Снимка: iStock

Финансовите пазари рядко изпращат по-противоречиви сигнали от тези, които виждаме днес. От едната страна стои военен конфликт между САЩ и Иран, несигурност около Ормузкия проток и петрол, който отново се движи нагоре. От другата страна стоят инвеститори, които продължават да купуват акции с такава увереност, сякаш светът преживява един от най-спокойните икономически периоди в историята. Именно тази необичайна комбинация определя настроенията на пазарите в началото на юни.

Азиатските борси започнаха седмицата с нови рекорди, движени почти изцяло от ентусиазма около изкуствения интелект и производителите на полупроводници. Японският индекс Nikkei премина границата от 67 000 пункта за първи път в историята, докато южнокорейският Kospi достигна нов исторически връх от 8 874 пункта. Само през последния месец Nikkei е нараснал с над 12%, а Kospi е реализирал впечатляващ ръст от над 27%.

Тези движения не са случайни. Те са пряк резултат от огромния капитал, който продължава да се влива в компаниите, свързани с изкуствения интелект. Samsung Electronics например поскъпна с близо 10% за ден, след като компанията обяви, че вече доставя мостри от новото поколение HBM памети на свои клиенти. Именно този тип памет е критичен компонент за най-мощните системи за изкуствен интелект и центровете за данни.

Още по-показателни са данните от Южна Корея. Износът на страната през май достига рекордните 87.75 милиарда долара, което представлява най-силния годишен ръст от повече от четири десетилетия. Това е изключително рядко явление за зряла икономика и показва колко мощен е цикълът на инвестиции в изкуствен интелект.

На практика наблюдаваме нещо, което пазарите не са виждали от десетилетия. Докато повечето индустрии растат с няколко процента годишно, секторът на изкуствения интелект създава търсене за стотици милиарди долари нови инвестиции в чипове, центрове за данни, мрежова инфраструктура и софтуер. Това позволява на технологичните компании да поддържат темпове на растеж, които напомнят по-скоро на ранните години на интернет революцията.

Но зад рекордите се крие и една по-малко приятна реалност. Ръстът на пазарите става все по-концентриран. Данните показват, че десетте най-големи компании, свързани с изкуствения интелект и технологиите, вече формират около 40% от индекса S&P 500. Още по-тревожен е фактът, че само 21 от общо 500 компании в индекса са достигнали нови исторически върхове. Това означава, че зад впечатляващите рекорди на индексите стои сравнително малка група от компании, докато голяма част от пазара не участва в това рали.

Историята показва, че подобна концентрация често се наблюдава в по-късните фази на силни бичи пазари. Това не означава, че срив е непосредствено предстоящ, но означава, че инвеститорите трябва да бъдат по-внимателни към рисковете под повърхността.

Особено интересна е реакцията на петрола. След като през последните дни се появиха надежди за трайно примирие между САЩ и Иран, новите удари през уикенда отново върнаха несигурността на енергийните пазари. Brent поскъпна с над 2% до около 93 долара за барел, а американският суров петрол достигна близо 90 долара за барел.

На пръв поглед тези цени изглеждат далеч от пиковете, наблюдавани по време на най-напрегнатите моменти от конфликта. Но проблемът е друг. Петролът остава значително по-скъп от нивата отпреди началото на войната. През февруари барел Brent се търгуваше около 70 долара. Днес той е с над 30% по-високо.

Това започва да оказва влияние върху инфлационните очаквания и върху решенията на централните банки. Пазарите вече оценяват приблизително 50% вероятност Федералният резерв да бъде принуден отново да повиши лихвените проценти до края на годината, ако инфлацията продължи да се ускорява вследствие на по-високите енергийни разходи.

Тук се появява един от най-големите парадокси на настоящия пазарен цикъл.

От една страна, инвеститорите купуват технологични акции, сякаш предстои нова многогодишна експанзия. От друга страна, петролът и облигационните пазари продължават да предупреждават, че инфлационният риск далеч не е изчезнал.

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации отново се покачва към 4.5%, а това исторически никога не е било особено комфортна среда за активи с високи оценки. Особено за компании, чиито печалби се очакват много години напред.

Именно затова настоящата ситуация е толкова необичайна. Пазарът сякаш живее в два различни свята едновременно. Единият свят е този на изкуствения интелект, в който растежът изглежда безкраен и всяка нова инвестиция в изчислителна мощ носи още по-голямо търсене. Другият свят е този на геополитиката, енергийните рискове и инфлацията, който напомня, че икономическите закони не са отменени.

Засега първият свят печели битката за вниманието на инвеститорите. Въпросът е докога.

Ако конфликтът в Близкия изток постепенно се успокои и Ормузкият проток бъде напълно отворен за търговия, пазарите вероятно ще получат още един аргумент за продължаване на ралито. Ако обаче петролът остане трайно над 90 долара за барел и инфлацията започне отново да се ускорява, ентусиазмът около изкуствения интелект може да се сблъска с много по-висока цена на капитала.

Засега инвеститорите избират да гледат към бъдещето и към възможностите, които предлага технологичната революция. Но както често се случва на финансовите пазари, най-големите рискове обикновено се появяват именно когато всички са убедени, че историята може да продължи само в една посока.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.