Снимка: iStock

Доналд Тръмп спечели втория си мандат не само благодарение на най-верните си поддръжници. Те бяха основата, но не и достатъчната сила, която да го върне в Белия дом. Победата му през 2024 година дойде и от избиратели, които не го харесваха особено, но решиха да му дадат шанс. За тях изборът беше по-скоро прагматичен, отколкото идеологически. Те не гласуваха непременно за цялата му политическа вселена, а за обещанието, че ще реши конкретни проблеми бързо и твърдо.

В края на предизборната си кампания Тръмп говореше така, сякаш страната може да бъде поправена с едно гласуване. Високите цени, ниските заплати, голямата държава, нелегалната имиграция, културните спорове и външните войни бяха събрани в един общ разказ: Америка е разстроена, а той е човекът, който знае как да я върне в ред. Тази формула проработи особено силно сред испаноезични избиратели, чернокожи американци и хора под 30 години — групи, без които победата му щеше да бъде много по-трудна.

Днес обаче точно там започва проблемът. Проучване на Pew Research Center, публикувано на 1 май 2026 година, показва, че одобрението за Тръмп е спаднало до 34% — най-ниското равнище за втория му мандат. Според същото изследване все по-малко американци смятат, че президентът изпълнява обещанията си, като делът им е намалял до 38%.

Най-съществената промяна не е в твърдото му ядро. То остава до голяма степен лоялно. Проблемът е в избирателите, които са го подкрепили условно. Част от тях са го възприемали като по-малкото зло, като груб, но полезен инструмент срещу скъпия живот и усещането за застой. Те не са били непременно привързани към движението „Да направим Америка отново велика“, нито към самия Тръмп като политически символ. Именно затова са по-склонни да се отдръпнат, ако резултатите не дойдат.

Испаноезичните избиратели са особено показателни. През 2024 година Тръмп направи сериозен пробив сред тях, въпреки твърдите си обещания за депортации. Много от тези хора не са гласували за него заради имиграционната му линия, а въпреки нея. За тях по-важни са били цените, работата, разходите за живот и усещането, че управлението на демократите не им предлага достатъчно. Сега част от същите избиратели виждат икономика, която не се подобрява с обещаната скорост, и имиграционна политика, която изглежда по-наказателна, отколкото целенасочена.

Чернокожите избиратели също дадоха на Тръмп по-висока подкрепа, отколкото в предишни избори. Това беше един от най-неприятните сигнали за Демократическата партия, която дълго време приемаше тази група като почти сигурна. Но вотът през 2024 година не беше празен чек. Той беше предупреждение, че икономическото разочарование може да надделее над историческата партийна лоялност. Ако доходите не догонват цените, ако горивата поскъпват, ако храната и наемите остават тежест, политическата памет започва да отстъпва пред ежедневния натиск.

Младите избиратели добавят още един пласт към тази картина. Тръмп успя да привлече значителен дял от хората под 30 години, като се възползва от недоволството им към установения ред, скъпия живот и усещането, че обещанията на предишното управление са останали далеч от реалността. Но младите поддръжници са по-малко търпеливи. При тях личната вярност към политически лидер е по-слаба, а разочарованието може бързо да се превърне в отказ от участие.

Това е особено опасно за републиканците преди междинните избори през ноември 2026 година. Демократите не е задължително да спечелят обратно всички разочаровани избиратели на Тръмп. Понякога е достатъчно тези хора просто да не излязат да гласуват. В тясно оспорвани райони отсъствието на малка част от новите му поддръжници може да се окаже решаващо.

Икономиката, която някога беше най-силното оръжие на Тръмп, вече не му носи същата защита. Проучване на Reuters/Ipsos от края на април 2026 година отчете спад на одобрението му до 34%, като само 27% одобряват икономическото му управление, а едва 22% смятат, че се справя добре с разходите за живот. Това е тежък удар за президент, който обеща да свали цените още от първия ден.

Причините за недоволството са няколко, но се събират в една дума: цена. Митата, които Тръмп представяше като средство за защита на американската икономика, доведоха до поскъпване на част от стоките. Войната срещу Иран, която противоречи на обещанието му да държи Америка далеч от скъпи външни конфликти, повиши напрежението на енергийните пазари. Горивата поскъпнаха, а това е най-бързият начин външната политика да влезе в джоба на обикновения избирател.

Тук политическият риск за Тръмп става много по-дълбок. За най-верните му поддръжници войната с Иран изглежда като предателство спрямо обещанието да се мисли първо за вътрешните проблеми. За по-неангажираните избиратели тя е по-проста история: бензинът е по-скъп, животът е по-труден, а президентът не е изпълнил онова, което е обещал. В политиката сложните обяснения рядко побеждават личната сметка на бензиностанцията.

Имиграционната политика също започва да тежи по различен начин. Тръмп обещаваше, че ще се насочи срещу престъпници без законно право на пребиваване. На практика обаче действията на администрацията засегнаха и много хора без криминални прояви. Това създаде напрежение в селското стопанство, ресторантьорството и строителството — отрасли, които зависят от работна ръка, често оставаща невидима за политическите лозунги, но жизненоважна за икономиката.

Още по-неприятно за Белия дом е, че критиките вече не идват само от обичайните противници. Някои влиятелни онлайн говорители, които помогнаха на Тръмп да стигне до по-млади и по-недоверчиви аудитории, започнаха публично да изразяват разочарование. Джо Роугън описа част от имиграционните операции като ужасяващи и говори за чувство на предателство заради войната с Иран. Андрю Шулц също критикува президента за това, че не спира войните и не намалява държавните разходи. Тъкър Карлсън отиде още по-далеч, като напълно се разграничи от Тръмп заради Иран.

За президента това е деликатен момент. Той е свикнал да атакува критиците си яростно, но тук става дума за хора с големи публики сред негови потенциални и реални поддръжници. Ако ги удари прекалено силно, рискува да отблъсне точно онази периферия, която му даде победата. Ако мълчи, оставя впечатление, че недоволството е достатъчно широко, за да не може да бъде заглушено с обичайния му политически стил.

Републиканците в Конгреса усещат опасността. Те обвързаха собственото си бъдеще с успеха на Тръмп, но сега трябва да отговарят пред избиратели, които питат защо цените не падат, защо войната се разширява и защо обещанията звучат по-силно от резултатите. Ако демократите успеят да вземат Камарата на представителите, президентът ще загуби голяма част от възможността си да определя законодателния дневен ред във Вашингтон. Сенатът изглежда по-труден за демократите, но вече не изглежда толкова сигурен за републиканците, колкото преди няколко месеца.

Най-голямата заблуда би била да се приеме, че разочарованите избиратели на Тръмп автоматично ще станат избиратели на демократите. Много от тях все още не виждат в Демократическата партия убедителна алтернатива. Те могат едновременно да съжаляват за избора си и да не желаят да подкрепят другата страна. Това прави предстоящите избори не просто битка за убеждаване, а битка за участие.

В крайна сметка вторият мандат на Тръмп се сблъсква с най-опасния вид политическо разочарование — не яростта на враговете, а умората на онези, които са му дали шанс. Тези хора не са му обещали вярност. Те са сключили сделка. Гласуваха за по-ниски цени, повече сигурност и по-малко войни. Ако получават обратното, няма нужда да преминават в друг лагер. Достатъчно е да останат у дома.

Доналд Тръмп не губи властта си изведнъж. Той губи част от допълнителната подкрепа, която направи победата му възможна. А в американската политика понякога именно тази тънка периферия решава кой управлява, кой блокира и кой плаща цената за неизпълнените обещания.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия.