Снимка: iStock

Boeing е на прага на един от най-важните моменти в своята 110-годишна история. Възможна мащабна поръчка от Китай би могла да даде политически и финансов тласък на компанията, но истинският изпит пред главния изпълнителен директор Кели Ортбърг е друг: как да бъде заменен остаряващият 737, без да се повторят грешките, които доведоха до най-тежката криза в съвременната история на американския авиостроител.

Когато Ричард Никсън каца в Пекин през 1972 г., за да сложи край на четвърт век дипломатическа и икономическа изолация на Китай, домакините му остават впечатлени не само от политическия жест, но и от самолета на американския президент. Само месеци по-късно Китай поръчва 10 самолета Boeing 707. Тази сделка поставя началото на едно от най-значимите търговски партньорства в историята на Boeing и отваря пътя към превръщането на Китай във втория по големина авиационен пазар в света след Съединените щати.

Повече от половин век по-късно Boeing отново гледа към Пекин като към възможна сцена на голямо завръщане. Президентът Доналд Тръмп се отправя към Китай в търсене на собствен пробив в отношенията със Си Цзинпин, а интересите на двете държави, въпреки дълбоките геополитически и икономически противоречия, се пресичат в една конкретна точка: самолетите Boeing.

Китай обмисля сделка за около 500 самолета 737 Max - поръчка, която би дала на китайските авиокомпании нужния капацитет за растящия пазар, а на Тръмп би осигурила силен аргумент в подкрепа на търговската му политика. За Boeing подобна сделка би имала още по-дълбоко значение. Тя би показала, че компанията отново може да печели големи международни поръчки, след като почти десетилетие не е успявала да постигне значим пробив в Китай.

Кели Ортбърг, главният изпълнителен директор на Boeing, се очаква да бъде част от американската делегация. Той вече даде ясно да се разбере, че визитата може да се превърне във „важна възможност“ за компанията. Пред анализатори Ортбърг отказа да назове точния брой самолети, но подчерта, че става дума за „голям брой“. В тези думи има не само търговски оптимизъм, но и внимателно премерен сигнал към пазара: Boeing отново иска да изглежда като компания, която може да диктува дневния ред, а не само да догонва кризите си.

Потенциалната поръчка от Китай обаче не може да заличи по-дълбокия въпрос пред Boeing. Дори най-големият договор не би решил стратегическата дилема, която вече стои пред инженерите и ръководството: какъв самолет ще наследи 737. Този модел е символ на масовата гражданска авиация, но също така се превърна в болезнено напомняне за рисковете от компромиси, натрупвани с години.

Решението пред Ортбърг е изключително деликатно. Boeing трябва да разработи самолет, който да е достатъчно модерен, за да конкурира бъдещите модели на Airbus, но и достатъчно надежден, за да не изплаши авиокомпаниите, регулаторите и пътниците. След катастрофите със 737 Max, производствените проблеми и сериозната загуба на обществено доверие, американският производител вече няма право на грешка.

Показателен за стила на Ортбърг е фактът, че той е спрял експериментална програма за самолет на стойност 1,5 милиарда долара, разработвана съвместно с NASA. Проектът предвиждаше авангарден самолет с изключително дълги и тънки крила от въглеродни влакна, укрепени с диагонални подпори. За любителите на авиацията това би било впечатляващ скок към бъдещето. За авиокомпаниите и регулаторите, белязани от трагедиите около 737 Max, подобна смелост изглежда твърде рискована.

Вместо да преследва ефектни технологични демонстрации, Ортбърг насочва ресурсите към по-практични решения, които имат непосредствена връзка с бъдещето на Boeing. Това не означава отказ от иновации, а по-скоро нова дисциплина. Компанията е натоварена с дълг от 47 милиарда долара, а всеки голям проект трябва да бъде оправдан не само технологично, но и финансово.

Най-вероятната посока засега изглежда по-скоро еволюционна, отколкото революционна. Boeing проучва самолет с един коридор, по-голям от сегашните версии на 737 и по-близък като пазарно позициониране до вече спрения 757. Машината вероятно ще запази познатата форма на съвременния реактивен самолет — фюзелаж с крила и двигатели под тях — но ще използва значително по-ефективни крила, по-леки материали и по-съвременна електроника в пилотската кабина.

Особено внимание се отделя на пилотската среда. След трагедиите със 737 Max Boeing не може да си позволи самолет, който поставя пилотите пред неясни системи, недостатъчна информация или прекомерна автоматизация без достатъчно разбираема логика. Затова бъдещият модел трябва да бъде не само икономичен, но и по-интуитивен за управление.

