Снимка: iStock

Преговорите между Съединените щати и Иран за прекратяване на войната и възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток навлязоха в опасна задънена улица. Техеран настоява за премахване на морската блокада, облекчаване на санкциите и незабавно спиране на бойните действия, докато Доналд Тръмп определи иранския отговор като неприемлив. Залогът далеч надхвърля двустранния конфликт: през Ормуз преди войната преминаваше значителна част от световния петрол и втечнен природен газ, а всяко забавяне заплашва енергийните пазари, инфлацията и сигурността в целия Близък изток.

Съединените щати и Иран остават на голяма дистанция от споразумение, което да сложи край на войната и да отвори отново Ормузкия проток - една от най-важните енергийни артерии в света. След последния обмен на предложения между Вашингтон и Техеран президентът Доналд Тръмп отхвърли иранския отговор като непригоден за реална сделка, но засега не обяви възобновяване на пълномащабните бойни действия.

Тази междинна позиция поддържа региона в състояние на тревожна неопределеност. От една страна, примирието, влязло в сила преди малко повече от месец, формално продължава. От друга, атаките в района на Персийския залив не са напълно спрели, Ормуз остава до голяма степен блокиран, а енергийните пазари реагират на всяко изявление от Вашингтон или Техеран с рязко движение на цените.

Според информация, свързана с разговорите, Иран е поискал премахване на американската морска блокада и облекчаване на санкциите, като същевременно настоява да запази определена степен на контрол върху трафика през Ормузкия проток. Техеран е поставил и по-широко политическо условие: всяко споразумение трябва да доведе до незабавно прекратяване на бойните действия, включително в Ливан, където Израел води паралелна война срещу „Хизбула“.

Това разширяване на рамката прави преговорите още по-сложни. За Иран войната не се изчерпва с директния сблъсък със Съединените щати и Израел. Тя включва и мрежата от съюзнически сили, регионални фронтове и политически зависимости, чрез които Техеран упражнява влияние в Близкия изток. За Вашингтон и Израел обаче свързването на всички тези конфликти в един общ пакет увеличава цената на всяко споразумение и ограничава свободата за бързо договаряне.

Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи защити позицията на Техеран, като заяви, че предложеният от иранска страна текст е бил разумен и щедър. Във Вашингтон оценката е диаметрално противоположна. Доналд Тръмп написа в социалните мрежи, че е прочел отговора на иранските представители и не го харесва, като го определи с категоричен език като напълно неприемлив.

Тази размяна на позиции показва, че двете страни не спорят само за технически условия, а за самия смисъл на бъдещата сделка. Американското предложение е предвиждало Иран да позволи преминаване на корабите през Ормуз, докато Вашингтон прекратява блокадата на иранските пристанища. След това е трябвало да започнат едномесечни разговори по ядрената програма. Техеран, изглежда, настоява за по-широки и незабавни отстъпки, включително освобождаване на замразени активи и премахване на ограниченията върху продажбите на ирански петрол.

Иранските държавни медии представиха американския план като равносилен на капитулация и заявиха, че Съединените щати трябва да платят и военни обезщетения. Подобна реторика усложнява дипломатическия процес, защото ограничава пространството за компромис пред иранското ръководство. В същото време Тръмп е изправен пред собствен вътрешнополитически натиск - особено заради високите цени на горивата в Съединените щати преди междинните избори през ноември, на които Републиканската партия се стреми да запази контрола си в Конгреса.

Началото на войната бе поставено на 28 февруари, когато Съединените щати и Израел започнаха бомбардировъчна кампания срещу Иран. Оттогава конфликтът е отнел живота на хиляди хора в Близкия изток и е разтърсил петролния и газовия пазар. Ормузкият проток, през който преди войната преминаваше около една пета от световния петрол и втечнен природен газ, се превърна в инструмент на натиск и в символ на уязвимостта на глобалната енергийна система.

Затвореният или частично блокиран Ормуз не е просто регионален проблем. Той засяга приходите на Иран и други държави от Персийския залив, нарушава доставките към Азия и Европа, увеличава разходите за застраховане и превоз, а в крайна сметка подхранва инфлационните страхове в големите икономики. След последните публикации на Тръмп цената на петрола сорт Brent се повиши с около 3 процента до почти 105 долара за барел. Увеличението на енергийните цени натежа и върху облигационните пазари, като доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа се покачи до 4,39 процента.

