Американският президент Доналд Тръмп даде знак, че Китай може да се включи по-активно в дипломатическите усилия за спиране на войната с Иран и за възстановяване на свободното корабоплаване през Ормузкия проток. Изявлението му дойде по време на посещение в Пекин и след разговор с китайския президент Си Дзинпин, чиято страна има значително влияние върху Техеран както като основен купувач на ирански петрол, така и като важен политически и търговски партньор.

По думите на Тръмп китайският лидер е изразил готовност да съдейства за постигане на споразумение. Американският президент заяви, че Си Дзинпин не възнамерява да предоставя военно оборудване на Иран и би желал да види дипломатически пробив. Пекин засега не е потвърдил изрично такава посредническа роля, но според представител на Белия дом двете страни са се съгласили, че Ормузкият проток трябва да остане отворен, за да се гарантира свободното движение на енергийни доставки.

Този сигнал има значение далеч отвъд двустранния разговор между Вашингтон и Пекин. Китай е най-големият купувач на ирански петрол и един от малкото големи играчи, които могат да разговарят с Техеран от позицията на икономическа необходимост, а не само на геополитически натиск. За Иран китайският пазар е източник на приходи, а китайската търговия - канал за внос на стоки, технологии и потребителски продукти. Именно затова всяко китайско движение около конфликта се следи внимателно както от енергийните пазари, така и от западните столици.

Напрежението обаче не намалява. По-рано в четвъртък търговски кораб е бил очевидно превзет от неупълномощени лица край бреговете на Обединените арабски емирства. Името на плавателния съд не беше съобщено. Според британската служба за морска търговия корабът се е намирал на 38 морски мили от брега и е пътувал към Иран. Самият факт, че подобен инцидент се случва в непосредствена близост до един от най-натоварените и стратегически морски коридори в света, засили усещането, че контролът върху региона остава непълен и оспорван.

Ормузкият проток от месеци е централната точка на енергийната криза, предизвикана от войната. От края на февруари, когато Съединените щати и Израел започнаха бомбардировки срещу Иран, фактическото затваряне на маршрута наруши световните доставки и изостри недостига на горива. В нормални условия през този тесен морски проход минава около една пета от глобалния поток на петрол и втечнен природен газ. Когато този коридор бъде блокиран или дори само поставен под съмнение, цената се плаща не само от страните в Персийския залив, а от цялата световна икономика.

Иран, от своя страна, твърди, че започва да допуска ограничено преминаване на кораби. Според иранската полуофициална агенция „Фарс“ определен брой китайски плавателни съдове ще преминат през протока след разговори с китайското външно министерство. В съобщението се посочва, че движението ще се осъществява съгласно ирански управленски протоколи - формулировка, която подсказва, че Техеран не разглежда преминаването като възстановяване на свободното корабоплаване, а като контролиран процес под свое наблюдение.

Иранската държавна телевизия съобщи отделно, че повече от 30 кораба са получили разрешение да преминат през протока от сряда вечерта насам. Информацията е приписана на представител на военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Съединените щати не са коментирали публично тези движения през ключовата точка в Персийския залив, където Вашингтон продължава да отказва да вдигне блокадата на иранските пристанища.

Въпреки това има признаци за известно раздвижване. От неделя насам 10 кораба, превозващи петрол, горива и газ, са преминали през протока - повече, отколкото през последните седмици. Това не означава нормализация, но показва, че и двете страни може би тестват ограничени канали за деескалация, без да отстъпват официално от позициите си. За пазарите подобни сигнали са важни, но недостатъчни: несигурността около режима на преминаване остава основен фактор за цените на енергията.

Петролът запази относително стабилни равнища в четвъртък, като сортът „Брент“ завърши сесията над 105 долара за барел след спад от 2 процента ден по-рано. От началото на войната суровината е поскъпнала с близо 50 процента, а Международният валутен фонд вече предупреди за риск от по-широко забавяне на световния растеж. Скъпата енергия се пренася през транспортните разходи, производството, храните и инфлационните очаквания, което превръща Ормузкия проток от регионален проблем в глобален икономически възел.

Примирието между Съединените щати и Иран, в сила от 8 април, до голяма степен се запазва, но преговорите са блокирани. Техеран отказва да отвори Ормузкия проток при американските условия и настоява Вашингтон първо да прекрати военноморската блокада. Иран поставя и други искания: размразяване на милиарди долари ирански активи и премахване на санкции. За Вашингтон подобни отстъпки изглеждат политически трудни, особено след седмици на военен натиск и на фона на опасения, че Иран все още разполага със значителен ракетен потенциал.

Американски военен командир заяви пред законодатели, че Съединените щати са унищожили над 90 процента от иранския арсенал от приблизително 8000 морски мини. В същото време той се опита да омаловажи част от асиметричните способности на Техеран, включително нападения с дронове срещу кораби и енергийна инфраструктура. Тази оценка обаче не премахва риска. Според разузнавателни данни, цитирани в американски медии, Иран все още има оперативен достъп до повечето си ракетни позиции край Ормузкия проток и е запазил значителна част от предвоенния си ракетен запас.

Допълнително напрежение внесе и нападението срещу индийски кораб в Оманския залив. Индия осъди атаката като неприемлива, след като плавателният съд потъна, подпален от нападателите. Всички 14 членове на екипажа са били спасени от бреговата охрана на Оман. За Ню Делхи този инцидент е особено чувствителен, защото Индия е силно зависима от безопасността на морските пътища в региона и се стреми да балансира отношенията си както със Запада, така и с държавите от БРИКС.

Войната вече променя и регионалната архитектура на Близкия изток. Една от най-значимите промени е засиленото военно и разузнавателно сътрудничество между Обединените арабски емирства и Израел. Двете страни установиха дипломатически отношения чрез подкрепените от Съединените щати Авраамови споразумения по време на първия мандат на Тръмп, но сегашният конфликт очевидно е ускорил практическото им сближаване. Съобщения за координация при удари срещу Иран и за тайно посещение на израелския премиер Бенямин Нетаняху в Емирствата бяха последвани от отричане от страна на Абу Даби, което показва колко деликатен остава публичният образ на подобно партньорство.

На дипломатическия фронт позициите също са разслоени. Индия призова за солидарност на среща на външните министри от БРИКС, докато се опитва да преодолее различията в блока по отношение на конфликта в Близкия изток. Иран, според местни източници, не е готов да участва в нов кръг от разговори със Съединените щати без пет предварителни мерки за изграждане на доверие, сред които облекчаване на санкциите и освобождаване на замразени средства. Междувременно японски супертанкер се е появил в Оманския залив, след като последно е подавал сигнал от Персийския залив - индикация за рядко и дискретно преминаване през Ормуз от кораб на азиатската държава.

В основата на кризата стои прост, но трудно разрешим въпрос: кой контролира прохода, през който светът получава огромна част от енергията си. За Съединените щати свободното корабоплаване е принцип и инструмент за натиск. За Иран протокът е последният голям лост в условията на санкции, блокада и военни удари. За Китай той е артерия на енергийната сигурност и възможност да се покаже като необходим посредник в криза, която Вашингтон не може да реши самостоятелно.

Затова предложената китайска помощ, дори и формулирана предпазливо, може да се окаже важен дипломатически сигнал. Тя не гарантира пробив, но подсказва, че никоя от големите сили не желае Ормузкият проток да остане дълго време в състояние на контролирана нестабилност. Световната икономика вече усеща цената на войната, а всеки нов инцидент с кораб в района напомня, че между частично отваряне и пълномащабна ескалация понякога стои само един погрешно преценен ход.

*Текстът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.