Снимка: iStock

Иранският външен министър Абас Арагчи охлади очакванията за бърз пробив в преговорите със Съединените щати, като заяви, че в процеса не е постигнат „осезаем напредък“. Думите му идват в момент, когато Вашингтон и Техеран се опитват да договорят междинно споразумение, което да удължи примирието между двете страни с още два месеца и да отвори отново Ормузкия проток за търговско корабоплаване.

Залогът надхвърля рамките на една временна пауза във военните действия. Ормузкият проток е един от най-чувствителните енергийни маршрути в света, а неговото затваряне вече се превърна в мощен фактор за поскъпване на енергийните суровини. Всеки сигнал за провал на преговорите между Вашингтон и Техеран се отразява не само върху регионалната сигурност, но и върху инфлационната среда в Съединените щати, Европа и Азия.

Въпреки напрежението и двете страни засега се въздържат от окончателно скъсване на диалога. Иран и Съединените щати публично оставят отворена възможността за споразумение, макар че условията около него стават все по-трудни. Ако бъде постигната временна договореност, тя вероятно ще отвори път към още по-сложни разговори за ядрената програма на Техеран — тема, която остава в центъра на недоверието между Ислямската република и Запада.

Последните дни обаче показаха колко тънка е границата между дипломацията и нова ескалация. Иран нанесе удари с ракети и дронове срещу Кувейт и Бахрейн, след като Съединените щати атакуваха петролен танкер, насочен към Ислямската република. При ударите бяха ранени десетки хора, а на основното летище в Кувейт загина един човек. Бахрейн и Кувейт са държави, в които се намират хиляди американски военнослужещи, но към момента няма данни за пострадали американски военни.

Пазарите реагираха с предпазливост, но не и с паника. Цената на сорта Brent се понижи леко и се търгуваше около 97 долара за барел в сутрешната търговия в Лондон. Това движение обаче не отменя по-широката картина: войната, блокираният или ограничен достъп през Ормузкия проток и страхът от нови удари поддържат енергийните пазари в състояние на повишена нервност.

На този фон Съединените щати се опитват да отделят иранския преговорен канал от кризата в Ливан. Президентът Доналд Тръмп заяви, че би предпочел двете теми да се разглеждат поотделно. Иран обаче настоява, че всяко споразумение с Вашингтон трябва да бъде свързано с прекратяване на огъня в Ливан, където Израел води бойни действия срещу „Хизбула“.

Обявеното от Вашингтон примирие между Израел и Ливан изглежда по-скоро като рамка, отколкото като завършено споразумение. Според американската страна Израел и Ливан са се съгласили на прекратяване на огъня, ако „Хизбула“ също спре атаките и изтегли бойците си от райони в близост до границата с Израел. След евентуално изтегляне на израелските сили ливанската армия трябва да поеме контрола върху тези територии.

Точно тук се крие най-голямото изпитание. Ливанската държава от години има ограничен контрол върху въоръжените структури на „Хизбула“, а армията ѝ често е поставяна между вътрешнополитически натиск, регионални зависимости и реални военни ограничения. Затова въпросът не е само дали Израел и Ливан могат да приемат една дипломатическа формула, а дали на терен има сила, способна да я наложи.

През нощта сблъсъците в Южен Ливан продължиха, макар да няма сведения за нови атаки на „Хизбула“ срещу Северен Израел след обявяването на примирието. Белият дом подчерта, че договореността зависи от „пълно прекратяване“ на нападенията от страна на групировката. Самият Доналд Тръмп обаче призна колко относително може да бъде понятието „прекратяване на огъня“ в Близкия изток, като заяви, че в този регион то често означава просто да се стреля „по-умерено“.

Израел и Ливан, според американското изявление, са потвърдили, че нямат враждебни намерения един към друг и са се ангажирали да продължат преки разговори за изграждане на доверие, решаване на спорните въпроси и постигане на по-широко споразумение. Остава обаче неясно дали „Хизбула“ действително е приела условията. По-рано през седмицата Тръмп заяви, че е разговарял с представители на организацията и че те са се съгласили всички стрелби да спрат.

Вътрешнополитическият натиск върху Белия дом междувременно се засилва. Камарата на представителите на Съединените щати, контролирана от републиканците, гласува за прекратяване на войната с Иран. Това решение само по себе си не слага край на американската военна кампания, но представлява ясен политически удар срещу президента, който през по-голямата част от втория си мандат успяваше да наложи волята си над Конгреса.

Вотът отразява нарастващото безпокойство в Републиканската партия преди междинните избори през ноември. Войната и последиците от затварянето на Ормузкия проток вече имат пряк ефект върху американските домакинства чрез по-високи енергийни цени и по-устойчива инфлация. Това ерозира покупателната способност на избирателите и превръща външнополитическия конфликт в проблем с ясно вътрешно измерение.

Според информация, публикувана в американски медии, Тръмп е казал насаме пред свои съветници, че би обмислил прекратяване на примирието с Иран, ако Техеран убие американски военнослужещи. В същото време президентът не желае ново разпалване на конфликта и би могъл да пренебрегне по-малки инциденти, за да избегне по-широка регионална война. Това очертава прагматичната, но и рискована логика на Белия дом: твърдост в публичните послания, съчетана с готовност за ограничено търпение на терен.

Дипломатическите усилия се разгръщат и през посредници. Доналд Тръмп разговаря с емира на Катар шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, като катарската страна подчерта значението на политическите и дипломатическите решения и необходимостта от диалог между всички участници. Катар традиционно играе ролята на канал за комуникация в регионални кризи, особено когато прякото общуване между страните е политически трудно или невъзможно.

Паралелно с това израелската армия е извършила въздушни удари по цели в град Газа, което показва, че войната не се ограничава до един фронт. Рискът от разширяване на конфликта остава висок, особено при съчетанието от бойни действия в Ливан, напрежение около Персийския залив, атаки срещу инфраструктура и недоверие около иранската ядрена програма.

Най-опасният елемент в настоящия момент е липсата на стабилна линия между контролирана ескалация и неконтролируемо разрастване. Всички страни твърдят, че търсят ограничаване на конфликта, но всяка от тях продължава да използва военен натиск като средство за постигане на по-добра позиция в преговорите. Това прави всяко примирие условно, всяка дипломатическа формула - обратима, а всеки инцидент - потенциален спусък за по-голяма война.

Засега Вашингтон се опитва да удържи няколко кризи едновременно: диалог с Иран, примирие в Ливан, контрол върху енергийните пазари и вътрешнополитическо недоволство преди избори. Техеран, от своя страна, търси гаранции, че военното и икономическото напрежение няма да се използват едностранно срещу него. Израел настоява за сигурност по северната си граница, а Ливан е поставен в позиция да доказва държавен контрол върху територии, където този контрол отдавна е спорен.

В този сложен баланс дипломацията не е прекъсната, но и не е достатъчно силна, за да диктува събитията. Военната логика все още доминира над политическата, а пазарите, правителствата и обществата наблюдават с нарастващо безпокойство дали временните договорености ще се превърнат в реално успокояване - или само в кратка пауза преди следващата вълна на насилие.

*Текстът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.