Снимка: Istock

Пазарите отново са на исторически върхове и това естествено започва да поражда един и същ въпрос, който инвеститорите задават при почти всяко силно рали: „Не изпреварихме ли бъдещето?“. След почти 17% ръст на S&P 500 само за шест седмици много участници започват да гледат към лятото със страх, сякаш пазарът „дължи“ корекция заради прекалено бързото покачване през пролетта. Историята обаче показва нещо много по-интересно и далеч по-неудобно за мечките — пазарът почти никога не работи по толкова механичен начин.

Последното рали на американските акции наистина е екстремно в исторически план. Между 30 март и 12 май S&P 500 се покачва с 16.7%, което на годишна база изглежда като почти абсурден темп от 270%. Според анализа това движение попада в 99.7-ия персентил на всички подобни периоди от 1954 г. насам. С други думи, подобни ралита са изключително редки. Но точно тук идва голямото недоразумение на пазарната психология — много инвеститори автоматично приемат, че след толкова силен ръст задължително трябва да има „връщане към реалността“.

Историята не подкрепя подобна логика.

Анализът на историческите данни показва, че практически няма статистически значима връзка между силата на априлско-майското рали и представянето на пазара през лятото. Тоест пазарът не влиза автоматично в слаб летен период само защото преди това е поскъпнал рязко. Но също толкова важно е и обратното — силното рали не гарантира продължение нагоре. Това е много по-неприятен извод за инвеститорите, защото премахва удобната илюзия, че пазарът следва лесен и предвидим сценарий.

Именно тук се вижда колко опасна може да бъде човешката склонност да търси модели навсякъде.

След силно рали хората инстинктивно започват да очакват или продължение на еуфорията, или неизбежен срив. Реалността е, че пазарът често няма памет в начина, по който си представяме. Историческите примери са почти хаотични. През 2020 г. S&P 500 се покачва с близо 18% през април и май, а след това добавя още 15% през лятото. Но през 2012 г. силно пролетно рали е последвано от спад през летните месеци. А през 1932 г., в разгара на Голямата депресия, пазарът първо се срива с почти 39%, след което само за три месеца избухва нагоре с над 63%.

Това е много важен урок.

Пазарите не се движат по календарен график. Те се движат според ликвидност, очаквания, печалби, страх, позициониране и макро режими. А в момента голяма част от тези фактори все още изглеждат относително благоприятни за риска.

Да, оценките на много компании остават високи. Да, AI еуфорията вече започва да напомня на определени исторически периоди. Но има една огромна разлика спрямо класическите балони — печалбите реално растат. Това е причината пазарът да остава толкова устойчив въпреки геополитическите рискове, скъпия петрол и високите лихви.

В момента пазарът не е движен само от надежда. Той е движен от реален ръст на печалбите в определени части на икономиката. Именно това отличава настоящия цикъл от много предишни спекулативни фази. Компании, свързани с AI инфраструктурата, полупроводниците, центровете за данни и облачните услуги, показват реален ръст на приходите и маржовете.

Разбира се, това не означава, че риск няма.

Напротив.

Истинският риск вероятно не е в самото рали, а в прекомерната концентрация. Пазарът изглежда силен на повърхността, но все по-голяма част от движението идва от ограничен брой компании и теми. Това е среда, в която индексите могат да изглеждат стабилни, докато под повърхността започват да се появяват все повече пукнатини.

Точно затова настоящият момент е толкова интересен.

Мечките гледат скоростта на ралито и очакват „наказание“. Биковете гледат импулса и вярват, че AI суперцикълът тепърва започва. Но реалността вероятно е по-сложна. Пазарът може да не се срине това лято и въпреки това да стане много по-опасен за пасивните инвеститори.

Защото има огромна разлика между „индексът е стабилен“ и „рискът е нисък“.

Това е особено важно в среда, в която облигационният пазар започва да калкулира по-високи лихви за по-дълго време, петролът остава над 100 долара, а геополитическото напрежение около Иран продължава. Исторически именно подобни комбинации са водели до периоди, в които индексите изглеждат относително устойчиви, но волатилността под повърхността започва рязко да расте.

С други думи, липсата на автоматичен летен срив не означава липса на риск.

Тя просто означава, че пазарът не работи толкова механично, колкото много хора си представят.

И всъщност това е едно от най-неприятните неща във финансовите пазари. Ако имаше толкова очевидна връзка между силно пролетно рали и слаб летен сезон, тя отдавна щеше да бъде арбитрирана от огромните институционални капитали. Именно затова пазарите остават толкова трудни — защото лесните модели рядко оцеляват дълго.

Това не означава, че инвеститорите трябва да станат агресивно оптимистични. По-скоро означава, че страхът от „задължителен“ летен срив вероятно е прекалено опростен прочит на ситуацията. Истинският въпрос не е дали пазарът е поскъпнал твърде бързо. Истинският въпрос е дали печалбите, ликвидността и макро средата могат да оправдаят текущите оценки.

Засега отговорът изглежда по-балансиран, отколкото много хора очакваха преди няколко месеца.

И може би това е най-опасното за мечките.

Защото най-трудните пазари за къси позиции не са балоните в последната им фаза. Най-трудните пазари са онези, при които фундаментите остават достатъчно добри, за да не позволят лесен срив, дори когато настроението изглежда прекалено еуфорично.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.