Снимка: iStock

Страхът от фондовия пазар не е ирационален. Той е напълно логичен. Историята на пазарите е история не само на растеж, но и на спадове от 20%, 30% и дори 50%. За инвеститор, който е натрупвал капитал с години, идеята да види как той се стопява за няколко месеца е психологически непоносима. Именно затова огромна част от капитала в глобален мащаб остава в нискорискови активи като облигации, депозити и парични фондове.

Проблемът е, че тази сигурност има цена. Данните са категорични. За последните 30 години до 2025 г. средната годишна доходност на S&P 500 е 10.4%. За последните 10 години тя достига 14.8% годишно. Това означава, че капитал, който се удвоява на всеки 5 до 7 години при акции, расте значително по-бавно при нискорискови инструменти. Дългосрочно акциите категорично превъзхождат облигациите, което е потвърдено и от моделите на Фама и Френч за периода от 1977 до 2025 г.

Тук се появява основният конфликт. Инвеститорите искат доходността на акциите, но не искат риска им. В класическия модел това е невъзможно. Но в последните години се появява междинно решение. Така наречените buffered или defined-outcome ETF стратегии, които позволяват участие в пазара с вградена защита.

Тези стратегии не елиминират риска. Те го трансформират. И именно тук се крият двете най-важни инвестиционни рамки за страхуващите се инвеститори.

Първата стратегия е максимална защита срещу спадове с цената на ограничена доходност.

Типичен пример е ETF като BALT. Този фонд предлага 20% защита на тримесечна база. Това означава, че ако индексът падне с 20% в рамките на даден период, инвеститорът практически няма загуба. Ако спадът е по-голям, например 25%, реалната загуба ще бъде около 5%. Това е драматична разлика спрямо директната експозиция към пазара.

Историческият пример от 2022 г. е показателен. S&P 500 губи 18.2% за годината. В същото време BALT отчита положителна доходност от 2.4%. В отделните тримесечия спадовете са почти нулеви, между -0.1% и -0.3%, докато индексът пада с двуцифрени стойности в определени периоди.

Тази защита обаче не идва без цена. През 2023 г., когато S&P 500 нараства с 26.2%, BALT носи само 7.5%. Това означава, че инвеститорът получава около една четвърт от пазарния ръст. Причината е в структурата на продукта. За да се осигури защита, фондът използва опционни стратегии, които ограничават потенциалната печалба.

Разходите също са фактор. Таксата на BALT е 0.69% годишно. Това означава 69 долара годишно за инвестиция от 10 000 долара. За сравнение, стандартен ETF като SPY има разходи около 0.0945%.

Тази стратегия е подходяща за инвеститори, които не могат да понесат големи спадове. Това са хора, които биха продали при първия сериозен drawdown. За тях по-ниската доходност е приемлива цена за стабилност.

Втората стратегия е частична защита с по-висок потенциал за растеж.

Тук влиза моделът на ETF-и като SFLR. Вместо пълна защита, този тип фондове въвеждат така наречения floor. Например защита от първите 10% спад на пазара. Това означава, че инвеститорът поема част от риска, но е защитен от екстремни движения.

В същото време тези фондове целят да уловят между 70% и 80% от възхода на пазара. Това е съществена разлика спрямо консервативните продукти.

Данните от 2023 г. показват това ясно. SFLR носи доходност от 20.2%, докато S&P 500 прави 26.2%. Това означава, че инвеститорът получава около 77% от пазарния ръст, при значително по-нисък риск.

В негативна година като 2022 г. фондът губи около 3.4%, което е далеч по-малко от спада от 18.2% при индекса. Това поставя SFLR в междинна позиция между пълния риск и пълната защита.

Разходите тук са по-високи. Таксата достига 0.89% годишно. Но това е цената на по-сложната структура и на използваните деривативи.

Сравнението между различните стратегии дава още по-ясна картина. За тригодишен период SPY носи 80.2% обща доходност. SFLR е на 58%, BUFR на 50.7%, BUFD на 44.8%, а BALT на 24.1%. В същото време при спадовата година 2022 BALT е единственият фонд с положителна доходност, докато останалите губят значително по-малко от пазара.

Това показва, че няма универсално решение. Има компромис между защита и доходност.

Именно тук идва стратегическото значение на тези инструменти. Те не са създадени да победят пазара. Те са създадени да задържат инвеститора в пазара.

Това е ключово. Най-големият проблем на повечето инвеститори не е изборът на активи, а поведението. Данните показват, че инвеститорите често продават при спадове и пропускат възстановяванията. Примерът с 2022, 2023 и 2024 е показателен. След спад от 18.2% през 2022, пазарът нараства с 26.3% през 2023 и 25% през 2024. Инвеститор, който е излязъл от пазара, пропуска огромна част от възстановяването.

Buffered ETF стратегиите решават точно този проблем. Те намаляват психологическия натиск. Когато инвеститорът знае, че максималната му загуба е ограничена, вероятността да паникьоса е по-ниска.

От макро гледна точка това е логичен отговор на реалността. По-голямата част от капитала в света е в нискорискови активи. Ако този капитал трябва да влезе в акции, той ще изисква защита. Именно затова активи под управление в подобни фондове достигат десетки милиарди. Innovator управлява около 33 милиарда долара в над 160 ETF продукта.

Тук има и по-дълбок извод. Тези стратегии показват, че пазарът се адаптира към психологията на инвеститорите. Вместо да изисква от тях да станат по-рискови, той създава инструменти, които правят риска по-поносим.

Но има и риск. Най-големият е фалшивото усещане за сигурност. Тези продукти не елиминират риска. Те го преразпределят. При екстремни сценарии или продължителни спадове защитата може да не е достатъчна. Освен това ограничаването на доходността в силни години има сериозен ефект върху дългосрочното натрупване на капитал.

Ако вземем хипотетичен пример. Инвеститор с 100 000 долара, който реализира 10% годишно за 30 години, достига около 1.74 милиона долара. Ако доходността падне до 7%, резултатът е около 761 000 долара. Разликата е над 1 милион долара. Това е цената на защитата.

Затова изборът между двете стратегии е не просто инвестиционен, а поведенчески. Първата е за инвеститори, които не могат да поемат спадове. Втората е за такива, които могат да поемат частичен риск срещу по-висока доходност.

Истинският въпрос не е коя стратегия е по-добра. Истинският въпрос е коя стратегия ще ви позволи да останете инвестирани.

Защото в крайна сметка най-големият риск не е волатилността. Най-големият риск е да не участвате в растежа.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.