Снимка: iStock

Съединените щати и Иран изглежда са направили най-съществената крачка досега към временно овладяване на тримесечния конфликт, който разтърси Близкия изток, петролните пазари и дипломатическите канали между Вашингтон, Техеран и техните съюзници. Двете страни са постигнали предварителна договореност за удължаване на примирието с 60 дни и за започване на нов кръг разговори по ядрената програма на Иран.

Решението още не е окончателно. Най-важният подпис липсва - този на президента Доналд Тръмп. Именно той трябва да прецени дали предложеният компромис отговаря на условията, които Белият дом публично поставя от началото на кризата. От администрацията във Вашингтон дават да се разбере, че не става дума за завършен мирен договор, а за временна рамка, която може да предотврати нова военна ескалация и да върне част от предвидимостта в движението през Ормузкия проток.

Финансовият министър Скот Бесент описа ситуацията предпазливо. По думите му екипите на двете страни са в постоянен контакт, но всяка договореност трябва да покрие трите червени линии на Тръмп: отваряне на Ормузкия проток, предаване на високообогатения уран от страна на Иран и прекратяване на ядрената програма на страната. Тази позиция оставя малко пространство за публичен оптимизъм, но достатъчно за дипломатическо движение зад кулисите.

В основата на потенциалното споразумение стои Ормузкият проток - тесният морски коридор, през който в нормални условия преминава значителна част от световната търговия с петрол и втечнен природен газ. След началото на войната в края на февруари ефективното блокиране на този маршрут доведе до рязко поскъпване на енергоносителите и засили опасенията, че регионален конфликт може да се превърне в глобален икономически шок. Временната договореност предвижда корабоплаването през протока да бъде неограничено, а Иран да премахне всички мини от района в срок от 30 дни.

Тъкмо тази част от рамката е най-важна за пазарите. След новината цените на петрола ограничиха повишението си и се търгуваха близо до 95 долара за барел, след като по-рано бяха реагирали на взаимни обвинения между Вашингтон и Техеран за нарушения на примирието. Акциите и облигациите поскъпнаха, което показва, че инвеститорите засега четат дипломатическия пробив като сигнал за намаляване на риска, а не като окончателно решение.

На терен обаче примирието остава крехко. Само часове преди новината за напредък в разговорите Съединените щати и Иран отново си размениха обвинения за военни действия. Според американски представител сили на Съединените щати са свалили четири ирански дрона, насочени към търговски кораб, и са поразили пускова установка близо до Ормузкия проток. Вашингтон твърди, че ударите са били отбранителни и не нарушават примирието. Ирански държавни медии от своя страна съобщиха, че Техеран е атакувал американската база, от която е дошло нападението.

Кувейт също се оказа въвлечен в напрежението. Съединените щати и властите в страната съобщиха, че е била прехваната балистична ракета, изстреляна от Иран към територията на залива. Това показва колко лесно конфликтът може да излезе извън рамката на двустранен сблъсък и да обхване държави, които формално не са основни участници в преговорите.

Допълнителна сложност внася и спорът около контрола върху самия проток. Министерството на финансите на Съединените щати предприе действия срещу иранска структура, свързана с Персийския залив, като я обвини, че се опитва да превърне натиска върху корабоплаването в източник на приходи. Според американската страна Иран е разширил претенциите си за юрисдикция и е въвел нови правила за плавателните съдове, включително искания за плащания за безопасно преминаване, достигащи до милиони долари.

Иранската версия е различна. Ислямският революционен гвардейски корпус твърди, че десетки търговски кораби и петролни танкери са преминали през водния път през последното денонощие след получаване на разрешение. Същевременно плавателни съдове, опитали се да навлязат без разрешение в Персийския залив, са били спрени от иранските военноморски сили. Данните за движението на корабите обаче очертават по-ограничена картина, с едва няколко наблюдавани преминавания към залива.

В дипломатически план Доналд Тръмп е изправен пред класическа дилема, но с висока цена. От едната страна стоят иранските искания за край на ударите, финансова облекченост и размразяване на блокирани средства. От другата страна са твърдолинейните гласове във Вашингтон, които настояват президентът да не подписва споразумение, изглеждащо като отстъпка пред Техеран. Допълнителен проблем са собствените му позиции от предишни години, когато той критикуваше сходни дипломатически формули, договорени или обсъждани от негови предшественици.

Иранският депутат Фада-Хосейн Малеки, член на парламентарната комисия по национална сигурност, заяви пред полуофициална иранска агенция, че разговорите са отбелязали значителен напредък. Според него Съединените щати все още трябва да вземат решение по редица ирански условия. Детайли не бяха посочени, но в центъра на тези условия очевидно стои въпросът за замразените активи. Техеран настоява всички блокирани от Съединените щати средства да бъдат освободени, като в публикацията се посочва сума от 24 милиарда долара.

Скот Бесент отхвърли и появилите се опасения, че Оман може да въведе такси за преминаване през протока. Той заяви, че е разговарял с оманския посланик и е получил уверение, че няма планове за подобна мярка. Темата стана чувствителна, след като Тръмп реагира остро на идеята съюзническа държава да печели от транзита през стратегическия маршрут в момент на военна и енергийна криза.

В по-широк регионален план всяко споразумение между Вашингтон и Техеран ще бъде подложено на натиск от съседни конфликти. Израел засили ударите по Ливан, което може да усложни американско-иранските разговори, особено ако Техеран прецени, че неговите съюзници в региона са под пряка заплаха. Това прави 60-дневното примирие не просто техническа пауза, а изпитание за способността на всички страни да удържат паралелните фронтове от взаимно възпламеняване.

Сдържаният оптимизъм в момента се крепи върху една проста сметка: нито Вашингтон, нито Техеран изглеждат готови да платят цената на пълна ескалация, но и нито една от двете страни не може лесно да продаде компромиса на вътрешната си публика. Ако Тръмп одобри рамката, следващите 60 дни ще бъдат използвани не толкова за мир, колкото за проверка дали минималното доверие между противниците може да издържи под натиска на военни инциденти, енергийни пазари и политически ултиматуми.

Предварителната договореност между Съединените щати и Иран може да отвори път към деескалация, но засега тя остава незавършен документ, зависим от волята на Доналд Тръмп, от поведението на Иран в Ормузкия проток и от способността на регионалните играчи да не превърнат временното примирие в поредна пауза преди нов удар.

*Текстът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.