Снимка: iStock

Израел и Ливан са постигнали съгласие за прекратяване на огъня при условие, че Хизбула също спре бойните действия. Това обяви Белият дом в опит да овладее един от най-опасните странични фронтове в регионалната война, която вече се превърна в тежък политически и икономически проблем за администрацията на Доналд Тръмп.

Съгласно американското съобщение примирието зависи от „пълно прекратяване“ на атаките от страна на Хизбула. Групировката, подкрепяна от Иран, трябва да изтегли своите бойци от ливанска територия южно от река Литани — районът, който от години е в центъра на напрежението между Израел, Ливан и въоръжената шиитска организация.

В изявлението на Белия дом се посочва още, че Израел и Ливан са потвърдили липсата на враждебни намерения един към друг и са поели ангажимент да продължат преките преговори. Целта е изграждане на доверие, уреждане на нерешените въпроси и работа по по-широко споразумение между двете държави.

Най-същественият неизвестен елемент остава позицията на Хизбула. Към момента на обявяването на договореността няма категоричен знак, че организацията е приела условията. Доналд Тръмп заяви по-рано през седмицата, че е разговарял с „високопоставени представители“ на Хизбула и че те са се съгласили всички стрелби между групировката и Израел да спрат. Подобно твърдение обаче оставя място за съмнение, докато самата организация не потвърди ясно ангажимент към споразумението.

Новината за условното примирие незабавно се отрази и на пазарите. Петролът сорт Brent поевтиня с 0,7 процента до 97,10 долара за барел, докато фючърсите върху държавните облигации на Съединените щати леко поскъпнаха. Дори умерената реакция показва колко чувствителни са инвеститорите към всяко движение около войната, Ормузкия проток и вероятността от по-широка регионална ескалация.

Зад дипломатическата формула стои далеч по-сложна картина. Вашингтон се стреми да запази възможността за договорка с Техеран, след като войната фактически затвори Ормузкия проток и предизвика силен удар върху световните енергийни пазари. Иран настоява Израел да прекрати ударите срещу цели на Хизбула в Ливан като част от всяка по-голяма договореност със Съединените щати. За Техеран ливанският фронт вече не е периферен, а централен елемент от бъдещото уреждане.

Доналд Тръмп се оказва притиснат от няколко страни едновременно. От една страна, президентът се нуждае от напредък в разговорите с Иран, за да овладее войната и икономическите ѝ последици. От друга, Израел има собствена оценка за необходимото военно равновесие срещу Хизбула и не изглежда готов автоматично да приеме по-широка американска визия за край на конфликта. Разминаването между Вашингтон и Тел Авив се превръща в един от най-деликатните проблеми за американската дипломация.

През последните дни израелската армия засили ударите срещу позиции на Хизбула в Ливан. Това предизвика телефонен разговор между Доналд Тръмп и израелския министър-председател Бенямин Нетаняху. Според публикации американският президент е настоял за деескалация, като е изразил раздразнение от продължаващите бойни действия. В последвало интервю Тръмп призна, че е бил „леко раздразнен“ от постоянните сблъсъци с Ливан.

Различията между двамата лидери проличаха и в начина, по който бяха представени разговорите. Тръмп първоначално създаде впечатление за по-широко примирие, докато израелската страна изглеждаше по-внимателна и ограничена в ангажиментите си. Тази разлика не е само комуникационен проблем. Тя показва, че Съединените щати и Израел не винаги гледат еднакво на въпроса как трябва да приключи войната.

Вътрешнополитическият натиск върху Белия дом също нараства. В сряда Камарата на представителите на Съединените щати, контролирана от Републиканската партия, гласува за спиране на американската война. Решението няма автоматично да прекрати военната кампания срещу Иран, но представлява сериозен политически удар срещу президент, който през по-голямата част от втория си мандат успяваше да държи Конгреса под контрол.

Вотът показва колко силно войната започва да тревожи дори съюзници на Тръмп. Пет месеца преди междинните избори, които ще решат контрола върху Конгреса, икономическата цена на конфликта става все по-трудна за защита. Скъпата енергия засилва инфлацията, понижава покупателната способност на американците и прави външнополитическите решения пряко видими в ежедневието на избирателите.

Ормузкият проток остава ключовият икономически нерв на кризата. Нарушенията в корабоплаването през този стратегически маршрут повишиха цените на енергията и превърнаха войната в глобален проблем. Затова всяко споразумение, дори ограничено до ливанския фронт, се наблюдава не само от дипломатите, но и от пазарите, централните банки и правителствата, които се опитват да ограничат инфлационния натиск.

Междувременно Съединените щати и Иран продължават да си разменят ограничени удари, въпреки че през април влезе в сила примирие. Последната ескалация се прехвърли и към Бахрейн и Кувейт. При атака срещу гражданско летище в Кувейт загина най-малко един човек, бяха нанесени значителни щети и полетите временно бяха прекратени за няколко часа. Тези инциденти показват колко бързо регионалният конфликт може да излезе извън рамките на първоначалните фронтове.

По-рано Доналд Тръмп разговаря и с катарския емир шейх Тамим бин Хамад Ал Тани. Катарската страна е подчертала значението на политическите и дипломатическите решения и на диалога между всички участници. Доха отдавна играе роля на посредник в близкоизточни кризи, а сегашната ситуация отново поставя малката, но влиятелна държава в центъра на каналите за преговори.

Остават и други трудни въпроси. Американски и ирански представители обсъждат не само Ливан, но и възможността за свободно преминаване на кораби като част от временна договореност, описвана от страните като меморандум за разбирателство. Паралелно с това западни представители твърдят, че рискът Иран тайно да преследва създаване на ядрено оръжие е по-висок, отколкото преди първите американски и израелски атаки срещу Ислямската република преди година.

На другия край на регионалната карта израелската армия е нанесла въздушни удари по четири цели в град Газа, според местни медийни съобщения. Така войната продължава да се движи по няколко свързани, но различни фронта — Иран, Ливан, Газа, Персийския залив и вътрешната политика на Съединените щати.

Условното примирие между Израел и Ливан може да се окаже важна стъпка към намаляване на напрежението, но засега то остава крехка конструкция. Неговата реална стойност ще зависи не от формулировките на Белия дом, а от поведението на Хизбула, реакцията на Израел и готовността на Иран да приеме по-широко уреждане. За Вашингтон това е опит да бъде спряно разширяването на войната, преди цената ѝ да стане непоносима — политически, икономически и стратегически.

*Текстът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.