Снимка: iStock

Пазарът на облигации започва все по-ясно да изпраща предупреждение към инвеститорите, но фондовият пазар засега отказва да реагира драматично. Доходността по 30-годишните американски държавни облигации вече премина 5%, което според редица големи институции влиза в така наречената „опасна зона“ за рисковите активи. Исторически подобни нива на доходност означават по-скъп капитал, по-висок дисконтов процент за акциите и по-силен натиск върху оценките на компаниите. И въпреки това индексите в САЩ продължават да се движат близо до исторически върхове.

На пръв поглед това изглежда нелогично. Когато доходността по държавните облигации расте, инвеститорите обикновено започват да прехвърлят част от капитала си от акции към по-сигурни инструменти. Причината е проста. Ако американските облигации започнат да носят 5% почти без риск, тогава инвеститорите стават много по-взискателни към компаниите, които се търгуват при високи оценки и обещават печалби далеч в бъдещето.

Но настоящият цикъл има една много важна особеност. Доходността расте сравнително плавно, а не панически. Именно това засега спасява фондовия пазар. Според анализаторите на HSBC сегашното покачване на облигационните лихви е значително по-малко хаотично в сравнение с движенията през 2024 и 2025 г. Тогава резките скокове на доходността създаваха шокове в оценките на активите и принуждаваха инвеститорите бързо да намаляват риска. Днес пазарът има време постепенно да се адаптира.

Това е изключително важна разлика. Самото ниво на доходност има значение, но скоростта на движението често е още по-важна. Финансовите пазари могат да понесат високи лихви, ако покачването е постепенно и предвидимо. Проблемите започват, когато движението стане рязко и неконтролируемо. Засега точно това не се случва.

Втората причина фондовият пазар все още да изглежда устойчив е свързана с технологичните компании и бума около изкуствения интелект. Огромна част от ръста на индексите идва от малък брой гиганти като Nvidia, Microsoft, Amazon, Meta и Alphabet. Печалбите на тези компании продължават да изненадват положително, а прогнозите за следващите тримесечия остават силни.

Само Nvidia вече има пазарна оценка над 5 трилиона долара и отчете ръст на приходите от 85% до 81.6 милиарда долара за едно тримесечие. Приходите от центрове за данни скочиха с 92% до 75.2 милиарда долара. Microsoft генерира над 318 милиарда долара годишни приходи, а Meta увеличава приходите си с над 33% на годишна база при оперативен марж над 40%. Тези числа са толкова силни, че временно компенсират негативния ефект от високите лихви.

Проблемът обаче е, че това прикрива слабостта под повърхността на пазара. Широчината на ралито остава много ограничена. Претегленият по пазарна капитализация S&P 500 е нараснал с 4.6% през последния месец, но индексът с равни тегла всъщност е спаднал с 0.1%. Това означава, че малък брой огромни компании дърпат целия пазар нагоре, докато голяма част от останалите акции вече започват да усещат напрежението от високите лихви.

Това е много важен сигнал. Истински здравите бичи пазари обикновено се характеризират с широко участие на различни сектори. Когато растежът се концентрира само в няколко мегакомпании, пазарът става значително по-уязвим. Ако дори една или две от тези компании разочароват инвеститорите, индексите могат да започнат да се движат надолу много по-бързо, отколкото изглежда на пръв поглед.

Особено тревожен е натискът върху по-рисковите и силно волатилни акции. Според HSBC именно тези компании вече започват да страдат сериозно от по-високата доходност по облигациите. Акциите с висока чувствителност към пазара са загубили около 18% само за една седмица, докато доходността по 30-годишните облигации е нараснала с 25 базисни пункта.

Това показва, че пазарът не е толкова стабилен, колкото изглежда по заглавията на индексите. Реално в момента наблюдаваме двоен пазар. От едната страна стоят гигантите на изкуствения интелект с огромни парични потоци, рекордни печалби и доминиращо влияние върху индексите. От другата страна стои голяма част от останалия пазар, който постепенно започва да се задъхва от по-високата цена на капитала.

Интересно е и друго. Все повече изглежда, че облигационният пазар започва да влияе пряко върху политическите решения във Вашингтон. Според HSBC редица ключови промени в политиката на администрацията на Тръмп през последната година са били продиктувани именно от напрежението на пазара на облигации, а не от движенията на фондовия пазар.

Това включва смекчаването на част от митническите политики, както и стремежа към намаляване на напрежението около Иран. Причината е проста. Ако доходността по американския дълг продължи да расте, цената за финансиране на икономиката и самото американско правителство започва да става все по-висока.

При държавен дълг над 40 трилиона долара дори малко покачване на лихвите има огромно значение. Разлика от само 1 процентен пункт върху подобен обем дълг означава стотици милиарди долари допълнителни разходи за лихви годишно. Именно затова облигационният пазар постепенно започва да се превръща в най-важния дисциплиниращ механизъм за политиците.

И тук се появява големият риск за акциите. Ако доходността по 30-годишните облигации се насочи устойчиво към 5.5% или 6%, пазарът на акции вероятно ще започне да изпитва много по-сериозни затруднения. Особено уязвими ще бъдат компаниите с високи оценки, ниска рентабилност и силна зависимост от евтиния капитал.

Засега технологичните гиганти успяват да прикрият напрежението под повърхността. Но облигационният пазар вече започва ясно да показва, че ерата на почти безплатните пари окончателно приключи. И ако доходността продължи да расте, дори изкуственият интелект може да не бъде достатъчен, за да поддържа сегашните оценки на пазара.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.