Пазарът на самолети с един коридор е сърцевината на гражданската авиация. Всеки ден хиляди самолети от семействата 737 и A320 изпълняват полети по къси и средни маршрути, а според индустриалната логика именно този сегмент носи най-стабилните приходи за производителите. Грешка в него би била много по-тежка от неуспешен нишов модел. Airbus оцеля след търговското разочарование около A380, защото A320 остана силен. Boeing няма такъв комфорт, ако сбърка наследника на 737.

Конкурентният натиск от Airbus остава постоянен. Европейският производител също подготвя своя бъдеща стратегия за наследник на A320neo, макар и без да бърза с радикални решения. И двете компании знаят, че настоящите им модели са разпродадени далеч напред във времето, включително през 30-те години на XXI век. Това намалява спешността, но не отменя нуждата от избор. Който изчака прекалено дълго, рискува да загуби технологично предимство. Който избърза, може да затъне в скъпа грешка.

Двигателите ще бъдат един от най-трудните въпроси. Boeing разговаря с трите големи производители на двигатели за бъдещи турбовентилаторни решения, които да бъдат достатъчно зрели към края на 30-те години. Компанията засега изглежда по-предпазлива към откритите роторни двигатели, въпреки обещанията за по-нисък разход на гориво. Част от авиокомпаниите се притесняват от шума, от възприятието на пътниците и от възможните регулаторни усложнения при подобна технология.

Опитът от последното десетилетие обяснява тази предпазливост. Новото поколение по-ефективни двигатели донесе сериозни икономии на гориво, но също така създаде проблеми с надеждността, особено при част от самолетите Airbus A320neo. За авиокомпаниите, които губят приходи при всеки приземен самолет, надеждността често е по-важна от няколко процента допълнителна ефективност. Пазарът иска самолет, който лети, а не обещание, което чака ремонт.

Именно тук се крие трудността за Ортбърг. Boeing трябва да бъде достатъчно смел, за да не изостане, но достатъчно предпазлив, за да не повтори миналото. Решението от преди повече от десетилетие да се модернизира 737 вместо да се разработи изцяло нов самолет изглеждаше бързо и икономично. Впоследствие то се превърна в един от най-скъпите стратегически компромиси в историята на компанията.

Днес Boeing се намира в по-добра оперативна позиция, отколкото през най-тежките години на кризата. Производството постепенно се ускорява, поръчките се възстановяват, а компанията отново генерира парични потоци. Миналата година Boeing дори успя да изпревари Airbus по нови поръчки — нещо, което не беше постигала от 2018 г. Това не е пълно възстановяване, но е знак, че пазарът не е затворил вратата.

Политическата подкрепа от Доналд Тръмп също играе роля. Американският президент често представя поръчките на самолети Boeing като доказателство за търговски успех и международно влияние. За Boeing това е полезен, макар и двусмислен актив. Компанията може да спечели от дипломатически пробиви, но не може да разчита само на тях. Самолетите трябва да бъдат произведени, доставени и поддържани надеждно.

Най-големият клиент на Boeing в Европа, Ryanair Holdings, настоява именно за това: не толкова нови проекти, колкото повече произведени самолети. Майкъл О’Лиъри не крие скептицизма си към големите инженерни авантюри. Неговата позиция е прагматична — авиокомпаниите имат нужда от капацитет, за да обслужат растящото търсене на пътувания, а не от скъпи концепции, които могат да доведат до нови забавяния.

И все пак Boeing не може да спре да мисли за следващото поколение. Ако компанията остане прекалено дълго в защитна позиция, Airbus може да наложи темпото. А отвъд традиционния дуопол се появяват и други потенциални предизвикателства — от китайските амбиции в гражданската авиация до нови играчи, подкрепяни от технологичен капитал.

Залогът пред Кели Ортбърг е необичайно висок. Успешна сделка с Китай би била силен символ на завръщането на Boeing. Но истинската му следа като ръководител ще се измерва с това дали компанията ще успее да създаде наследник на 737, който да бъде едновременно надежден, икономичен, технологично устойчив и търговски убедителен за десетилетия напред.

Boeing има възможност да превърне кризата си в ново начало, но пътят минава през решения, които не търпят нито самоувереност, нито страх. Пекин може да донесе поръчки, Вашингтон може да осигури политически шум, а пазарът може временно да възнагради добрите новини. Но бъдещето на компанията ще бъде изковано другаде - в чертежите, в заводите, в регулаторните изпитания и в доверието на пилотите и пътниците.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.