Снимка: iStock

Съединените щати нанесоха удари по ирански военни цели за втори път в рамките на седмицата, докато напрежението около Ормузкия проток продължава да застрашава крехкото примирие и да усложнява преговорите за мирно споразумение. Според американски представител силите на Съединените щати са свалили четири ирански дрона, насочени към търговски кораб, и са поразили пускова установка близо до пролива. Вашингтон определя действията като отбранителни и твърди, че примирието остава в сила.

Иранската страна представя картината по различен начин. Държавната Press TV съобщи, че Техеран е атакувал американската база, от която са били извършени ударите. Междувременно Кувейт заяви, че е реагирал на ракетни и дронови заплахи, като уточни, че евентуално чути експлозии са резултат от действия на противовъздушната отбрана срещу враждебни цели. Тези паралелни съобщения показват колко лесно ограничените военни действия могат да прераснат в по-широка регионална криза, дори когато страните формално твърдят, че примирието не е нарушено.

Ормузкият проток отново се оказва центърът на конфликта. Президентът Доналд Тръмп заяви, че нито една държава няма да контролира този морски път, който е сред най-важните енергийни артерии в света. По думите му протокът е международни води, трябва да бъде отворен за всички и Съединените щати ще следят това да се случи. Тръмп не уточни какви конкретни стъпки Вашингтон е готов да предприеме, за да гарантира свободното преминаване на търговски кораби, но тонът му остави отворена възможността за по-нататъшна военна ескалация.

Залогът е много по-голям от двустранния спор между Вашингтон и Техеран. От началото на войната в края на февруари ефективното затваряне на Ормузкия проток е ограничило около една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ. Последиците вече се усещат в цените на енергията, инфлационния натиск и очакванията за глобален растеж. Когато подобен маршрут бъде нарушен, ефектът не остава в Персийския залив. Той се прехвърля към транспортните разходи, производството, потребителските цени и финансовите пазари.

Петролът сорт Brent поскъпна с до 4 процента до 98,20 долара за барел. Макар цената да е под достигнатите през миналия месец 126 долара за барел, тя остава приблизително с една трета по-висока спрямо равнищата преди началото на войната. Европейските фючърси върху природния газ също са около 50 процента по-високи. Това очертава опасен фон за централните банки и правителствата, които вече се борят с последиците от предишни инфлационни вълни. Енергийният шок в такъв момент може да върне несигурността в икономически прогнози, които доскоро изглеждаха по-стабилни.

Финансовите пазари също реагираха предпазливо. MSCI All Country World Index, един от най-широките измерители на глобалните акции, се отдръпна от рекордните си стойности, а фючърсите подсказаха, че загубите могат да се пренесат към пазарите в Съединените щати и Европа. Това движение показва, че инвеститорите не възприемат напрежението около Ормуз като локална военна новина, а като риск за световната икономика. Когато енергията поскъпва, а доставките стават несигурни, корпоративните печалби и потребителската активност неизбежно попадат под натиск.

Американската администрация опитва да комбинира военен натиск, санкции и дипломация. Министерството на финансите на Съединените щати предприе действия срещу иранския Persian Gulf Strait Authority, обвинявайки го, че се опитва да монетизира държавно подкрепяна кампания на терор чрез изнудване на кораби, преминаващи през Ормузкия проток. Според американската позиция Иран е разширил претенциите си за юрисдикция и е въвел нови правила за плавателните съдове, като в някои случаи са отправяни искания за плащания до 2 милиона долара за безопасно преминаване.

Тези обвинения поставят конфликта в нова рамка. Ако контролът върху протока се превърне в система за такси, политически натиск или принудително регулиране на корабоплаването, спорът вече няма да бъде само военен. Той ще засегне фундаменталния принцип за свободно движение през международни водни пътища. За Съединените щати това е червена линия не само заради Иран, а заради глобалния ред, върху който се крепи търговията. За Иран пък Ормуз е един от малкото инструменти, чрез които може да упражнява натиск върху противници с далеч по-голяма икономическа и военна мощ.

Дипломатическият процес остава противоречив. Тръмп продължава да внушава, че споразумение е близо, но събитията на терен говорят за крехко равновесие. От една страна, Иран настоява за прекратяване на атаките и за финансово облекчение. От друга, републикански ястреби във Вашингтон настояват администрацията да не подписва слабо споразумение и да доведе конфликта до по-твърд край. Между тези два натиска Белият дом се опитва да намери формула, която едновременно да отвори протока, да ограничи Иран и да избегне пълномащабна война.

Преговорите се водят чрез посредници, сред които Пакистан и Катар. И двете страни твърдят, че има напредък. Държавният секретар Марко Рубио заяви, че за постигане на договореност са нужни още няколко дни. Иранска делегация се е върнала в Техеран след разговори в Доха, които според дипломат, запознат с посещението, са довели до добър напредък. Въпреки това самият факт, че военните сблъсъци продължават паралелно с преговорите, показва колко нестабилна е рамката.

Една от най-трудните теми е финансовото облекчение за Иран. Двете страни трябва да се договорят каква част от замразените ирански активи ще бъде освободена и с каква скорост. Ирански държавни медии съобщиха, че Техеран настоява за размразяване на 12 милиарда долара след подписване на така наречения меморандум за разбирателство — междинната форма на сделка, която страните обсъждат. Тръмп първоначално заяви, че не се обсъжда никакво облекчаване на санкциите и никакви пари, но после добави, че когато Иран се държи правилно и прави това, което е редно, ще му бъде позволено да получи средствата си.

Тази двусмисленост е характерна за настоящия етап на кризата. Вашингтон иска да запази натиска, но също така има нужда от стимул, който да даде на Техеран причина да се съгласи на сделка. Иран иска финансово облекчение, но не може да изглежда като страна, която отстъпва под натиск. През това време търговското корабоплаване през Ормуз остава силно ограничено. В един от последните дни през пролива са преминали само няколко кораба, предимно свързани с Иран, което подчертава прекъснатия и несигурен характер на движението през най-важния енергиен коридор в света.

Регионалната среда допълнително усложнява картината. Израел е засилил атаките срещу Ливан и е заявил, че сухопътните му сили ще навлязат по-дълбоко в страната. Това може да затрудни американско-иранските разговори, защото конфликтите в Близкия изток рядко остават напълно отделени един от друг. Всяка нова операция, всяко нападение с дрон и всяко ответно действие може да промени политическата цена на компромиса.

Съединените щати вече са изправени пред труден избор. Ако действат твърде меко, рискуват Иран да укрепи претенциите си върху Ормуз и да използва пролива като постоянен инструмент за натиск. Ако действат твърде силово, могат да разрушат примирието и да предизвикат още по-голям шок за енергийните пазари. Тръмп се опитва да покаже решимост, но и да запази пространство за сделка. Засега обаче ударите, санкциите и противоречивите сигнали подсказват, че пътят към споразумение остава тесен.

Кризата около Ормузкия проток вече се превърна в изпитание за глобалната енергийна сигурност. Военните действия може да бъдат ограничени, но икономическите последици са широки. Докато една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ зависят от несигурен маршрут, всяка атака край пролива ще се измерва не само с военния си ефект, а и с цената на горивата, инфлацията и доверието на пазарите. Мирното споразумение остава възможно, но то ще изисква повече от дипломатически напредък. Ще изисква реално възстановяване на свободното корабоплаване през Ормуз.

*Текстът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.