Снимка: iStock

Пазарът започва да се измества към следващата фаза на изкуствения интелект. Първо беше инфраструктурата. След това центровете за данни. После паметта, оптичните връзки и енергията. Сега вниманието постепенно започва да се насочва към нещо много по-дълбоко и потенциално много по-мащабно: постоянната дигитализация на самия човешки живот.

Именно около тази идея известният рисков инвеститор Джош Улф изгражда новата си високоубедена инвестиционна теза, която той нарича „lifecording“.

Това не е просто поредната модерна дума от Силициевата долина. Това е концепция, според която следващата голяма технологична вълна няма да бъде просто AI софтуер, а екосистема от устройства, които непрекъснато записват, анализират, обобщават и интерпретират ежедневния живот на човека чрез изкуствен интелект.

И когато подобна теза идва от човек, който е препоръчал Nvidia още през 2016 г. и SK Hynix през 2024 г., Уолстрийт започва да слуша много внимателно.

Интересното е, че Улф не залага директно на големите AI платформи. Той залага на хардуера зад тях. На „продавачите на оръжие“, както сам ги нарича. Това е важна разлика, защото историята показва, че при големи технологични революции често най-големите печеливши не са крайните потребителски приложения, а компаниите, които осигуряват инфраструктурата и компонентите.

По време на интернет революцията това бяха Cisco и производителите на мрежово оборудване. По време на смартфон бума печеливши станаха производителите на чипове, сензори и дисплеи. При AI инфраструктурата вече видяхме как Nvidia, SK Hynix и производителите на памет се превърнаха в гръбнака на новия цикъл.

Сега Улф твърди, че следващият голям цикъл ще бъде свързан с непрекъснатото събиране на лични данни чрез носими устройства и AI обработка в реално време.

Това е моментът, в който AI започва да напуска екрана и да влиза в реалния свят.

Тенденцията вече се вижда. Meta придоби стартъпа Limitless, Amazon купи Bee, OpenAI работи върху собствен хардуер, а Apple постепенно превръща екосистемата си в постоянно активен AI слой около потребителя. Смарт очила, AI слушалки, устройства за гласово записване, персонални асистенти и сензори започват да се превръщат в следващото бойно поле.

И тук идва важният структурен момент.

Ако тази теза се реализира, търсенето няма да бъде ограничено само до софтуер. Ще има огромен ръст в търсенето на микрочипове с ниска консумация, Bluetooth свързаност, сензори, микрофони, камери, батерии, оптични компоненти и специализирани AI процесори.

Точно затова портфолиото на Улф е изградено около компании, които повечето инвеститори почти не следят.

Най-голямата му позиция е Nordic Semiconductor, лидер в Bluetooth Low Energy технологиите. Това може да звучи нишово, но ако милиарди устройства започнат постоянно да комуникират помежду си, енергийната ефективност и безжичната свързаност ще се превърнат в критична инфраструктура.

Другите му позиции също показват една и съща логика.

TDK и Himax Technologies са описани като „очите и ушите“ на AI. Това е изключително точен израз. Ако AI трябва да възприема света в реално време, той се нуждае от сензори, изображения, звук и обработка на сигнали. AI без хардуерни сетива е просто софтуер.

Ambiq е още по-интересен пример. Компанията разработва ултра нискоенергийни AI чипове за edge computing. Това означава AI обработка директно на устройството, без постоянно изпращане на данни към облака. Именно това може да се окаже критично за бъдещето на носимите устройства, защото батерията и енергийната ефективност остават едни от най-големите ограничения.

Infineon Technologies е друг стратегически избор. Германската компания е един от най-важните играчи при енергийното управление и автомобилните полупроводници. Ако AI устройствата започнат да навлизат масово в автомобили, индустриална автоматизация и физическа инфраструктура, компании като Infineon могат да се окажат в центъра на новия цикъл.

Ceva и Synaptics също попадат в тази категория. Едната продава интелектуална собственост за чип архитектури, а другата е фокусирана върху човеко-машинните интерфейси и интернет на нещата.

Всъщност цялото портфолио на Улф изглежда като карта на бъдещата AI хардуерна екосистема.

Тук има и по-дълбока структурна идея.

Пазарът постепенно осъзнава, че AI не е просто софтуерна революция. Това е физическа инфраструктурна революция. За да работи изкуственият интелект навсякъде около нас, светът ще трябва да бъде буквално покрит с нов слой устройства, сензори и свързаност.

И това е огромен пазар.

Според различни оценки пазарът на носими AI устройства може да надхвърли 500 милиарда долара през следващото десетилетие. Само пазарът на AI очила се очаква да расте с над 25% годишно през следващите години. Edge AI чиповете вероятно ще бъдат един от най-бързо растящите сегменти в полупроводниковата индустрия.

Това обяснява защо Улф не говори за единичен продукт, а за цял нов технологичен слой.

И тук има интересен исторически паралел.

Преди смартфон революцията инвеститорите също подценяваха инфраструктурните компании. Повечето хора гледаха към Nokia, BlackBerry или Apple като крайни продукти. Огромните печалби обаче често бяха реализирани от производителите на чипове, радиомодули, памет и дисплеи.

Сега може да виждаме същия процес в ранна фаза.

Инвеститорите говорят за OpenAI, Nvidia, Meta и Gemini, но истинската инфраструктура зад следващия AI цикъл може да се изгражда от сравнително малки компании, които почти не попадат в заглавията.

Точно това прави тезата толкова интересна.

Тя не е залог просто за AI. Тя е залог за постоянна дигитализация на човешкия живот.

Разбира се, рискове има.

Първият е, че пазарът може да надцени скоростта на навлизане на тези устройства. Хората не винаги приемат нови технологични форми толкова бързо, колкото очаква Силициевата долина. Google Glass е класически пример за това.

Вторият риск е свързан с поверителността. „Lifecording“ буквално означава непрекъснато записване на ежедневието. Това отваря огромни регулаторни и етични въпроси, особено в Европа, където защитата на личните данни остава изключително чувствителна тема.

Третият риск е конкуренцията. Ако големите технологични компании започнат агресивно да интегрират собствени хардуерни решения, част от по-малките доставчици могат бързо да бъдат притиснати.

Но въпреки това самата посока изглежда логична.

Изкуственият интелект постепенно преминава от централизирани системи към постоянно присъствие в ежедневието. Това означава, че хардуерът започва отново да става стратегически важен след години, в които пазарът беше доминиран основно от софтуер.

И именно това може да бъде най-интересният извод от цялата теза на Джош Улф.

Следващата AI вълна може да не бъде доминирана от компаниите, които създават моделите. Може да бъде доминирана от компаниите, които изграждат физическата инфраструктура, през която тези модели ще взаимодействат със света.

Точно както Nvidia се превърна в символ на AI инфраструктурата през последните години, следващите големи победители може да бъдат производителите на сензори, батерии, свързаност и нискоенергийни процесори.

И ако тази трансформация действително започва, тогава пазарът вероятно е още много рано в този цикъл.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.