Снимка: iStock

Преходът към електрически автомобили в Европа отдавна не е само технологичен въпрос. Той е социален, икономически и политически тест. На хартия посоката е ясна: по-ниски емисии, по-чист градски въздух, по-малка зависимост от вносни горива и постепенно изместване на двигателя с вътрешно горене. В реалния живот обаче решението за покупка остава далеч по-просто. Семейството гледа цената, месечната вноска, разхода за зареждане, възможността за паркиране, гаранцията и риска батерията да се окаже скъп проблем.

Именно затова употребяваните електромобили могат да се окажат много по-важни за европейския преход от най-новите премиум модели. Новият електрически автомобил често влиза в ценова категория, която го прави недостъпен за голяма част от домакинствата в Южна, Централна и Източна Европа. Колата втора ръка обаче говори на друг език. Там въпросът вече не е дали човек иска да бъде част от технологичното бъдеще, а дали може да намали постоянните си разходи, без да поема прекомерен риск.

Представете си семейство от предградие на Милано, което всеки ден пътува до работа, училище и магазин, но рядко изминава повече от 60 километра дневно. За такъв профил употребяван електрически хечбек или компактен кросоувър с оставаща гаранция може да бъде напълно рационален избор. Ако домакинството има достъп до домашно зареждане или до зарядна точка в жилищния комплекс, разходът за движение става значително по-предвидим от този при бензинов или дизелов автомобил.

Подобна е логиката и за младо семейство в Прага, което търси втори автомобил за града. То не се нуждае от огромен пробег, не пътува всеки уикенд на дълги разстояния и не иска да плаща цената на нова кола. Употребяван електромобил на три или четири години, с проверено състояние на батерията, може да покрие ежедневните нужди без драматична промяна в начина на живот. В този случай електрическата кола не е символ на статус, а удобен градски инструмент.

В Западна Европа допълнителен фактор са зоните с ниски емисии. В градове като Париж, Мадрид, Амстердам, Брюксел и Берлин достъпът на по-стари автомобили с двигатели с вътрешно горене постепенно се ограничава. Това създава натиск върху собствениците, но и отваря възможност за употребяваните електромобили. Когато правилата правят стария дизел все по-неудобен, а новият електромобил остава твърде скъп, вторичният пазар започва да изглежда като естествен компромис.

Най-важната промяна е психологическа. Дълго време електромобилът се възприемаше като продукт за ранни ентусиасти, хора с високи доходи или фирми, които искат да покажат екологичен профил. Сега той постепенно се превръща в обикновена потребителска опция. Купувачът вече не пита само колко километра изминава автомобилът с едно зареждане. Той пита колко ще струва да го кара всеки месец, колко гаранция остава, какво показва диагностиката на батерията и дали цената е достатъчно близка до тази на сравним бензинов модел.

Тук вторичният пазар има решаваща роля. В Европа голяма част от автомобилите първо се използват като служебни или лизингови, а след три или четири години попадат при частни купувачи. Ако все повече електромобили преминават през този цикъл, пазарът ще започне да предлага по-широк избор на разумни цени. Това е особено важно за страни като България, Румъния, Полша, Унгария, Гърция и Хърватия, където автомобилите втора ръка са основен канал за обновяване на автопарка.

За българския купувач например употребяван електромобил би бил най-логичен първо като градска или крайградска кола. Семейство от София, Пловдив или Варна, което има гараж, двор или сигурен достъп до зарядна точка, може да направи сметката по-лесно. Ако автомобилът се използва основно за работа, училище, пазаруване и кратки междуградски пътувания, нуждата от голям пробег намалява. Проблемът не изчезва при дълги пътувания, но вече не определя цялото решение.

Същевременно има условия, без които този пазар трудно ще стане масов. Първото е прозрачност за батериите. Купувачът на употребяван електромобил трябва да знае реалното състояние на батерията, остатъчния капацитет и историята на зареждане. Без надежден сертификат или независима диагностика страхът от скъп ремонт ще продължи да тежи върху цената и доверието.

Второто условие е предвидима гаранция. Много електромобили имат дълги гаранции за батерията, но потребителят трябва ясно да разбира какво покриват те, при какви условия важат и дали се прехвърлят към следващия собственик. Неясните формулировки отблъскват масовия купувач. При автомобил втора ръка доверието често е по-важно от рекламата.

Третото условие е инфраструктурата. Европа напредва, но неравномерно. Северна и Западна Европа разполагат с по-гъста зарядна мрежа, докато в част от Източна и Южна Европа шофьорите все още трябва да планират по-внимателно. Това не прави употребявания електромобил неизползваем, но ограничава профила на купувача. Най-подходящи остават хората с редовен маршрут, възможност за зареждане у дома или на работа и ясна представа за реалния си пробег.

Парадоксът е, че бързата обезценка на електромобилите, която тревожи първите им собственици, може да помогне на вторите. Когато скъп автомобил загуби значителна част от цената си за няколко години, той става достъпен за хора, които никога не биха го купили нов. Това е болезнено за лизинговите компании и първоначалните купувачи, но може да ускори разпространението на технологията сред по-широк кръг потребители.

За производителите този процес е двусмислен. От една страна, евтините употребявани електромобили могат да затруднят продажбата на нови модели. От друга, те създават доверие в технологията. Човек, който днес купува употребяван електрически автомобил и остане доволен, утре може да стане купувач на нов. Така вторичният пазар не е заплаха за прехода, а негово естествено училище.

Най-силният европейски извод е, че електрическата мобилност няма да бъде наложена трайно само чрез забрани, срокове и регулации. Тя ще стане устойчива, когато започне да изглежда разумна за обикновения купувач. Употребяваните електромобили могат да направят точно това: да преместят разговора от абстрактната климатична цел към месечната сметка на домакинството.

Европа вероятно ще открие истинския мащаб на електрическия преход не в салоните за нови автомобили, а на пазара втора ръка. Там ще се реши дали електромобилът е само продукт за субсидирани корпоративни автопаркове и заможни купувачи, или нормален избор за семейства, работещи хора и малък бизнес. Ако цените продължат да се доближават до тези на автомобилите с вътрешно горене, а батериите станат по-прозрачно оценявани, употребяваният електромобил може да се превърне в най-практичния аргумент в полза на електрификацията.

*Текстът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.