската армия нанесе удар по южните предградия на Бейрут. При тази атака са загинали двама души, а 11 са били ранени.

Мохсен Резаеи, военен съветник на върховния лидер на Иран, е заявил пред полуофициалната иранска агенция ISNA, че ракетите, изстреляни срещу Израел в неделя, са били предупреждение за прекратяване на „враждебните действия“ в Ливан. Така Техеран се опитва да постави собствените си удари в рамката на възпираща реакция, но от израелска гледна точка подобна аргументация едва ли намалява риска от нови ответни операции.

Дипломатическият натиск от Вашингтон изглежда засега не е достатъчен, за да спре логиката на ответните удари. Според съобщения, Доналд Тръмп е разговарял по телефона с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и го е призовал да не отвръща на иранските ракетни атаки, а да даде повече време на дипломацията. Отделно американският президент е заявил пред Financial Times, че израелският лидер ще трябва да приеме всяко споразумение, което Съединените щати постигнат с Иран. Думите му, че той взема решенията, а не Нетаняху, показват необичайно остър опит на Вашингтон да наложи контрол върху съюзник, чиито военни действия могат да провалят американската стратегия.

Тази линия обаче носи значителни политически рискове. За Израел сигурността срещу ирански ракетни удари и срещу нападения от Hezbollah е въпрос на непосредствена национална защита. За Съединените щати приоритетът в момента изглежда е предотвратяване на нова регионална експлозия, която може да въвлече американски сили, да дестабилизира съюзниците в Персийския залив и да изстреля цените на енергията още по-нагоре. Между тези две логики има напрежение, което трудно може да бъде прикрито с дипломатически формули.

Саудитска Арабия също усети риска от разширяване на конфликта. В понеделник в район, където се намира авиобазата „Принц Султан“, приемаща американски сили, е била обявена ракетна тревога. По-късно саудитската гражданска защита е съобщила, че опасността в провинция Ал Харж е преминала. Иран отрича да е насочвал удар срещу базата. Самият факт, че тревога е била обявена в близост до обект с американско военно присъствие, показва колко лесно локална размяна на удари може да се превърне в по-широка криза.

Пазарите реагираха незабавно. Цената на сорта Brent се повиши с около 4 процента и премина над 97 долара за барел. Щатският долар, който се наложи като предпочитано убежище от началото на близкоизточния конфликт, поскъпна спрямо всички основни валути от групата на десетте. Това движение потвърждава, че инвеститорите вече не разглеждат събитията само като военна новина, а като фактор за инфлация, енергийна сигурност и глобална финансова нестабилност.

Отделен спор се оформя около замразените ирански активи в Съединените щати. Екипът на Доналд Тръмп обсъжда план тези средства да бъдат насочени към подпомагане на съюзници от Персийския залив за възстановяване на обекти, повредени при ирански атаки. Самият Тръмп заяви, че на първоначален етап няма да размразява ирански активи и няма да отменя санкции. Според него, едва ако Иран се държи конструктивно, може да започнат разговори по този въпрос.

Иранският заместник-министър на външните работи Казем Гарибабади отхвърли подобна идея, като заяви, че активите на страната му не са военна плячка на Вашингтон и не могат да бъдат използвани като фонд за плащания към американските съюзници. Техеран настоява и за пълно обезщетение за щетите, които според него са причинени от войната, започната от Израел и Съединените щати на 28 февруари. Така финансовият спор се превръща в още един възел в и без това сложната дипломатическа картина.

На терен ситуацията остава нестабилна. Израел е отменил учебните занятия в цялата страна за понеделник. Йорданските власти съобщават, че няколко ракети са преминали през въздушното пространство на кралството в неделя вечерта след подновената ескалация. Израел заяви още, че е идентифицирал ракетен пуск срещу своя територия от Йемен. Това очертава картина на конфликт, който вече не може да бъде разглеждан само като двустранен сблъсък между Израел и Иран.

Въпросът сега е дали Вашингтон може да удържи процеса на преговори, докато бойните действия продължават. В дипломатически план 60-дневното примирие би било шанс за спиране на спиралата от удари и ответни удари. Във военен план обаче всяка нова ракета, всяка експлозия в Техеран или всяка тревога край американска база в региона намалява пространството за компромис. Колкото повече страни се чувстват принудени да демонстрират сила, толкова по-трудно става за политическите лидери да отстъпят без вътрешна цена.

Близкият изток се намира в момент, в който дипломатическият прозорец все още не е затворен, но се стеснява бързо. Доналд Тръмп се опитва да наложи пауза, Иран търси признание на собствените си условия, Израел защитава правото си на ответни действия, а регионалните съюзници се подготвят за най-лошия сценарий. Ако новото примирие не бъде постигнато скоро, конфликтът може да премине от контролирана ескалация към по-широка регионална война с преки последици за енергетиката, инфлацията и глобалните пазари.

*Текстът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.