Снимка: iStock

Политическото напрежение около британския министър-председател Киър Стармър се пренесе директно върху финансовите пазари. Държавните облигации на Обединеното кралство поевтиняха, доходността по тях се повиши рязко, паундът отслабна, а банковите акции попаднаха сред най-силно засегнатите. Инвеститорите вече не гледат само към лихвената политика, а и към риска от смяна на властта и възможен завой в икономическата посока на страната.

Британският пазар на държавен дълг изпрати ясен сигнал за тревога към Лондон. Доходността по 30-годишните държавни облигации на Обединеното кралство се повиши до най-високото си равнище от 1998 година, след като политическата несигурност около бъдещето на министър-председателя Киър Стармър се засили. Все повече депутати от управляващата Лейбъристка партия настояват той да посочи срок за оттегляне, въпреки че самият Стармър е заявил пред кабинета, че остава начело на правителството.

Пазарите реагираха не само на възможността за лидерска промяна, а и на липсата на яснота каква икономическа политика би последвала при подобен развой. За инвеститорите това е съществен въпрос, защото всяко съмнение около данъците, държавните разходи и бъдещите заеми на страната веднага се отразява върху цената, на която Лондон може да се финансира. Когато доверието отслабне, държавата трябва да предлага по-висока доходност, за да привлече купувачи за своите облигации.

Натискът обхвана почти целия пазар на британски държавни книжа. Доходността по 10-годишните облигации се покачи над 5% и достигна равнища, невиждани от 2008 година. Разпродажбите не бяха ограничени само до дългосрочните книжа, където обикновено най-силно личат опасенията за държавните финанси. Покачването на доходността се разпространи по цялата линия на падежите, което показва, че пазарът отчита едновременно политически риск, инфлационен натиск и очаквания за по-строга политика от Централната банка на Англия.

Паундът също понесе удар. Британската валута отслабна спрямо щатския долар и еврото, като спадът ѝ съвпадна с поевтиняването на държавните облигации. Подобна комбинация обикновено се възприема като неблагоприятен знак. При нормални обстоятелства очакванията за по-високи лихви могат да подкрепят валутата, но когато тя пада заедно с цената на държавния дълг, това говори за по-дълбоко недоверие към политическата и икономическата среда.

Киър Стармър се опита да овладее напрежението, като е заявил пред министрите си, че не е започнала процедура за избор на нов лидер на Лейбъристката партия. Той е поел отговорност за резултатите от местните избори, но не е дал знак, че възнамерява да напусне поста. За пазарите обаче подобно уверение не беше достатъчно. Несигурността вече се простира отвъд въпроса дали Стармър ще остане министър-председател. В центъра на вниманието е възможността евентуален негов наследник да поеме по различен икономически път.

Вътре в управляващата партия се очертават различни виждания за бъдещето на икономиката. Група от над 100 депутати от лявото крило настоява за нова икономическа рамка и по-малко предпазливост при управлението на държавните финанси. Сред предложенията им има призиви за по-дълбока данъчна промяна, която да постави по-голяма тежест върху богатството и да облекчи труда. Друга група в партията предлага различен подход, съсредоточен върху намаляване на данъците върху заетостта и насърчаване на работата.

Тези различия засилват тревогата, че евентуална смяна на лидера може да отвори не просто кадрова криза, а спор за цялостната икономическа посока на Обединеното кралство. Ако новото ръководство заложи на по-високи разходи и по-тежко данъчно облагане, инвеститорите вероятно ще поискат още по-висока доходност, за да държат британски държавен дълг. Подобен сценарий би оскъпил заемите за държавата, бизнеса и домакинствата.

Банковият сектор се оказа сред най-силно засегнатите на фондовия пазар. Акциите на Barclays, NatWest и Lloyds поевтиняха осезаемо заради опасения, че евентуален завой наляво може да доведе до по-високи данъци за банките, по-бавен икономически растеж и по-неблагоприятна среда за кредитиране. Особено чувствителни са банките с по-силна връзка с вътрешния британски пазар, защото печалбите им зависят в голяма степен от икономическото състояние на домакинствата и предприятията в страната.

Широкият борсов индекс на водещите британски дружества се представи по-устойчиво благодарение на подкрепата от петролните компании, които печелят от високите цени на суровината. Това обаче прикрива по-слабата картина във вътрешната икономика. Индексът на по-средните дружества, които са по-пряко свързани с британското търсене, се понижи по-силно от основните европейски показатели. Така пазарът ясно разграничи големите международни компании от предприятията, изложени по-пряко на вътрешната политическа и икономическа несигурност.

Цената на петрола допълнително усложни ситуацията. Сортът Brent се доближи до 107 долара за барел, което подхрани опасенията, че инфлацията може да остане висока по-дълго от очакваното. Този натиск вече влияе върху очакванията за действията на Централната банка на Англия. Пазарните участници започват да приемат като напълно вероятни три повишения на лихвените проценти през годината. За държавните облигации това е неблагоприятна среда, защото по-високите лихви намаляват привлекателността на вече издадените книжа и повишават доходността, която инвеститорите изискват.

Някои големи участници на пазара вече предпочитат да стоят встрани от британския държавен дълг. Причината е, че несигурността е станала прекалено голяма, за да се прецени убедително дали сегашните равнища на доходност са достатъчна компенсация за риска. Възможността кметът на Манчестър Анди Бърнам да бъде разглеждан като бъдещ претендент за водеща роля в партията също се възприема предпазливо от пазарите, защото той се свързва с по-лява икономическа линия.

Валутните участници също започват да се подготвят за по-нататъшен натиск върху паунда. Данни за пазарното позициониране показват, че част от инвеститорите вече са залагали срещу британската валута преди местните избори. Сега вниманието се измества към по-кратки срокове, което означава, че мнозина очакват политическото напрежение да даде отражение върху курса на паунда в близките дни, а не в далечно бъдеще.

Обединеното кралство от години носи по-висока рискова добавка спрямо част от европейските си партньори. Причините са натрупани във времето: напускането на Европейския съюз, продължителната инфлация, поредицата от политически трусове и болезненият спомен от пазарния хаос около спорния бюджетен план през 2022 година. Затова всяко ново съмнение около управлението в Лондон се посреща по-нервно, отколкото би било в по-стабилна политическа среда.

По-дълбокият въпрос вече не е само дали Киър Стармър ще остане на поста си. Въпросът е дали британското правителство може да убеди инвеститорите, че държавните финанси ще останат предвидими, че данъчната политика няма да бъде рязко променена и че борбата с инфлацията няма да бъде подкопана от политически натиск. Докато този отговор липсва, облигациите ще останат уязвими, паундът ще бъде под натиск, а всяка новина от управляващата партия ще се превръща в пазарен сигнал.

Сдържаната равносметка е, че финансовите пазари не реагират само на личната съдба на един министър-председател. Те оценяват способността на Обединеното кралство да запази доверие в момент на скъпа енергия, напрежение около лихвите и вътрешнопартийни спорове. За Лондон това е предупреждение, че политическата неяснота вече има пряка цена — по-скъп дълг, по-слаб паунд и по-предпазливи инвеститори.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба.