Снимка: iStock

Теодор Минчев

Истинските балони рядко започват с думата „балон“. Те започват с по-невинни изрази като „нова ера“, „този път е различно“, „парите нямат алтернатива“ или „който чака корекция, изпуска влака“. Именно затова предупреждението на стратези от Bank of America, че американският пазар постепенно навлиза в по-балонен режим, заслужава внимание. Не защото сривът е зад ъгъла, а защото динамиката започва да прилича на познати исторически модели.

Най-силният сигнал в данните е поведението на Nasdaq-100. Според банката индексът е записал 13 поредни ръста при реализирана волатилност, по-екстремна дори от периоди от края на 90-те години. Това е важно. Балонът не е просто висока оценка. Балонът е комбинация от цена, скорост, концентрация и психология. Когато пазарът расте прекалено бързо и участниците започнат да приемат това за нормално, рискът вече не е статистически, а поведенчески.

Американският пазар в момента носи именно тази характеристика. След по-слабо представяне през март последва почти вертикално възстановяване. Това означава, че участниците купуват не защото цените са евтини, а защото движението нагоре вече се самозахранва. Страхът да не изпуснеш ръста измества класическия фундаментален анализ.

Това не значи, че целият S&P 500 е балон. По-скоро означава, че вътре в индекса има зони на прегряване. И Bank of America правилно насочва вниманието към полупроводниците. Секторът на чиповете се превърна в сърцето на AI еуфорията. Логиката е ясна: ако изкуственият интелект ще трансформира икономиката, компаниите, които продават изчислителна мощ и инфраструктура, ще бъдат първите печеливши.

Проблемът е, че дори правилната история може да бъде надценена. Пазарът често бърка добър бизнес с добра акция. Компания може да е изключителна, но ако бъде оценена така, сякаш следващите десет години вече са гарантирани, рискът расте. Това видяхме при интернет компаниите през 2000 г., при част от зелената енергия през 2021 г., а днес подобен механизъм може да се формира около AI инфраструктурата.

Има и втори пласт. Когато индексите растат, но ръстът идва основно от малък брой мегакомпании, това създава илюзия за широк пазарен оптимизъм. Реално обаче капиталът се струпва в тесен кръг имена. Това прави системата по-крехка. Ако лидерите се спънат, целият индекс изглежда по-силен, отколкото е в действителност.

Интересно е, че Bank of America посочва не само САЩ. Южнокорейският Kospi също е в екстремна фаза. Това има логика. Южна Корея е силно зависима от памет чипове и глобалния технологичен цикъл. Ако инвеститорите играят AI темата глобално, Сеул естествено се превръща в сателитен бенефициент. Тоест балонната динамика не е само американска. Тя е международна и следва една и съща история.

Суровините също влизат в списъка. Brent петролът и Bloomberg Commodity Index са описани като пазари с екстремни характеристики. Това е различен тип балон. Не е технологична мечта, а геополитически риск плюс ограничено предлагане. Ако Ормузкият проток е под напрежение, петролът естествено носи рискова премия. Но когато страхът стане основен двигател, цените могат временно да се откъснат от реалното търсене.

Това е важна разлика. Има балони на надеждата и балони на страха. Nasdaq е по-близо до първото. Петролът в такъв момент може да е по-близо до второто.

Американските пазари в момента изглеждат скъпи не само по усещане, а и по едни от най-следените дългосрочни измерители на оценка. Два от тях се открояват особено ясно: Shiller P/E, известен още като CAPE, и т.нар. Buffett Indicator. И двата показателя не дават точен момент за срив, но често показват кога пазарът навлиза в зона на прекомерен оптимизъм.

Първият е Shiller CAPE, който сравнява цената на пазара със средните инфлационно коригирани печалби за последните 10 години. Именно защото изглажда цикличните колебания, той се счита за по-надежден от стандартното P/E. В момента този показател е около 37-39 според различни източници, което е приблизително второто най-високо ниво в историята след върха на дотком балона около 2000 г., когато надхвърли 44. За контекст, дългосрочната историческа средна стойност е около 17. Това означава, че инвеститорите днес плащат повече от двойно над нормалното историческо равнище за единица дългосрочна печалба.

Вторият сигнал идва от Buffett Indicator, който измерва общата пазарна капитализация на американските акции спрямо БВП на САЩ. Логиката е проста: ако финансовият пазар расте много по-бързо от реалната икономика, вероятно оценките се разтягат. В момента този индикатор е около 227% до 233%, което е сред най-високите или директно най-високото ниво в историята според различни методологии. За сравнение, нива около 100% исторически често са били приемани за приблизително нормални, а над 150% вече като скъпи. Над 200% означава пазар, който се търгува далеч пред икономическата си база.

Какво означава това на практика? Не непременно, че сривът е утре. Високите оценки могат да останат високи дълго време, особено когато пазарът вярва в силен технологичен цикъл, AI растеж и стабилни печалби на мегакомпаниите. Но означава, че бъдещата доходност от тези нива исторически е по-ниска, а уязвимостта към разочарование е по-висока. Когато пазарът е евтин, добри новини помагат. Когато пазарът е много скъп, дори добрите новини понякога не стигат.

Допълнителният риск е концентрацията. Огромна част от ръста идва от ограничен брой мегатехнологични компании. Това прави индексите силни на повърхността, но по-крехки вътрешно. Ако лидерите се забавят, целият пазар може да усети натиск.

А къде е Европа в тази картина? Европа по традиция по-рядко е център на спекулативна мания, защото има по-нисък растеж, по-консервативни капиталови пазари и по-малко технологични гиганти. Това не означава липса на риск. Просто европейските балони обикновено се проявяват в други активи: имоти, отделни банки, тематични сектори или периферни държавни облигации.

В момента Европа изглежда по-скоро наблюдател на американската еуфория, отколкото неин двигател. Ако Wall Street прегрее и се обърне, европейските пазари вероятно ще усетят удара чрез настроение, потоци и по-слабо търсене, дори без да са били главният източник на проблема.

За България урокът е още по-практичен. Когато световните пазари летят нагоре, местните инвеститори често влизат късно, движени от заглавия и социален натиск. Именно тогава рискът е най-висок. Малките пазари почти никога не създават глобален балон, но често внасят последствията му със закъснение.

Най-голямата грешка е да се мисли бинарно. Или има балон, или няма. Реалността е по-сложна. Пазарът може да не е общ балон, но да съдържа балонни джобове. Точно това вероятно виждаме сега. Индексите изглеждат относително стабилни, икономиката не е в рецесия, печалбите растат. Но вътре в системата определени теми вече се търгуват с психология, а не само с фундамент.

Историята показва, че балоните могат да продължат по-дълго, отколкото скептиците очакват. Но също така показва, че когато режимът се смени, спадът често е бърз и безмилостен. Най-опасната фаза не е началото на манията. Най-опасната фаза е моментът, в който всички вярват, че рискът е изчезнал.

Затова честният извод е следният: да, пазарите показват признаци на придвижване към балонен режим, но засега селективно, не универсално. Най-видимо в AI и полупроводниците. Частично в суровини с геополитически заряд. По-слабо в широкия пазар. Това е ранна жълта лампа, не червена сирена.

Истинският въпрос не е дали балонът вече е тук. Истинският въпрос е колко участници вече се държат така, сякаш никога няма да се спука.

*Материалът е с аналитичен характер и не представлява финансов, инвестиционен или търговски съвет.