Ядреният въпрос остава в центъра на конфликта, дори когато отделните предложения се фокусират върху корабоплаването и санкциите. Съобщено бе, че Иран е предложил да прехвърли част от запасите си от високообогатен уран в трета държава, но е отказал да демонтира ядрените си съоръжения. Иранската полуофициална агенция Tasnim оспори това твърдение, а източник, запознат с разговорите, посочва, че иранското контрапредложение не е споменавало ядрената програма. Това разминаване само засилва усещането, че преговорите се водят едновременно на няколко нива - публично, дипломатическо и разузнавателно.

За Вашингтон основната цел остава ограничаването на иранската ядрена програма. Тръмп многократно е заявявал, че Иран не трябва да получи атомно оръжие, като дори твърдеше, че страната вече се е съгласила да се откаже от ядрените си амбиции. Техеран последователно поддържа позицията, че ядрената му дейност има мирен характер. Именно тук недоверието е най-дълбоко: всяка отстъпка по Ормуз може да бъде възприета като предисловие към ядрени разговори, но и като възможност другата страна да печели време.

Предстоящата среща между Доналд Тръмп и Си Дзинпин в Пекин добавя още един пласт към кризата. Китай е ключов купувач на ирански петрол, а приходите от тези доставки имат пряко значение за способността на Техеран да издържа на санкционния натиск. Според американски представител темата за иранските приходи от Китай, както и потенциалният износ на оръжия, ще бъде част от разговорите между двамата лидери. Съединените щати вече наложиха санкции на няколко китайски компании за покупки на ирански петрол или за предоставяне на сателитни изображения на Иран.

Регионалната сигурност междувременно остава крехка. През уикенда бяха отчетени отделни атаки срещу кораби и държави около Персийския залив. В катарски териториални води удар с дрон за кратко подпали товарен кораб, пристигащ от Абу Даби, преди пожарът да бъде овладян и плавателният съд да продължи към пристанище Месаид. Обединените арабски емирства и Кувейт също съобщиха за въздушни атаки. Въпреки това някои кораби успяха да напуснат Залива през Ормуз, включително катарски плавателни съдове с втечнен природен газ и втечнен петролен газ.

Повече от 40 държави трябва да обсъдят военния си принос към европейска мисия за ескорт на кораби през Ормуз, ако бъде постигнато стабилно примирие. Очаква се отделните страни да предложат способности за разминиране, ескорт и въздушно наблюдение в рамките на отбранителна военноморска операция, ръководена от Великобритания и Франция. Целта е търговските кораби да получат достатъчно гаранции, че преминаването през протока отново може да бъде безопасно.

Въпросът е дали подобна мисия може да компенсира липсата на политическо споразумение. Военният ескорт може да намали риска за отделни кораби, но не може да реши основния проблем: Съединените щати и Иран все още не са съгласни как изглежда приемливият край на войната. За Вашингтон отварянето на Ормуз и бъдещите ядрени ограничения са централни. За Техеран прекратяването на блокадата, санкционното облекчаване, регионалното прекратяване на огъня и контролът върху част от трафика изглеждат неразделни.

Именно затова кризата остава толкова опасна. Тя не се движи само от военна логика, а от преплетени икономически, ядрени, регионални и вътрешнополитически интереси. Всеки нов удар по кораб, всяко поскъпване на петрола и всяка остра реплика между Вашингтон и Техеран могат да разклатят примирието. А когато Ормуз е блокиран, дори ограничен конфликт може да има глобални последици.

Иран иска гаранции, ресурси и политическо признание на ролята си в региона. Съединените щати искат отваряне на протока, ограничаване на ядрената програма и край на атаките, без да изглеждат като страна, която е отстъпила под натиск. Между тези две позиции стои световният енергиен пазар, който вече плаща цената на несигурността.

Ормуз се е превърнал в повече от морски проход. Той е арена, на която се измерват силата на американския натиск, издръжливостта на Иран, ролята на Китай и способността на международната дипломация да предотврати ново разрастване на войната. Докато страните спорят за условията на мира, рискът остава не само в бойните действия, а и в това, че светът започва да свиква с криза, която не може дълго да остане ограничена.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия.